Висшата лига вече не е на мода

Годината е 2007. Борбата за безценния трофей в Шампионската лига наближава своето финално действие, а на ½-финалите на надпреварата има цели три клуба от английската Висша лига. Три от четири възможни - Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул.

Година по-късно. Английските клубове на ½-финалите на най-силния клубен турнир на континента отново са три. Същите, които са били и 12 месеца по-рано. За разлика от сезон 2006/07, този път финалът в надпреварата е изцяло английски. Манчестър Юнайтед поваля Челси под московския дъжд и печели трофея за трети път в историята си.

Вече сме 2009 година, а сценарият отново се повтаря. Този път Ливърпул изпада от английския тризъбец, но Арсенал заема мястото му, достигайки фазата на ½-финалите. За пета поредна година, клуб от Острова достига финала на надпреварата, влизайки в директен спор за трофея.

През 2010 година английски отбор на ½-финалите нямаше, след като Манчестър Юнайтед и Арсенал приключиха в четвъртфиналната фаза, което и сложи край на една дълго продължаваща доминация в турнира. През следващия сезон островитяните донякъде върнаха позициите си, отново излъчвайки финалист в лицето на Манчестър Юнайтед, който обаче загуби битката с Барселона на "Уембли".

"Матадора" Кавани не пропусна да прониже колебливата отбрана на Челси

Въпросът е - какво се случва сега? След изиграването на повечето първи срещи от ⅛-финалите на Шампионската лига, твърде вероятно е да няма нито един английски тим на ¼-финалите на турнира. Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити напуснаха турнира още в груповата фаза, докато лондонските Арсенал и Челси са на прага на елиминацията. "Артилеристите" на практика напуснаха турнира след разгрома с 0:4 от Милан, докато снощи Челси съвсем утежни живота си, губейки с 1:3 от амбициозния Наполи на неговия "Сан Паоло".

Трудно е да се обясни по конкретен начин крахът на английските състави в Шампионската лига през този сезон. Поне на теория, Висшата лига не е свалила нивото си отпреди няколко години, когато имаше по три нейни представители на ½-финалите. Напротив, конкуренцията на Острова дори изглежда по-жестока от всякога. В лицето на финансово независимия Манчестър Сити се появи нов голям играч, а с Хари Реднап Тотнъм изглежда по-амбициозен и опасен от всякога. Достатъчно е да припомним, че през миналия сезон "шпорите" елиминираха седемкратния крал на Европа Милан в ⅛-финалите на Шампионската лига. Отбори като Арсенал и Челси, които доскоро дори не се притесняваха за мястото си в Топ 4, вече са длъжни да си извоюват участие в най-комерсиалния клубен турнир на континента, тъй като в Премиършип вече нищо не идва даром.

Каква е тогава причината? По всичко изглежда, че силната конкуренция не винаги означава силни отбори, макар и в контраст с популярното схващане по въпроса. Напротив, водещите тимове на Острова изглеждат дори отслабени, изцедени и в някои аспекти - изчерпани. Би било наивно, ако за това обвиним единствено тежките им програми в английската Висша лига, защото в крайна сметка говорим за атлети, които са свикнали на подобно натоварване. А и би било нечестно, ако заявим, че италианските и испанските клубове също не страдат от умора.

Сър Алекс напусна угрижен и разочарован стадиона в Базел

Манчестър Юнайтед е трикратен финалист в Шампионската лига за последните й четири издания, като "червените дяволи" постигнаха и един успех. Ако преди началото на турнира някой бе казал, че един от четирите английски тима ще отпадне в групите, със сигурност Юнайтед щеше да разполага с най-нисък коефициент за това. Не само заради цялостното ниво и опит на воденият от сър Алекс отбор, но и заради наглед скромната компания на "червените дяволи" - Бенфика, Базел и Оцелул (Галац).

За ужас на легендарния шотландец обаче, воденият от него тим преживя наново кошмара от 2006 година, когато Манчестър Юнайтед отпадна още в груповата фаза на турнира. Подценяване на съперниците, шантаво стечение на обстоятелствата, малшанс - можем да предположим, че ако Юнайтед получи нови пет опита да излезе от тази група, ще го направи безпроблемно и със статут на лидер. Отново обаче можем да изтъкнем проблемите, които Манчестър Юнайтед продължава да изпитва в своята халфова линия. След края на миналия сезон Пол Скоулс сложи край на легендарната си кариера, а за лош късмет на Фърюсън, направилият отличен старт на сезона Том Клевърли получи сериозна травма, която го извади от игра за няколко месеца. В крайна сметка се стигна до шокиращото връщане на Скоулс в игра, което и още повече акцентира върху проблемите на Юнайтед в средата на терена. През лятото упорито се шумеше, че англичаните ще отправят оферта към Интер за плеймейкъра Уесли Снайдер, но тогава Фърги се отрече от подобен ход, изтъквайки именно присъствието на талантливи младоци като Том Клевърли.

