Трагичните финали за Байерн - пораженията през 1999 и 2010 година

Тази седмица ще се изиграе финалът в Шампионската лига между Байерн Мюнхен и Челси. Sporta.bg ще ви представи всички финали на двата тима в историята на турнира за Купата на Европейските шампиони (КЕШ) и неговия наследник Шампионската лига.

Байерн Мюнхен е оставил своята огромна следа в най-силния футболен турнир. Немците имат 4 трофея и 4 загубени финала, докато тима на Челси може да се похвали само с един загубен финал.

Вчера ви представихме материал за двата загубени финала на германския колос в най-силния турнир на Стария континент през 80-те години.

Днес продължаваме с други два дни тъжни дни от историята на "баварците".

Байерн Мюнхен безспорно е най-славния германски отбор. Тимът държи всички рекордни постижения в Бундеслигата - 22 пъти шампион, 15 пъти носител на Купата на страната, 6 пъти носител на купата на Лигата, 4 пъти - на Суперкупата. С подобна хегемония в Германия е логично „баварците" да са и най-успешният немски тим в Европа - 6 спечелени европейски отличия, четири от които в най-престижният турнир на Стария Континент. За всеки клуб обаче успехите неминуемо са съпътсвани и от разочарования. Редом с четирите си европейски отличия Байерн има и четири големи разочарования, две от които в новата ера на турнира на шампионите. Едното е най-прясното - през 2010 година от Интер на Жозе Моуриньо, а другото - най-болезненото - през 1999 година от Манчестър Юнайтед.

Кошмарът на „Камп Ноу"

26 май 1999 година, стадион „Камп Ноу". В края на двубоя Байерн Мюнхен води с 1:0 след премерен удар от пряк свободен удар на Марио Баслер още в 6-та минута. „Баварците" удрят и две греди, а когато главният рефер вдига минутките с продължението вече се виждат победители. Тогава обаче идва мигът на Манчестър Юнайтед. Центриране на Дейвид Бекъм от корнер в първата минута на продълженията, лошо изчистване на Торстен Финк, удар на Гигс от границата на наказателното поле и добавка на Теди Шерингам, която праща топката в мрежата на Оливър Кан, а английските привърженици по трибуните в екстаз. Шокираните „баварци" още не са се опомнили, когато две минути по-късно идва смъртоносното попадение на Солскяер. Отново Бекъм центрира от ъглов удар, Шерингам сваля топката с галва и златната резерва на сър Алекс Фъргюсън Оле Гунар Солскяер я забива във вратата на противника, пращайки съотборниците си в Рая, а тези на Байерн - в Ада.

Карстен Янкер ридае след изгубения финал в последните секунди

Как обаче се стига до този, може би най-драматичния финал в историята на Шампионската лига.

Двата тима се срещат още в предварителната група, където компания им правят още Барселона и Брьондби. В двата мача по между си Байерн и Юнайтед не успяват да се победят, като правят 2:2 на „Олимпиащадион" и 1:1 на „Олд Трафорд". Байерн финишира на първо място в групата, губейки само веднъж, макар и малко изненадващо от Брьондби, а Юнайтед се нарежда на второто място само с точка по-малко, без да допусне поражение. Това помага на „червените дяволи" да е един от двата най-добри втори отбора в групите, заедно с Реал Мадрид и да продължи напред в турнира.

На четвъртфиналите футболисите на Фъргюсън се справят с италиански препятствия - Интер и Ювентус, като „бианконерите" не са отстранени никак лесно - с изравнителен гол за 1:1 на „Олд Трафорд" на Райън Гигс в продължението на срещата и обрат от 2:0 до 3:2 в реванша на „Деле Алпи".

Байерн демонстрира далеч по-добра форма, макар и привидно да има по-леки противници - на четвъртфиналите е взет скалпа на Кайзерслаутерн с впечатляващия общ резултат 6:0. На полуфинала „баварците" елиминират Динамо Киев, като задължително трябва да се подчертае, че воденият от Шевченко киевски гранд излиза като пръв от групата си, а след това отстранява актуалния европейски шампион Реал Мадрид.

