"Ван Гаал в Англия" - една любовна история с неясен край

Тази седмица логичното се случи и Дейвид Мойс бе уволнен от поста мениджър на Манчестър Юнайтед. Шотландецът не успя да се справи с напрежението в дебютния си сезон на "Олд Трафорд" и след редица слаби представяния във всички турнири най-сетне напусна клуба.

Доколко това е правилен ход или пък не, ще си проличи наесен. До края на кампанията начело на тима ще застане Райън Гигс, който ще съчетава работата си като треньор с тази на действащ играч.

Иначе казано - не е изключено да видим как 41-годишният бивш уелски национал ще изведе Юнайтед с костюм на стадиона, а след почивката ще го замени с екипа с номер "11" и ще нареди на някой от съотборниците си да напусне терена, за да го замени.

В крайна сметка решението е взето, а в момента вече се обсъждат вариантите за възможен нов наставник на клуба, който да го поеме от лятото. Спекулира се с имена като Юрген Клоп, Роберто Мартинес, Диего Симеоне и т.н.

Най-вероятната опция, обаче, изглежда Луис ван Гаал. Холандският специалист води националния отбор на своята страна, но отдавна заяви, че ще приключи с тази си позиция след края на Световното първенство в Бразилия през лятото.

Допреди седмица изглеждаше, че ван Гаал е сигурен за мястото в Тотнъм. Такива информации бяха потвърдени и от холандската легенда Рууд Гулит, но разместването на пластовете в Юнайтед направи картинката доста по-цветна.

Изведнъж се оказа, че Луис ван Гаал е спряган за наставник на два от водещите английски отбори през последните години, а фактът, че досега не е работил там, засилва вероятността новата му дестинация да е Острова.

Вярно е също, че към Луис ван Гаал апетити има и Арсенал, но "артилеристите" по-скоро сноват около холандеца с идеята да са в течение със случващото се. Те оглеждат за евентуални заместници на Арсен Венгер, ако случайно той прекрати по един или друг начин отношенията си с "артилеристите" след края на сезона. Въпреки това шансовете за треньорска смяна там към момента не изглеждат достатъчно високи.

Предвид статута на Тотнъм и Манчестър Юнайтед, резонно е да смятаме, че в полпозишън за подписа на ван Гаал са "червените дяволи". Юнайтед едва ли ще играят в Европа през следващия сезон, но реномето и историята на клуба със сигурност звучат примамливо за всеки специалист.

Тотнъм на свой ред не е в кой знае колко по-добро положение и плюсове на евентуална работа там, от гледна точка на ван Гаал, едва ли има.

В своята кариера Луис ван Гаал е водил само четири клубни отбора. Това са Аякс, АЗ Алкмаар, Барселона и Байерн (Мюнхен). Запоследно той бе начело на баварците в периода 2009-2011 година. Към това можем да прибавим и двата му престоя като треньор на холандския национален отбор (от 2000 до 2002 година и от 2012 до днешни дни).

Определено най-славните му години са тези начело на Аякс, още когато е млад прохождащ треньор. Ван Гаал води отбора между 1991 и 1997 година. Въпреки че това е първата му работа в това поприще, той пристига с думите "Поздравления, че наехте най-добрия треньор на света!".

Именно това описва най-точно характера му - безкрайна арогантност и вяра, че няма друго човешко същество, разбиращо от футбол повече от него. Моуриньо може би мисли по различен начин, но все пак той няма думата в момента.

В Аяка ван Гаал печели три титли на Холандия и една от Шампионската лига. Към това се прибавят още няколко трофея на местно, европейско и световно равнище (Суперкупата на Европа, Интерконтиненталната купа (еквивалент на сегашното Световно клубно първенсто) и т.н.).

Най-голямото му постижение от този период е през сезон 1994/1995, когато отборът не инкасира нито едно поражение, взимайки титлата в Ередивизие и Шампионската лига. Постиженията на холандеца са впечатляващи, защото той ползва предимно млади играчи в отбора си.

Сред тях блестят имената на бъдещи звезди като Патрик Клуйверт (тогава на 18г.), който вкарва победното попадение срещу Милан във финала на Шампионската лига, Кларънс Зеедорф (на 19 г.), Едгар Давидс (на 22 г.), Марк Овермарс (на 22 г.) и Нванкво Кану (на 18 г.).

Следващото приключение на холандеца е Барселона. За трите години от 1997 до 2000 той печели два пъти Ла Лига и веднъж Купата на Краля. Въпреки успехите, медиите никак не го харесват и почти от самото начало той води война с тях.

Той бива често критикуван, а сам признава, че културните му различия му пречат да въведе своята философия за играта в клуба. Някои от звездите в отбора не желаят да изпълняват нарежданията му - Ривалдо, например, предпочита да играе в центъра, вместо на лявото крило, и започва едно от големите пререкания на треньора с футболистите.

Не е изненада, че пътищата на ван Гаал и Барса се разделят, а специалистът поема Холандия, в опит да ги класира на Световното първенство в Япония и Южна Корея.

