Ваня Гешева - За уникалното постижение в Сеул, сънищата и големите битки на канала

Sporta.bg стартира уникалната за страната ни рубрика - "Големите шампиони на България". В нея ще се опитаме да ви представим всички големи спортисти на България, които ще ни споделят най-съкровените си спомени по време на триумфа и пътя към спортно величие.

Нека си припомним за великите български имена в спорта, които са носили радост на целия народ и са прославили страната ни по целия свят. В тази олимпийска година нека повдигнем духа на всички българи и да очакваме новите си кумири на Олимпиадата в Лондон 2012.

Днес ще ви запознаем с уникалната състезателка в кану-каяка Ваня Гешева. Тя е единствената българска спортистка спечелила пълен комплект медали от една Олимпиадата. Това се случва в Сеул през 1988 година, когато Гешева побеждава на финала на едноместен каяк най-голямата си конкурентка и легенда в спорта Биргит Фишер.

Кариерата на Ваня Гешева е повече от блестяща и тя се оттегля от спорта точно, когато е на върха. Гешева печели първия си бронзов медал на Световно първенство още през 1977 година в двойка каяк, когато е само на 17 години. Година по-късно има сребърен медал от четворка каяк.

На олимпиадата в Москва започва да се състезава в най-трудната дисциплина - едноместен каяк и се окичва със среброто. През 1986 година постига най-големия си успех до момента като прибавя най-накрая и златен медал от Световното първенство в Монреал. Тогава обаче отсъства нейната голяма конкурентка и легенда в спорта Биргит Фишер. Все пак всичко си идва на мястото две години по-късно, когато Ваня печели битката с германката и триумфира със злато на олимпийските игри в Сеул. Това обаче не е всичко - тя печели сребърен и бронзов медал съответно с двойка и четворка каяк, и поставя уникално постижение за България.

Sporta.bg ви среща от близо с невероятната Ваня Гешева, която ще разкрие подробности около това какви са първите и стъпки в спорта. Как са протичали подготовките преди големите състезания и какви са били очакванията и нагласите. Вижте още какъв човек е големия спортист извън спорта - на какво се радва и по какво тъгува, както и пожеланието му към младите българи. Част от медалите на Ваня Гешева може да видите в музея на спорта на националния стадион "Васил Левски".

- Какви бяха първите ви стъпки в спорта? Как се запалихте по кану-каяка и кои са първите ви треньори?

- Аз съм родена в едно китно родопско селце Брестовица. Един от главните виновници да се занимавам изобщо със спорт е моят баща, който е бивш футболист. Неговата мечта винаги е била дъщеря му да бъде спортист.

Аз си спомням, че като малка тренирах какво ли не? Тенис на маса, лека атлетика, баскетбол. Всяка сутрин си имах едно определено разстояние, което трябваше да изтичам. Това ми беше тренировката всяка сутрин, преди всичко останало.

Баща ми имаше приятел треньор по лека атлетика. Аз отидох в Пловдив да кандидатствам в спортното училище още много малка. В началото исках лека атлетика, но бях мъничка и дребничка, и те ме оставиха в резервите. Всъщност резервите имахме допълнителен изпит. Тогава си спомням, че на изпита е присъствала моята треньорка Надежда Василева. Тя дойде при мен и ме попита дали искам кану-каяк. Това се случва през 1972 г. Аз не знаех дори какво е това. След това тя ме заведе на гребната база. На мен ми стана интересно тогава и реших да опитам. Имаше и две момичета от моето село, които бяха приети в този спорт и това ми помогна да се съглася.

Хубавото бе, че моят интерес към този спорт бързо се събуди. Много бързо се научих да греба. Спомням си, че първата година след като тренирахме имахме изпит в края на годината. Наградата за най-добрия беше едно ново гребло. Аз много исках да победя и от заради огромното ми желанието на старта аз се преобърнах. Това бе първото ми и последно обръщане. След това нещата при мен започнаха да се случват нормално.

- Спомняте ли си първото състезание на което участвахте?

В Пловдив всяка година имаше международно състезание по кану-каяк и тогава трябваше ние децата да награждаваме медалистите. Аз имам снимка с една румънска легенда Иван Пацайкин. Спомням си, че след като подарявах цветята си мечтаех и винаги сънувах как ставам шампион.

