Световно първенство по футбол 1962: Гаринча и Бразилия са номер 1

Световното първенство по футбол през 1962-ра година се провежда в Чили, въпреки финансовите проблеми на страната по това време. 

Бразилия става шампион за втори пореден път след победа с 3:1 над Чехословакия на финала, а най-добрият футболист на „селесао“, а и в турнира, е Гаринча. "Кариоките" стават втория отбор защитил своя трофей след Италия 1934 и 1938.

Домакините не разочароват с организацията на турнира, въпреки че самото качество на игра не е особено високо и не оставя дълбока следа в историята.

Първо класиране на Мондиал за България

България дебютира на световен шампионат именно през 1962-ра година, след като се представя отлично в квалификациите.

„Лъвовете“ са предвождани от многократния шампион на страната със Спортклуб и Левски Георги Пачеджиев, като любопитното е, че победа над Франция класира националите на Мондиала.

България е в една квалификационна група с „петлите“ и Финландия – записваме две победи с 2:0 и 3:1 над скандинавците, губим с 0:3 от Франция, но си връщаме като домакини с успех 1:0, което изравнява двата тима на първото място с по 6 точки (2 се присъждат за победа).

В Милано на неутрален терен се играе баражът за промоция за Мондиала и с гол на легендата на Левски Христо Илиев „лъвовете“ печелят с 1:0 срещу Франция. Трябва да отбележим, че Франция е бронзов медалист от първенството преди 4 години и по този начин не успява да се класира първото си Световно по футбол.

За съжаление, България се пада в много силна група с Аржентина, Унгария и Англия – губим с 0:1 от „гаучосите“, смазани сме с 1:6 от Унгария, но се добираме до равенство 0:0 с англичаните.

България остава на последно място с 1 точка, но има достатъчно поводи за задоволство, както и заради дебютния гол на Световно първенство, реализиран от Георги Аспарухов срещу отбора на Унгария.

За трети път първенството е Южна Америка

Чили печели домакинство на шампионата в спор с Аржентина и Германия. Немците са елиминирани рано-рано от вота, защото ФИФА не иска в Европа да се организира трето поредно първенство след 54-та в Швейцария и 58-ма в Швеция.

През май 1960-та Чили е разтърсен от голямо земетресение, взело 5000 жертви, поради което кандидатурата на страната е спечелила вниманието на ФИФА за сметка на Аржентина, въпреки по-големите футболни традиции и фенска маса на „гаучосите“.

В Чили се строят 8 стадиона в 8 града специално за Мондиала, като най-отличителният от всички е Националния стадион в столицата Сантяго, който по-късно ще стане арена на един от най-грубите и отблъскващи мачове в историята на световните първенства.

Любопитното е, че цели трима футболисти играят на Мондиал 1962 за различни национални отбори от предишните си участия. Унгарската легенда Ференц Пушкаш, защитавал цветовете на родината си на първенството през 54-та, сега е част от отбора на Испания.

Хосе Сантамария – легендарен бранител на Реал Мадрид – играе за родината си Уругвай на Мондиала през 50-та (световен шампион) и през 54-та, но в Чили е национал на „Ла Фурия“. Шампионът с Бразилия от 58-ма Жозе Алфатини пък играе за Италия през 62-ра, като използва истинското си име на фланелката на „адзурите“, след като в родината си е бил известен като Мацола.

През 62-ра има промяна в правилника на турнира спрямо 58-ма – в Чили головата разлика дава предимство при отбори с равен брой точки, докато преди това тя се е зачитала само за определяне на лидер в групата.

Така на Мондиал 1962 Аржентина става първата страна, елиминирана от груповата фаза заради по-слаба голова разлика, като Англия получава промоция към елиминациите.

Най-изненадващият отсъстващ на Световното по футбол през 62-ра година е Швеция – сребърен медалист от предишния турнир 4 години по-рано. За 32 мача в Чили са отбелязани 89 гола – средно по 2.78 на двубой, като за първи път се случва по-малък брой от 3 попадения средно на мач.

Някои изненади още в груповата фаза и най-лошия мач на Мондиал

В първа група се играе най-резултатният двубой на шампионата – 4:4 между Съветския съюз и Колумбия, макар и пред едва 8 хиляди зрители на стадион „Карлос Дитборн“ в Арика.

