Световно първенство по футбол 1974: Немският дух се завръща

Световното първенство по футбол през 1974 година се провежда в Западна Германия, като шампионатът завършва с триумф и втора световна титла за домакините.

Водени от голямата си фигура Франц Бекенбауер, германците надделяват с 2:1 над „тоталния футбол“ на Холандия и Йохан Кройф, печелейки финала на „Олимпиащадион“ в Мюнхен. За Западна Германия това е втора световна титла след успеха през 1954 година.

Шампионатът в Западна Германия е и първият в историята, след който бива връчен настоящият трофей за световния шампион, изготвен от италианеца Силвио Гацанига. Предишната статуетка „Жул Риме“ завинаги остава в Бразилия, след като „Селесао“ печели третата си титла на шампионата в Мексико четири години по-рано. (За протокола трофеят е откраднат от сградата на бразилската федерация в началото на 80-те години).

„Заверата“ между Германия и Испания

Домакинството на Мондиал 1974 е определено от ФИФА на 6 юли 1966 година в Лондон. Тогава са избрани още домакините на шампионатите през 1978 и 1982 година, като е любопитна договорката между германци и испанци.

Футболната федерация на Испания се съгласява да подкрепи кандидатурата на Западна Германия за домакин на форума през 1974, докато в замяна немците оставят кандидатурата на Испания за 1982 година без реален конкурент.

Големите отсъстващи и дебютантите

И този път някои от големите футболни сили в света не успяват да намерят място сред 16-те най-добри, подпечатали визите си за Мондиал 1974. Шампионите от 1966 година Англия се провалят още в квалификациите, като същата съдба сполетява още отбори като Франция, Испания, Унгария и Мексико.

СССР пък е дисквалифициран след плейофа си срещу Чили. Дебютанти на турнира пък стават Източна Германия, Хаити, Австралия и Заир. Холандия и Полша пък се класират за първи път от 1938 година насам.

Скандалът със СССР и политиката във футбола

Подобно на ареста на Боби Мур в Богота четири години по-рано, Мондиал 1974 също не минава без шумен скандал в своето навечерие.

Отборът на СССР е дисквалифициран от участие на Световното първенство по футбол, като причините за това са изцяло политически. Съветският тим трябва да се изправи в решаващ плейоф срещу състава на Чили, но руснаците отказват да играят в южноамериканската страна.

Причина за това е скорошният държавен преврат в Чили, в следствие на който стотици привърженици на марксиста Салвадор Айенде са екзекутирани. Победата на Чили в плейофа е повече от символична – южноамериканците дават начало на „мача“, изритват топката в празната врата срещу себе си и победата им е присъдена.

Българското участие

И този път световните финали не минават без участието на българския национален отбор, които се класират за четвърти пореден път сред 16-те най-добри.

„Лъвовете“ обаче отново остават без така очакваната първа победа на Мондиал. България попада в тежка група с Холандия, Швеция и Уругвай, като „трикольорите“ записват две равенства – 0:0 срещу Швеция и 1:1 срещу Уругвай, но претърпяват и тежко поражение с 1:4 от бъдещия финалист Холандия.

България завършва на трето място в групата с актив от 2 точки, все пак успявайки да изпревари двукратния шампион на планетата Уругвай, който остава последен със само един пункт.

Първи случай на допинг на световни първенства и шамари за наказание

Шампионатът в Западна Германия влиза в историята и с първия случай на футболист, провалил се на допинг-тест. Това е защитникът на дебютанта Хаити – Ернст Жан-Жоузеф.

Имайки предвид, че по това време Хаити е управляван от жестокия диктатор Франсоа „Папа Док“ Дювалие, нравите в карибския тим са малко по-различни. Жан-Жоузеф е пребит от бой от официалните лица на собствения си отбор, а Бог знае какво му се е случило при прибирането в родината.

Куриозът „Заир“

Африканската държава Заир също е сред дебютантите на Мондиал 1974 в Западна Германия. Участието на чернокожите перли обаче не само, че не е особено успешно – Заир завършва с нула точки и голова разлика 0-14, но „леопардите“ демонстрират и куриозни пропуски в познаването на правилата като цяло.

На 22 юни Заир се изправя срещу световния шампион Бразилия в среща от Група 2 на надпреварата, като двубоят очаквано завършва с резултат 3:0 в полза на „Селесао“. Което донякъде е дори престижно за африканците, имайки предвид, че четири дни по-късно те губят с 0:9 от Югославия.

Двубоят между Бразилия и Заир ще се запомни с може би най-комичния момент в историята на Световните първенства изобщо. Бразилският тим получава правото да изпълни пряк-свободен удар пред вратата на своя съперник, като заирците подреждат стена пред световния шампион.

В един момент обаче футболистът на Заир Мвепу Илунга решава, че трябва да вземе нещата в свои ръце, като африканецът се откъсва от стената и изритва с всичка сила топката пред невярващите погледи на бразилците. Действие, което демонстрира нагледно, че отборът на Заир дори не е бил наясно с правилата на играта, стягайки куфарите си за Западна Германия.

Промяна на формата

Първенството в Западна Германия е белязано и от драматична промяна на формата на надпреварата. Изцяло елиминирана от схемата е фазата на директните елиминации, като отборите, успели да излязат от четирите групи, са разпределени в нови две от по четири тима. Съставите, успели да завършат на първо място в „новите“ групи, получават директно класиране за финала, докато завършилите на второ място се изправят един срещу друг в сблъсък за третото място.

