Станимир Беломъжев за Sporta.bg: Да бъдеш българин е чест и гордост!

Станимир Беломъжев с гордост защити името на България в ски-ориентирането този сезон. Роденият в Троян на 16 февруари 1988 година, състезател спечели Европейската титла в спринта на връх рождения си ден.

На Световното първенство в този чудесен, но не достатъчно популярен спорт, Беломъжев завоюва бронзовото отличие в смесената щафета заедно с Антония Григорова-Бургова, и завърши шести в спринта и дългата дистанция. За да бъдат още по-сладки успехите, Тачо - както го наричат приятелите, ще прекара лятото на върха като водач в световната ранглиста в ски-ориентирането.

Един от най-талантливите ни млади таланти в зимните спортове даде ексклузивно интервю за Sporta.bg. Той сподели любопитни моменти от своята подготовка, емоциите покрай състезанията, както и кое го е накарало да се разплаче от сърце.

Какво е да станеш европейски шампион на връх рождения си ден, каква е цената на победата и колко всъщност тежат медалите. Тачо разказва кой е денят, който никога няма да забрави, каква е точната формула на успеха и какво следва с него, какво е за него родината и кое му дава сили да продължава да се бори с все сили за себе си и България. Едно момче, което не спира да мечтае и ден след ден превръща всичките си съкровени желания в реалност:

Все още всички емоции са много пресни, но с какво ще запомниш отминалия сезон?

Беше един наистина изпълнен с много емоции сезон. Изключително натоварен от гледна точна на лагери, състезания, пътувания, премеждия, но наистина сезон, през който постигнах и най-значимите си успехи. Подготовката ми започна още през месец май, като същинската част стартира през декември с тренировъчен лагер в Скандинавието.

Там участвах в няколко състезания във Финландия, Норвегия и Швеция, като между състезанията използвахме добре обработените терени за тренировка. Веднага след Нова година се проведе и „Ski-O Tour". Това е поредица от състезания в 3 държави - Франция, Швейцария и Италия, 6 старта за 8 дена, като в почивният ден ставаше придвижването за съответната държава. Завърших този тур на 2-ро място, което ме накара да повярвам, че съм в добра форма и че всичкият труд, който съм положил през сезона не е напразен.

След това дойдоха и няколко подготвителни старта в България и същинската част на сезона, а именно Европейското шампионат в Латвия и Световното първенство в Казакхстан. Определено мога да кажа, че 3-тото място на спринтовата щафета на Световното първенство и 1-вото място на Европейското ще останат завинаги в съзнанието ми.

За финал на сезона си бях оставил най-голямата щафета по ски-ориентиране във Финландия, в която заедно с клубът в който членувам - „Hadeland OL" от Норвегия успяхме да спечелим, както и Военните Световни игри във Франция, на които завърших на 2-ро място. Беше страхотен сезон! Изпълнен с неописуема радост и гордост, че успях да постигна не една своя мечта.

Разкажи ни малко за деня на рождения си ден тази година? Какво е чувството да станеш европейски шампион на точно тогава?

Може би трябва да започна малко по-отрано. Два дни преди този ден беше дългата дистанция, на която почти до 50% от състезанието вървях в топ 3 и накрая един нелеп сблъсък с руски състезател ме извади от играта със счупена ска и щека. Знаех, че за това нещо никой не е виновен, но се чувствах разочарован. Може би това беше моментът, който ме накара да се мобилизирам и да се раздам на 100% в последния старт на Европейското, а именно спринта на рожденият ми ден.

Денят на състезанието започна нормално. Подготовка преди старта, тестване на ски, загрявка и дойде момента да стартирам. Самото състезание протече сравнително добре. Стартирах много силно, но по средата на дистанцията допуснах една грешка, след която знаех, че трябва да се раздам наистина докрай, ако искам да постигна силен резултат. Финиширах първи, а след мен оставаше да финишират още 10-тина атлети. Това бяха едни от най-тежките ми 10 минути през живота ми.

Един по един фаворитите отпадаха и говорителят започна да коментира, че единствената заплаха за мен е Петър Арнесон от Швеция, който трябваше да финишира много скоро. Когато той финишира, се получи моментна пауза и след това чух коментатора да казва, че новият европейски шампион се казва Станимир Беломъжев само с една секунда преднина пред Петър Арнесон. Това беше и моментът, в който сълзите сами потекоха от очите ми. Момент, в който през главата ми преминаха като на лента какви ли не спомени, преживявания, трудности, през които бяхме преминали аз и моето семейство, за да постигна този резултат. После поздравления, награждаване и накрая за завършек на този наистина прекрасен ден имахме организирана официална вечер от собственика на хотела, в който бяхме отседнали. Един незабравим ден, който със сигурност ще запомня за цял живот!