В първата среща в Киев Байерн и Динамо правят истински спектакъл и си отбелязват цели шест гола за 3:3, като Байерн се добира до изгодния резултат след две попадения в последните 12 минути на срещата. На реванша попадението на Баслер през първата част е достатъчно за елиминиране на украинците.

Така се стига до сблъсъка на „Камп Ноу". За Манчестър Юнайтед той е специален, защото се отъждествява като последния акт на заздравяването на английския футбол, след трагедията на „Хейзел" и изхвърлянето на островитяните от европейските надпревари. Възпитаниците на сър Алекс Фъргюсън вече са спечелили титлата на Англия и ФА къп, но за требъл трябва да се преборят с Байерн.

От своя страна „баварците" също са шампиони, но губят финала за купата на Германия. В отбора играят футболисти като Оливър Кан, Лотар Матеус, Маркус Бабел, Марио Баслер, Щефан Ефенберг, Карстен Янкер, Мемет Шол, Томас Щрунц и Томас Хелмер, повечето от които са вдигнали европейската титла три години по-рано, а Матеус е и световен шампион.

Финалът започва повече отлично за Байерн и след 6 минути футболистите на Отмар Хицфелд са напред в резултата. Юнайтед обаче овладяват контрола над топката и се опитва да отговори на удара, но така и не успява да стигне до чисти положения. Очевидна е липсата на наказаните Рой Кийн и Пол Скоулс в халфовата линия, а немската отбрана изглежда твърде стабилна.

Байерн започва втората част по-стабилно, а Юнайтед се съвзема към средата на полувремето. Поредната пропиляна възможност от най-опасния футболист на немците, Марио Баслер, кара сър Алекс да пусне в игра Теди Шерингам, в опит отборът му да вземе инициативата в играта. 15 минути преди края на срещата обаче Мемет Шол за малко не донася успеха на тима си, но ударът му среща гредата и после спира в ръцете на Шмайхел. Малко след това в игра влиза и Солскяер, който помага на Шерингам да раздвижи играта и на няколко пъти сериозно затруднява Кан. Гол обаче така и не пада, напротив Янкер удря напречната греда и само късметът спасява стража на „червените дяволи".

Секундите почти изтичат и тогава идват двата кинжални удара на Шерингам и Солскяер. Манчестър Юнайтед триумфира за втори път в историята си, а Англия има своя европейски шампион за пръв път от 15 години. Футболистите на Байерн са сломени, немските фенове, които преди попадението на Шерингам вече празнуват трофея сигурни в победата, са попарени, а Лотар Матеус преживява може би най-черния момент от кариерата си. Той е заменен няколко минути преди края на срещата и може само безучастно да гледа как мечтата му се срива за втори път. На финала за КЕШ през 1987 година Матрус извежда „баварците" с капитанската лента и губи финала от Порто по подобен сценарии - след два късни гола на португалците при положение, че през по-голямата част от срещата немският тим е напред в резултата. Финалът в Барселона е последният шанс на Матеус. Един от най-големите футболисти на своето поколение не успява да спечели едно от най-голямото отличия във футбола.

Изпитанието "Моуриньо"

Две години след краха в Барселона Байерн успява да вземе това, което тогава е изпуснал, побеждавайки Валенсия във финала през 2001 след изпълнение на дузпи. След успеха обаче следва почти десетилетие, което за „баварците" е белязано от липса на големи успехи. Тимът така и не успява да премине по-напред от четвъртфиналите в турнира, а през сезон 2007/2008 дори го пропуска. Може би най-неприятният сезон обаче е 2002/2003, когато в група с Милан, Ланс и Депортиво Ла Куруня „баварците" остават последни със скромния актив от две точки, дошли от две равенства с френския състав.

Сезон 2009/2010 в най-престижната клубна надпревара обаче бележи началото на възхода на тима от Мюнхен. Отборът е в страхотна форма под ръководството на холандския специалист Луис Ван Гаал и печели титлата и Купата в Германия.

В Шампионската лига футболистите на холандеца не започват толкова убедително и допускат две загуби от Бордо, но остават втори след французите в група, която все пак се допълва от Ювентус и Макаби Хайфа. Пътят на Байерн до финала във фазата на директните елиминации е изключително драматичен.