"Лалетата" правят няколко доста противоречиви двубоя, изпускайки по два гола аванс срещу Ирландия и Португалия, които в крайна сметка се класират на Мондиала вместо холандците.

Луис ван Гаал претърпява провал, а държавата от Ниската земя не съумява да се класира на Световно за пръв път от 1986 година. Никак не е чудно, че ван Гаал се разделя с националния отбор. Поне към тогавашния момент.

Неуспехите обаче не спират до тук. Странно или не, холандският треньор отново застава начело на Барса през 2002 година, но оцелява на кормилото и само до януари 2003. Тогава "каталунците" са само на три точки от зоната на изпадащите, губят къде ли не и играят хаотичен футбол, от който на Пеп Гуардиола би му станало лошо, сравнявайки го със своята "тики-така".

Неспирните неудачи преследват треньора и при завръщането му в холандския клубен футбол. През първите си два сезона начело на АЗ Алкмаар той завършва на второ и трето място, губи един финал за Купата на Холандия, както и плейоф за класиране в Шампионската лига. Всичко това ескалира до 11-ото място в края на сезон 2007/2008, след което ван Гаал е готов да си стяга багажа и да търси нова работа, но играчите на АЗ се застъпват за него и в крайна сметка той остава за още една година.

Това се оказва разковничето за ван Гаал в треньорската му кариера през XXI век. През сезон 2008/2009 той отново става шампион, прекъсвайки почти 10-годишна суша, а АЗ записват 28 поредни мача без загуба. Наставникът си тръгва победоносно от Холандия, а съдбата го изпраща в Мюнхен, където към него са поставени огромни очаквания. Един от най-големите европейски колоси търси своето съживяване след няколко провалени години. Бекенбауер, Румениге и компания вярват, че Луис ван Гаал е точният човек.

Оказват се прави. Ван Гаал показва безкомпромисност в отношението си към играчите, арогантност към всичко живо около него и завиден професионализъм. В стъплението си в Мюнхен, той заявява:

"Манталитетът тук ми приляга перфектно. Защо ли? Мотото тук е - ние сме това, което сме. И аз съм това, което съм - уверен, арогантен, доминиращ, честен, здраво трудещ се и иновативен."

По думите на бившия италиански национал и тогавашен играч на Байерн Лука Тони, Ван Гаал е твърдял, че всеки един от играчите му е бил заменим. Най-важното нещо за него е била системата, която изгражда и не се е свенял да се раздели с която и да е от звездите си, защото "имал топки" и не го било страх от подобни действия.

Това, което е особено в цялата ситуация, е не толкова изказването му, а фактът, че специалистът искал да им докаже наличието на тази своя решимост (под формата на споменатите от него топки), като си събул гащите пред тях. Все пак ван Гаал е човек на действията и явно не обичал да говори празни приказки.

В първия си сезон при баварците холандецът завоюва дубъл на местната сцена и достига финал на Шампионската лига, но не успява да го спечели. Поражението идва от Интер на Жозе Моуриньо, а "нерадзурите" взимат требъл за сметка на Байерн.

Вторият сезон бележи издигането на Борусия (Дортмунд) и първата от двете им поредни титли. Ван Гаал сдава поста малко преди края на кампанията без да постигне кой знае какво.

Заслужава си да се отбележи обаче, че именно той е човекът, който започна налагането на повече юноши в клуба. От това решение се роди звездата на Томас Мюлер, а Бастиан Швайнщайгер бе преместен от крилото в центъра на терена и промяната на неговата позиция го направи един от най-добрите дефанзивни полузащитници, какъвто е той в момента.

Последната глава от романа, наречен "Луис ван Гаал", разказва за класирането на Холандия на Световното първенство в Бразилия през идното лято. По този начин специалистът сбъдва мечтата си да участва на най-големия футболен форум.

Селекцията му се състои от сплав между опитни играчи и млади таланти, а мачовете в Южна Америка могат да се окажат последен шанс за голяма титла на поколението на Ариен Робен, Робин ван Перси и Уесли Снайдер. А защо пък да не изгрее някоя нова звезда по терените в Страната на кафето?

Постиженията на Луис ван Гаал заслужават уважение. Той има общо 7 титли от първенствта в Холандия, Испания и Германия, една Шампионска лига и успя с лекота да класира Холандия на Мондиал 2014.

Освен това тимовете, които води се отличават с атакуващ футбол и бележат много голове. Както споменахме, специалистът е известен и със склонноста си да налага и да разчита на млади играчи.

От другата страна пък седят раздорите, прекаленото самочувствие, войната с медиите, немалкото провали през годините и лошите спомени, оставени в съзнанието на Лука Тони. Все пак, ван Гаал е спечелил едва два пъти първенствата, в които е участвал, от 2000 година насам.

Това, което остава безспорно, при евентуална негова длъжност в отбор от калибъра на Манчестър Юнайтед (или пък Тотнъм), е класата и вярата в собствените способности, които ще придаде на отбора.

Същите тези качества, които осезаемо липсваха на "червените дяволи" през този сезон. Ако не друго, то ван Гаал е изградено име, което само по себе си може да всява респект, а визитката му е доста по-богата от тази на Дейвид Мойс.