Звездите на Манчестър Сити водят здрава битка в Премиършип, но не издържаха на напрежението в Европа

Манчестър Сити пък имаше уникалния малшанс да попадне в една от т.нар. "групи на смъртта" още в дебютното си участие в турнира. Най-богатият клуб в света бе пратен в компанията на три отбора от останалите водещи първенства на континента - Байерн (Германия), Виляреал (Испания) и Наполи (Италия). Роберто Манчини очевидно не разполагаше с по-слаби единици от тези на своите съперници, но машината му от десетки милиони евро не функционираше на пълни обороти. Липсата на опит и високите очаквания не понесоха на "гражданите", които в крайна сметка завършиха трети и продължиха пътя си в Лига Европа. Вероятно Манчестър Сити щеше да продължи напред в повечето от останалите групи в надпреварата, но не и в тази.

В крайна сметка Челси и Арсенал се класираха за директните елиминации, нагърбвайки се със задачата да защитят британската чест оттук-нататък. Сега обаче изглежда така, сякаш щеше да е по-добре, ако клубовете от Манчестър и Лондон бяха разменили местата си в това отношение. Сити и Юнайтед се утвърдиха като доминанти във Висшата лига през този сезон, докато Арсенал и Челси са на път да станат жертви на собствените си проблеми, слаба форма и нарастващо недоверие към двамата мениджъри Арсен Венгер и Андре Вилаш-Боаш.

Вечерта на "Сан Сиро" се оказа кошмарна за Робин ван Перси и неговите съотборници

След двубоя на "Сан Сиро" Венгер призна, че това е бил "най-слабият мач на Арсенал в Европа" под негово ръководство, без да омаловажаваме и силната игра, която предложи Милан. Самият Венгер пък става обект на все по-жестоки критики от страна на свои и чужди, а много от хората, които до вчера развяваха гордо знамената "in Arsene we trust" ("Вярваме в Арсен"), днес вече не са убедени, че френският специалист е способен отново да изведе "топчиите" до трофей. Навярно и той самият вече изпитва колебания в това отношение, защото в края на този сезон, годините без спечелено отличие за Арсенал ще станат седем. А това е наистина много време.

Не по-лека е обстановката и за Андре Вилаш-Боаш, който през лятото се нагърби с отговорността да задоволи свръхвисоките амбиции на собственика Роман Абрамович. Спечелилият дубъл Карло Анчелоти бе освободен след само един сезон без трофей, като сигналът към неговия наследник бе повече от ясен - злато или такси до летището. Челси даде ранно отстъпление от борбата във Висшата лига, което и съсредоточи усилията на "сините" в битката за Шампионската лига и ФА Къп. И тук обаче нещата не се развиват добре за Вилаш-Боаш, който първо си "нареди" преиграване с втородивизионния Бирмингам във ФА Къп, а снощи и значително утежни задачата си в Европа. За капак на всичко, Фернандо Торес все така продължава да не вкарва, а безспорният лидер на тима Джон Тери ще претърпи операция на коляното, която ще го извади от игра за около шест седмици.

Андре Вилаш-Боаш все още търси отговори, които не намира

Изглежда малко вероятно да видим английски тим на 1/4-финалите в Шампионската лига. Както и Арсен Венгер призна, Арсенал приключи с участието си в турнира, докато пред Челси остават шансове, но и изключително тежка задача срещу силния тим на Наполи. "Сините" трябва да направят най-добрия си мач за сезона, за да продължат напред, като вече бяха изправени пред подобна ситуация и в груповата фаза. Тогава на "Стамфорд Бридж" акостира испанският Валенсия, като тогава футболистите на Вилаш-Боаш издържаха на напрежението и взеха така нужния им резултат.

Можем обаче да бъдем сигурни, че догодина големите акули от Премиършип ще се завърнат на най-високата европейска сцена, по-жадни за реванш от всякога. Вероятно ще видим някои различни отбори, други пък ще бъдат с нови мениджъри начело. Но чувството за реваншизъм на сър Алекс Фъргюсън никога не бива да бъде отписвано, като би било глупаво и да приемем, че рано или късно милионите на Манчестър Сити няма да кажат своята дума. Не е и ясно как би изглеждал този състав на Челси с различен мениджър, който да достигне до по-добра хармония и баланс в съблекалнята на тима. Вероятно тази година трофеят от Шампионската лига ще отпътува за Испания или Италия, освен ако Байерн не се намеси, но и догодина Висшата лига на Англия ще бъде фактор. До доказване на противното.