На осминафиналите срещу Фиорентина баварският колос побеждава на „Алианц арена" с 2:1 с гол минута преди края, а на реванша в Италия губи с 0:2 до 60-та минута. В крайна сметка обаче спектакълът на „Артемио Франки" завършва 3:2 за домакините и Байерн се изправя срещу Манчестър Юнайтед на четвъртфиналите.

В Мюнхен „баварците" изостават почти по време на целия двубой, след гол на Рууни още във 2-та минута. В последните минути немците обръщат мача, а победното попадение на Ивица Олич идва в даденото от съдията продължение. Преди него точен е Франк Рибери. На реванша нещата са дори още по-интересни, тъй като Юнайтед повежда с 3:0 след около 40 минути игра с две попадения на Луиш Нани и Дарън Гибсън, и не се вижда как футболистите на Ван Гаал ще се върнат в мача. Те обаче го правят и довеждат резултата до 3:2, а головете са дело на Олич преди почивката и Ариен Робен, който в 74-та минута бележи едно от най-расивите си попадения. Полуфиналният сблъсък срещу Лион се оказва най-лесен и Байерн се класира за финала след 1:0 на „Алианц Арена" и безапалеационна победа с 3:0 във Франция.

На финала обаче чака Интер на Жозе Моуриньо, който на полуфиналите е детронирал актуалния шампион на Европа Барселона. И двата тима се борят за требъл и трофея в Шампионската лига ще ознаменува сезона на всеки един от тях, като може би най-добрият в историята им. Преди сблъсъка на „Сантяго Бернабеу" Байерн и Интер са се срещали четири пъти в европейските турнири, като предимството е за „баварците" - две победи, едно равенство и една загуба.

Голямо е предизвикателството пред двамата наставници - и двамата вече са печелили трофея - Ван Гаал го е правил през 1995 година начело на Аякс, а Моуриньо през 2004 година с Порто. Който обаче триумфира в Мадрид, ще влезе в историята като едва третият треньор станал европейски шампион с два различни отбора като треньор. До този момент това са правили само Ернст Хапел и Отмар Хицфелд.

Финалът е забележителен и с това, че е първият, в който е променен форматът на квалификациите в Шампионската лига, за да се улесни пътят на отборите, които са станали шампиони на своите страни към групите на турнира. Сякаш символично точно два тима, които са шампиони се класират за финала на надпреварата. Освен това двубоят на „Сантяго Бернабеу" е първият, който се играе в събота, а не в сряда.

Диего Милито разочарова Байерн преди две години

Байерн и Интер стартират предпазливо, а първото по-опасно положение е за „баварците", но Олич не уцелва вратата след добро подаване на Робен. Германците имат и претенции за дузпа след игра с ръка на Майкон през първото полувреме, но съдията Хауърд Уеб остава безмълвен. Като цяло Байерн владее повече топката, а Моуриньо залага предимно на контраатаки. Така се стига до 35-та минута, когато „нерадзурите" излизат напред в резултата. Жулио сезар изпраща дълъг пас напред, Милито отклонява с глава към Снайдер, който извежда отлично аржентинеца между защитниците на Байерн и той изпраща кълбото в мрежата на Ханс-Йорг Бут. Байерн прави опит да отговори, но вместо това Интер изпуска да удвои след удар на Уесли Снайдер.

През втората част футболистите на Луис Ван Гаал всячески се опитва да стигне до изравнително попадение, но Жулио Сезар и защитата пред него се справят с опасностите, създадени от Робен и компания. В 70-та минута при поредната си контраатака Интер нанася смъртоносния удар по амбициите на Байерн. Самуел Ето'о извежда по отличен начин Милито, той преодолява елегантно Ван Буйтен и пронизва стража на „баварците" за 2:0. В последните минути Интер се прибира още повече в собственото си поле и Байерн дори не успява да върне попадение.

Така Моуриньо за втори път стъпва на върха на Европа, а след срещата напуска Интер, за да поеме Реал Мадрид в опит да завоюва най-престижното отличие за трети път с трети различен клуб. За Байерн остава разочарованието от пропуснатата възможност, но безспорно този финал бележи триумфалното завръщане не клуба сред най-големите на континента.