Съоръжението е кръстено на президента на Чилийския организационен комитет, който успява да убеди ФИФА да даде домакинство на Чили вместо на фаворита Аржентина. Той обаче умира месец преди да види откриването на дългогодишния си труд.

СССР печели първа позиция в груповата фаза след две победи и едно равенство, демонстрирайки отлична ефективност в атака – цели 8 отбелязани попадения. 3 от тях са дело на Валентин Иванов, а 2 – на Виктор Понеделник. Югославия остава на втора позиция.

Домакините Чили бележат най-доброто си представяне на световни първенства, като прескачат груповата фаза. Западна Германия очаквано е на първо място в класирането, но Чили успява да се пребори с Италия за второто.

Директният сблъсък на домакините с „адзурите“ остава в историята като „Битката в Сантяго“.

Над 66 хиляди на националния стадион стават свидетели на един от най-грозните и груби мачове на световни шампионати, като на няколко пъти футболистите участват в ръкопашен бой помежду си. Само два червени картона са показани на италианци, а мачът приключва 2:0 за Чили.

Пеле бележи втория гол за Бразилия при победата с 2:0 над Мексико в първия мач от групата, но за съжаление на всички фенове, контузия вади Краля от по-нататъчно участие на Мондиала. Той е заместен по най-добрия начин от Амарилдо – на практика единствената разлика в състава, станал шампион 4 години по-рано.

В отсъствието на Пеле щафетата на лидери поемат именно Амарилдо и Гаринча, който след края на турнира ще получи наградата за най-добър играч. Бразилия и Чехословакия завършват 0:0 в груповата фаза, без да знаят, че по-късно ще се срещнат и на финала.

Унгария е лидер в „българската група“, а Англия печели второто място за сметка на Аржентина само заради по-добрата си голова разлика. „Трите лъва“ обаче отпадат на четвъртфинал след 1:3 от Бразилия, вдъхновена с два гола на Гаринча и един на Вава.

Домакините Чили се възползват от слабата форма на иначе звездния вратар на СССР Лев Яшин и печелят с 2:1. Чехословакия спира головата машина Унгария с 1:0, благодарение на великолепните изяви на своя вратар Вилиам Шроф.

След две поредни загуби от Западна Германия през 54-та и 58-ма, Югославия най-накрая печели с 1:0 срещу Бундестима, и то с гол в 85-ата минута на Петър Радакович. Вилиам Шроф обаче продължава с отлични си представяния и Чехословакия бие с 3:1 Югославия на полуфиналите, като резултатът е 1:1 до 80-ата минута. Адолф Шерер се разписва два пъти в края и класира тима си за финала.

Бразилия отново разчита на Гаринча и Вава, за да разпечата вратата на домакините Чили и да ги съкруши по пътя към мача за титлата. Двете звезди на „селесао“ бележат по два пъти и световните шампиони бият с 4:2.

Чили все пак побеждава Югославия с 1:0 с гол в последната минута на Еладио Рохас и грабва бронзовите медали.

Финалът на Националния стадион в Сантяго се играе пред близо 70 хиляди зрители и въпреки че Чехословакия повежда с гол на Йозеф Масопуст, Бразилия надделява с 3:1 с попадения на Амарилдо, Зито и Вава.

Така „селесао“ успешно защитава световната си титла от 4 години по-рано и се изравнява по брой успехи с Италия и Уругвай.

Големият въпрос около финала е дали Гаринча ще може да играе, при положение, че е получил червен картон в полуфиналите с Чили.

ФИФА му разрешава да се появи на терена, въпреки че другите петима изгонени футболисти в течение на турнира пропускат 1 мач.

Двубоят за титлата ще се запомни и с двете груби грешки на перфектния до този момент вратар Шроф, който носи основна вина за първия и третия гол. Чехословакия се класира за Световното първенство в Чили едва след победа в бараж срещу Шотландия и все пак отчита представянето си като сериозен успех, но големите празненства са в Бразилия.

Цели шестима футболисти завършват на първо място в класирането при голмайсторите с по 4 попадния – Гаринча, Вава (Бразилия), Леонел Санчес (Чили), Флориан Алберт (Унгария), Валентин Иванов (СССР) и Дражан Йеркович (Югославия).