Сблъсъкът на двете Германии

Жребият за груповата фаза на турнира „залага“ истинска политическа бомба, след като Западна и Източна Германия, разделени за времето си от Берлинската стена, попадат заедно в Група 1 на надпреварата.

Отборът на Източна Германия е дебютант в надпреварата, като това ще бъде и първи мач изобщо между Западна и Източна Германия в историята до този момент.

Отношенията между двете страни са допълнително обтегнати, имайки предвид, че само седмици преди Мондиала се разиграва пореден политически скандал между двете страни на Берлинската стена. Канцлерът на Западна Германия Вили Брандт е принуден да подаде оставка, след като става ясно, че е допуснал един от личните му асистенти да се окаже шпионин на Източна Германия.

Двубоят между Западна и Източна Германия много изненадващо с победа 1:0 за последните, като мерките за сигурност в Хамбург са толкова сериозни, че стадионът наподобява по-скоро военна зона, отколкото футболен мач. Легендата Паул Брайтнер си спомня, че тренировъчният лагер на Западна Германия е наподобявал „крепост“, като на футболистите е било забранено свободното предвижване.

Скандалът със своенравния Кройф

Геният на холандския футбол Йохан Кройф извежда „лалетата“ до участие на финал, като въпреки последвалата загуба от Германия, легендата на Аякс и Барселона е избран за най-добър футболист в турнира.

Верен на ексцентричния си нрав обаче, Йохан Кройф предизвиква и някои главоболия в холандския лагер. По това време магьосникът с №14 има подписан солиден спонсорски договор с „Пума“, докато холандският отбор играе с екипи на „Адидас“.

Кройф категорично отказва да облече екипа на „лалетата“ с традиционните три ивици на „Адидас“, а в израз на компромис, федерацията му разрешава да играе със специален екип със само две ивици. Това са първите опити на комерсиализиране на футбола в света чрез най-известните личности в него. Световното по футбол от предните две издания са предизвикали огромен интерес, а и вече се предават по телевизията през няколко континента.

Бъдещият шампион за малко да не участва в турнира

Отборът на Западна Германия се възползва от домакинството си и завоюва втора световна титла в историята си, но Маншафта за малко не се размина с подобно постижение.

Броени дни преди началото на Мондиала, в лагера на Германия избухва драматичен скандал за пари. Играчите на Бундестима научават, че обещаните премии на италианци и холандци за спечелване на турнира надвишават значително техните.

По това време футболистите на Италия и Холандия са щели да приберат по 100 000 марки за световна титла, докато Франц Бекенбауер и компания са получили обещание за по едва 30 000 марки на калпак.

Това довежда до кризисна ситуация в лагера на Западна Германия, като ексцентричния Паул Брайтнер и треньорът Хелмут Шьон водят среднощни преговори с местната федерация.

Тогава самият Шьон остава разочарован от своите футболисти, обвинявайки ги в алчност и заявявайки, че „германският народ ще плюе върху тях, ако разбере за случилото се“. В крайна сметка Бундестима получава предложение за премии в размер на 70 000 марки, което все още отстъпва на желаните поне 75 000. Тук идва решителната намеса на Франц Бекенбауер, който убеждава своите съотборници да приемат предложението на федерацията и да започнат участие в турнира.

Големият финал и триумфа на Маншафта

Домакините от Западна Германия приемат величествената Холандия на Йохан Кройф в директен сблъсък за трофея на 7 юли пред 75 000 на „Олимпиащадион“ в Мюнхен.

По това време Холандия е на път да превземе света с революционния си „тотален футбол“, чието движение и непрекъсната смяна на позиции остава често съперниците без отговор. Това е и бъдешето на футбола, който се променя коренно от развитието си през 60-те години.

„Тогава бяхме малко арогантни на терена. Бяхме преизпълнени с увереност, че няма как да не спечелим“, спомня си легендата на „лалетата“ Рууд Крол.

И действително – финалът между Западна Германия и Холандия започва изцяло по план за гостите. Още в 2' Йохан Кройф разминава Берти Фогтс (на снимката най-горе) и бива фаулиран от Ули Хьонес в наказателното поле на Маншафта. Зад топката застава Йохан Неескенс, който за пореден път е безкомпромисен от бялата точка, давайки аванс на Холандия.

„Бяхме като парализирани. Не мисля, че холандците осъзнаваха колко зле бяхме по това време“, връща лентата назад Паул Брайтнер.

Още до почивката обаче домакините демонстрират легендарния немски дух и осъществяват пълен обрат в резултата.

В 25' Паул Брайтнер също вкарва от дузпа във вратата на „лалетата“, а две минути преди почивката „Бомбардировача“ Герд Мюлер завинаги записва името си в историята на германския футбол.

Таранът на Бундестима поема топката в наказателното поле на Холандия, завърта се майсторски и с десния крак бележи един от най-важните голове в историята на родината си.

През втората част Холандия така и не намира начин поне да възстанови равенството, което оставя „лалетата“ с разбити сърца. Целият двубой се играе пред вратата на ФРГ, но това по-скоро напомня за "Чудото от Берн" през 1954 година, когато става ясно, че никога не трябва да се отписват германците.

Загубата е понесена особено тежко от голямата звезда на тима Йохан Кройф, който обявява, че няма да играе на следващото Световно първенсто в Аржентина.