Първото ми състезание бе едно републиканско първенство. В 8-ми клас покрихме кандидат майсторските норми, а в 9-и клас вече бяхме майстори на спорта и се състезавахме в разширения национален отбор. През 1976г. бях на 16 години, но имах много сериозни резултати. Все още не можех да се преборя за участие на Олимпиадата. Но от тогава съм част от националния отбор. От малка се включих в големия спорт. Там попаднах на едни изключителни спортисти и треньори, които ми помогнаха страшно много. Надежда Василева ме е открила и създала като треньор. Недялко Петров ми беше наставник в националния отбор. След 1985 г бях заедно с Дамян Дамянов.

- Разкажете ни за първите успехи и Олимпиадата в Москва?

- Първият ми успех е от 1977 година от световното в София, когато завоювах бронзов медал. Тогава бях само на 17 и бях много щастлива. През нощта след състезанието си държах медала в ръка и спах с него. Просто не можех да повярвам. Тогава бяхме с Илиана Николова на двойка каяк. Тогава българската 4-ка каяк взе златен медал. На следващата година станахме втори на 4-ка каяк. Аз още не осъзнавах какво се случва защото не знаеш какво става.

Олимпиадата в Москва:

Тогава още не бях изявена като едноместна каякарка. Бях вече на 20 години и с медали от световни първенства, но в едноместния каяк конкуренцията е много голяма. Моята цел тогава бе да имам класиране в 6-цата.

Моята треньорка обаче Надежда Василева имаше план-програма и аз трябваше да взема медал според нея. В Москва аз исках и очаквах нещо сериозно. За първи път участвах на олимпийски игри. Тогава бях много слабичка и имах винаги проблеми с килограмите. Притеснявах се когато има насрещен вятър. В сериите всичко започна добре, първоначално вятърът не беше с мен. След това постепенно вятъра се обърна с мен. Аз се притесних в началото, но видях че се движа в тройката по време на сериите с едни от най-добрите времена. На финала гледам няма вятър и станах втора след Биргит Фишер. В Москва националния отбор се представи доста добре с пет олимпийски медала - голям успех за кану-каяка.

Ваня Гешева по време на Олимпиадата в Москва

- Имаше ли разочарование от отказа да участваме на Олимпиадата през 1984 година?

- За 1984 година разочарованието беше много голямо. През 1983 имах сребърен медал от Световното в Тампере и се готвих за Олимпиадата. Дори ходихме на предолимпийска седмица в САЩ на канала да се запознаем с него.

Но в крайна сметка разочарованието беше много голямо. Много спортисти загубиха, а имахме спортисти които бяха в страхотна форма и се лишиха от един страхотен шанс да се сдобият с олимпийско злато.

- Най-големите ви успехи са на световното през 1986 и Олимпиадата две години по-късно. Какви бяха очакванията от вас и как протече подготовката ви? Наистина ли сте сънували всичко преди финала?

- През 1986 година аз станах световен шампион, но Биргит Фишер не участва и не успях да се зарадвам на титлата. Аз исках двубоя ми да бъде с нея. Тя ми беше единствения сериозен конкурент. За тази Олимпиадата знаех, че това ще е последното за мен. Казах си че трябва да взема златото защото ми лиспва. Подготовката ми беше съсредоточена само към това - аз ставах и лягах с мисълта за титлата. През 1986 година аз сънувах своята титла в Монреал. Вечерта сънувах цялата гонка и награждаването.

През 1988 сънувах всичко пак по същия начин. Беше много реално. Сутринта се събуждам и викам това истина ли е! Не исках да казвам на никой, защото нали има поверие ако искаш да ти се сбъдне съня да не го споделяш с никой.

- Разкажете ни повече за голямата ви битка с легендата Биргит Фишер?

- Ние наистина имахме една страхотна битка с Биргит Фишер, тя загуби златото на единичния каяк, но взе два златни медала от същата олимпиада на двойки и четворки. Тя беше много разочарована за загубата. Все пак едноместния каяк е най-престижната дисциплина.

