Треньорът на сребърните ни медалисти на 3х3: Горди сме, но загубенят финал още тежи

Гордост, но и малка доза яд останаха в душата на селекционера на първия национален отбор на България в мини-версията на баскетбола - 3х3 след Световното първенство за юноши до 18-годишна възраст в Римини.

Българите в състав Алекс Симеонов, Тенчо Тенев, Димитър Димитров и Павлин Иванов завършиха на второ място след драматична загуба във финала от Нова Зеландия. Освен това Симеонов взе бронзов медал в конкурса по забивки, а Тенев триумфира с титлата при най-добрите стрелци от зоната за 3 точки. Ето какво каза Димитрова за basketball.bg след турнира:

- Как се чувствате, осъзнахте ли какво се случи на първенството?

- Жалко, че не успяхме да станем първи. В самия край имахме друга тактическа идея, но не се получи. Съжалявам за момчетата, защото те заслужиха този успех. Показаха, че вече са мъже. Отнесоха се много професионално към надпреварата. Беше им много криво накрая, макар че никой не очакваше да стигнем до тук. Но се видя във взаимоотношенията по между им, в поведението им, в дисциплината им, че трябва да се отнасяме с тях като с мъже. Видяхме и къде е разликата между българския баскетбол и този на Запад - в дисциплината. Те го осъзнаха. Става дума за дисциплина на терена, за дисциплина извън него. Това е много важно.

- Това е нова дисциплина за всички вас, как се справихте?

- Наистина, никой от нас не знаеше за какво става дума. Учихме се в движение. Аз гледах, рових. Алекс дойде седмица по-рано, тренирахме. Гледахме тренировки и на другите. Така и не успяхме да направим една контрола. Американците например изиграха. Така че срещу тях, в първия мач, ни беше един вид тренировка. И ги победихме.

- Какво беше нивото на баскетбола?

- Наистина на много високо ниво се играеше. Американците бяха с по-млади състезатели, набор '95. Но ни обясниха, че по-големите се готвят за сезона в колежите, а турнирът е бил късно, за да могат да ги включат. Руснаците бяха много силен и добре комплектован отбор. Датчаните бяха с две момчета, които играят в Италия и две от отбора им, който видяхме във Варна. Дори Гуам ни изненадаха, държава, за която не сме и чували, а излязоха с добър отбор.

- Повлия ли ви тежкият жребий - няколко тежки мача още в началото?

- Не се уплашихме. Не се притеснихме и от жребия. В този турнир всички се бориха до последно. Ние в движение изчиствахме тактика, движения.

- Какви са разликите със стандартния баскетбол?

- Всъщност много ми хареса тази дисциплина. Има много от тактиките на 5 на 5 - игра на ниски срещу високи, защита. Като цяло тези турнири са много полезни за младите състезатели, не знам за мъжете как ще е. Но младите могат да видят колко е важно да са подготвени тактически. И макар да се набляга на игра един-на-един, все пак е колективен спорт.

- Според Вас има ли бъдеще този спорт у нас?

- О, да, но трябва да се инвестира. Трябва да се купи такава платформа. Тя е много удобна, лесно се разглобява и сглобява, подвижна е и не изисква никаква поддръжка. Спортът е атрактивен, има голямо бъдеще.

- Във финала Тенчо Тенев изригна от линията за тройката, оказа ли значение титлата му в индивидуалния конкурс?

- О, да. Тенчо, всъщност дори не знаеше, че е стигнал финала. В един момент дойдоха и му казаха, че ще се състезава с индиеца. Много заслужено спечели, бе безапелационен.

- Как реагираха на българския успех на първенството?

- О, всички бяха много изненадани. На вечерята след турнира много треньори ми казаха, че не са ни слагали в никакви сметки. Всички бяха възхитени.