Тази каляска може и без жребци

Още в един от предишните си материали вече бяхме отбелязали, че българският народ най-сетне започна да придобива усещането, че отново има национален отбор по футбол. След години на безхаберие, унижения, липса на резултати и най-лошото - почти показна липса на интерес към националната фланелка, пълната промяна е факт. Благодарение на хирургичните умения на Любо Пенев и работата му със "скалпела", звучното обещание на Ел Голеадор от първата му пресконференция е изпълнена - ютията окончателно е отлепена от дъното.

Българският национален отбор продължава без загуба в световните квалификации във вече шест поредни мача, като "лъвовете" сториха нещо, което изглеждаше немислимо съвсем доскоро - изигра общо четири срещи със световни и европейски сили като Италия, Чехия и Дания (два от които на чужда почва) и не загуби нито един.

Ако в случая ставаше дума за предишния квалификационен цикъл, или този преди него, или този преди него, над 50% от тези мачове вероятно щяха да са загубени още преди да са стартирали. Първо в главата на футболистите, а след това и на терена. Едното винаги следва от другото, неизбежно е.

Излишно е да продължаваме да натъртваме, че този отбор е променен - това вече и най-големите скептици го осъзнават. Основната и най-голяма разлика е, че в предишни години имахме селекции, докато сега имаме отбор. Две различни думи, съдържащи и коренно различни значения.

"Колективът е налице. Всички са заедно, рамо до рамо, брат до брат. Когато един сбърка, друг ще поправи грешката му, без да ръкомахания и гримаси. Няма разделения по клубни цветове, няма ги вече и тарторите. Няма ги групичките, няма ги "Зиданите и Павоните", ако трябва да посегнем към испанската терминология. Има единадесет българи, ще се борят за всяка педя терен, за всяка първа топка и ще дадат максимума си, а дори и да загубят, ще им бъде простено. Стига да знаем, че са се опитали истински. Хубаво е чувството на облекчение, че вече си за посмешище. Браво, момчета", написахме преди цели пет месеца, като няма как да не се чувстваме изключително щастливи, че нищо не се е променило. Постоянството е движеща сила за всеки на успех на индивидуално и колективно ниво, а в този случай постоянството е и обещание за бъдещето на този отбор.

Изглежда, че каляската на България върви по-добре без жребците си

Този отбор на България не е сред най-талантливите в последните 20 години, чисто като индивидуалности. Очевидно е, че Александър Тонев не е Димитър Бербатов, нито пък Владимир Гаджев може да доминира в средата на терена по начина, по който го правеше Стилиян Петров в най-добрите си години. Излишно е и да отбелязваме, че Любослав Пенев не разполага с крило от класата на Мартин Петров.

Александър Тонев сложи топката на крака на Манолев, но в някои ситуации действаше твърде егоистично

Приказката за "трите коня, дърпащи каляската", излязла от устата на Димитър Бербатов и превърнала в нещо като знакова сентенция за националния отбор на България, дълго време бе водещ аргумент за тези, които усилено твърдяха, че "само с тези не става". Че не можем да имаме силен национален отбор, когато разполагаме с едва трима футболисти от истински висока класа.

Оказа се обаче, че проблемът не е бил в "трите коне и каляската". Проблемът е бил там, че сме имали "три коня" и "каляска" като фатално разделение на територия, влияние и авторитет, като две видимо сепарирани една от друга групи. На лидери и изпълняващи, на жребци и обикновени коне. Вече нямаме жребци, но имаме силна, здрава и препускаща напред каляска, предвождана от всички коне, впрегнати от можещ кочияш.

Любо Пенев е блестящ мотиватор, но не само

Не са много българските специалисти в момента, които получават толкова много суперлативи, колкото Любослав Пенев за последната година. Дори и тези, които най-много се съмняваха в него, най-вече поради клубни пристрастия или предразсъдъци от времето му на футболист, вече започнаха да затварят усти. И съвсем правилно.

Дори отсъствието на основен футболист като Бодуров не наруши баланса на отбора

Естествено, че българският национален отбор дълго време се нуждаеше от ловък и изкусен психолог като Любослав Пенев, който да извърши ключови психологически процеси по отношение на своите футболисти. Преобразяването на "трикольорите" стартира на първо място от разговорите, които Ел Голеадор проведе с играчите си, не само обяснявайки им, но и убеждавайки ги, че те могат. Че не са "втора ръка", че не са обречени, само защото на терена играят "повече милиони" от тях. Че ще успеят, ако са заедно, ако се държат и си помагат.

Единствено чистата мотивация обаче нямаше да бъде достатъчна, дори и тя да е на най-високо ниво, както е в случая. Ако погледнем чисто теоретично към основните предпоставки, предполагащи постигането на високи постижения в спорта, а и не само, можем да разделим нещата на два еднакво важни един към друг спектъра - психика и техническа прецизност, без която никой индивид не би бил добър в това, което прави.

Илия Миланов дава все по-сериозни заявки за титулярно място в националния тим

Любо Пенев е отличен мотиватор, какъвто България търсеше от много време насам, но не би било справедливо да се оставя на заден план техническия и теоретичен потенциал, с който разполага бившият футболист на Атлетико Мадрид и Валенсия. Една от причините, поради които тази България се представя толкова успешно, а можеше и още повече, ако не бяха някои спорни съдийски отсъждания, се крие в силната сплав между отличния психологически подход на Ел Голеадор и солидната му тактическа подготовка.

Трудно е да си спомним, кога за последно българският тим е изглеждал толкова добре подреден и подготвен като тактическа проекция. Вече имаме футболисти, които сякаш изведнъж се научиха да се движат правилно по терена, да затварят пространства и да действат като формация.

Вземете за пример попадението, което Станислав Манолев отбеляза срещу Дания в Копенхаген. Още от първия пас, стартирал образцовата контраатака на България, няколко футболисти на "лъвовете" вече знаеха, че трябва да поемат към наказателното поле на датчаните. В това число и голмайсторът Манолев. Нямаше каквото и да е засуетяване, проява на бавна мисъл или липса на достатъчно рязкост, каквато често се забелязваше в предишни формации на България. Тези футболисти знаеха какво точно да направят в конкретния момент, като резултатът бе налице.

Акцията за гола на Манолев бе като по учебник - от началото до самия край

Потвърждение за тези думи са и няколкото ситуации, в които български футболисти се озоваваха на стрелкови позиции пред вратата на Дания. Най-вече през второто полувреме на срещата. България атакуваше с идеи и ясна визия за проектирането на своите акции, а при наличието на по-ефективни реализатори, домакините щяха да загубят мача, дори и със спорното повеждане с ръка на Корнелиус.

Обобщено казано, България вече не играе хаотично, което се бе превърнало в основна черта на предишните формации на "трикольорите". Този отбор излиза на терена с ясно начертан план, който следва от първата до последната минута. Все още изпитваме сериозни проблеми при статични положения, но това е недостатък, който ако не може да се елиминира напълно, поне може да се намали в бъдеще.

Константин Симидчийски, Sporta.bg