Тогава аз видях за първи път голямата спортистка Фишер да плаче. Тя дотогава нямаше загуба в своята кариера. Победата за мен беше много ценна. Аз победих легендата в спорта точно в най-добрата й форма. За самата гонка беше много важно коя е по-добра психически настроена. Аз знаех че ако и взема старта ще успея да я победя и така стана. Аз бях в 7-ми коридор, тя във втори коридор. Не можех да погледна къде се намира. В момента, в който финиширахме и двете се обръщаме една към друга да видим коя къде е. Аз забелязах че съм малко по-напред от нея.

Говорили сме си с Биргит Фишер чисто колегиално. Как сме с какво се занимаваме? Винаги е имало едно уважение една към друга. За мен това е едно признание, защото тя е много по-голям спортист от мен - с осем оимпийски титли и 20 световни. Само час и половина след едноместното ми беше гонката на двойки. С моята приятелка Диана Палийска. Аз отивам да почивам, а тя ме пита: Как си? Ще гребеш ли? Нали взе златен медал си мислех че си се успокоила. Бяхме много добре подготвени и взехме среброто. След това взехме и бронза с четворката.

Ваня Гешева с пълния комплект медали (вляво). Гешева и Палийска със сребърните медали в Сеул'88

- Какво почувствахте след края на Олимпиадата в Сеул?

Аз вече съвсем реално приемах всичко, което се случва около мен. За мен неисвестността беше след това. Вече имах семейство. Беше много трудно тогава. Като приключи олимпиадата си отдъхнах. Не искам да говоря за лошите моменти защото те се забравят особено, когато всичко се развие по най-добрия начин. Затова олимпиадата бе връх и облекчение за мен, че всичко е приключило.

- Какъв човек сте извън спорта? На какво се радвате и по какво тъгувате?

- Аз се радвам и плача на най-обикновени неща като всички нормални хора. Мога да се разплача на някой филм. Това което видя на улицата и ми прави впечатление. Децата много ме радват. Съвсем човешки и нормални неща. Единственото е, че съм имала възможност да се докосна до големите спортни постижения.

- С какво се занимавахте след края на активната спортна кариера?

- След като се отказах от спорта известно време бях по майчинство. След това останах в дружество Левски - Спартак, което беше към МВР. В един момент пред нас стоеше голяма дилема какво да правим. Трябваше или да се занимаваме професионално - да бъдем треньори - това е към 91-92-година, или да си търсим друга работа.

Имахме и шанс да останем в системата на МВР. Аз останах в системата на МВР и нямах никаква представа какво ще правя. Тогава станах инспектор детска педагогическа стая. От спорта отидох в съвсем друг свят. След това се занимавах с противобществени прояви - общо шест години.

По-късно се преместих в центъра по бойна подготовка и спорт към МВР и до сега съм там. Член съм на изпълнителното бюро към Олимпийския комитет. Председател съм на СК Левски - кану каяк. Имам нормални обществени ангажименти. Никога не съм била далеч от спорта. Опитвам се винаги да помогна. Синът ми сега вече е на 22 години. Той е спортно дете, но професионално не се насочи, а и сега е много трудно защото има много други привлекателни неща. Сега се опитвам да обяснявам на младите, че спорта ще им даде невероятни неща и ще възпита добри качества у тях , които ще им помогнат в бъдеще.

- Какво мислите за ситуацията в момента в кану-каяка? Имаме ли таланти, които един ден да постигат вашите успехи?

- Имаме талантливи състезатели като Мирослав Кирчев, Деян Георгиев. Трябва да се опитаме да привличаме повече деца, които да се занимават с кану-каяка. Когато има повече деца да тренират, ще има и таланти повече. В момента е по-трудно да накараш децата да спортуват. През лятото им е интересно. Но когато е студено и се изплашат ще се откажат. Спортът не е лесен защото се тренира здраво.

- Какво бихте казали на всички хора в България и в частност на младите?

Трябва да мотивираме децата да се занимават ежедневно със спорт. Не става въпрос за професионален спорт, а за здраве. Спортът е нещо невероятно. Може да се използва превантивно за всякакви упадъчни действия на обществото. Големите шампиони на България трябва да бъдат като пример за младите, това е много важно. Младите да имат примера. Това е в цял свят.