Станимир Беломъжев е получил златния си медал на европейското и отдава чест на химна на България

Как премина Световното първенство? Какво не ти достигна за световна титла?

Основната идея, с която аз отпътувах за Световното първенство в Казахстан беше да направя едни безгрешни състезания в индивидуалните стартове, както и да се опитаме да защитим 3-тото място заедно с Антония Григорова-Бургова (състезателка в националните отбори по ски-ориентиране и ски-бягане) в спринтовата щафета шампионата през миналата година в Украйна.

Още с пристигането ни посрещна много лошо време. Организаторите се бяха постарали да направят изключително технични маршрути с много голяма плетеница от следи. За мое съжаление 90% от следите бяха направени от моторни шейни (широки не повече от 1,2м) и може би за това не можах да разгърна своя голям потенциал в ски-бягането. Важното беше да се кара спокойно и да не се правят технически грешки. За мое разочарование не можах да направя точно това нито на спринта, нито на дългата дистанция.

По една грешка на всяка от дисциплините ме изхвърли моментално от топ 3. Но не смятам, че две 6-ти места трябва да ме разочароват. Вярно, мечтата ми беше да извоювам медал, но и това нещо се случи след наистина невероятно състезание, което направихме на спринтовата щафета с Антония. Перфектното състезание, изключителна мобилизация, страхотни ски и спокойно мога да кажа, че и двамата много се гордеем с постигнатия резултат - бронзовите медали!

Антония Григорова-Бургова и Станимир Беломъжев с бронзовите медали от смесената щафета

На първа позиция си в световната ранглиста по ски-ориентиране. Как се чувстваш относно това - радост или отговорност е за теб?

Да завършиш сезона като номер едно в ски-ориентирането е изключителен успех предвид конкуренцията, с която се състезавам. Самият факт, че първите 15 състезатели са представители на скандивавските държави (втори остана Петер Арнесон - четирикратен Световен шампион от последното Световно първенство) и силните състезатели от Русия ме кара да се чувствам горд с този успех, но наистина осъзнавам, че това е и голяма отговорност. Със сигурност следващият сезон голяма част от погледите на обществото в ски-ориентирането ще бъдат насочени върху мен и знам, че не трябва да ги разочаровам. Осъзнавам, че ще ми бъде доста трудно да запазя извоюваните позициите от последните години, но точно това е предизвикателството, което ще ме мотивира да тренирам по усърдно.

Чувстваш ли се недооценен и какво те крепи и стимулира да продължаваш да се състезаваш, и то да ставаш все по-добър и по-добър, въпреки тежките условия?
Недооценен се чувствам, когато дойде моментът за премирането за постигнатите резултати. Все пак ориентирането не е толкова известен и богат спорт и да говорим за заплати не може и да става дума. Единствените средства, на които разчитам, са премиите. Глупаво е да правим сравнение между България и другите държави, но ние не получаваме и 1/10 от възнаграждението, което получават моите конкуренти, а не смятам, че полагаме по-малко труд от тях, даже е обратното, защото ние нямаме техните условия за подготовка. А още по-нелеп е фактът, че премиите, които ще получа тази година за успехите ми (Европейски шампион, трето и две шести места на Световно първенство), ще бъдат на половина по-малко от премиите за успехите ми през миналата година (второ и трето място на Европейското). Наистина не смятам, че премиите са най-важното и никога парите не са били основен фактор за мен. Да, изключително значими са, но уважението на конкурентите ми след като съм ги победил и удоволствието и усмивките на приятелите, когато ме посрещат е това нещо, което ме крепи и стимулира да продължавам да се състезавам и да доказвам, че това да бъдеш българин е чест и гордост.

Каква е формулата на успеха? На какво смяташ, че го дължиш?

Формулата за моя успех определено е постоянството и изключително големия труд, който полагаме аз и моят баща, който е треньор, масажист, шофьор, готвач, и каквото друго се сетите. Това е нашият екип - аз и той. Другите отбори разполагат с големи щабове, а ние сме само двама, но пък сме най-добрите! Разбира се, и подкрепата, и лишенията на моето семейство. Ако нямах тяхната подкрепа, със сигурност нямаше да се занимавам в момента с активна състезателна дейност. Щях да остана в спорта, но просто за хоби.

Страсти и сълзи след финала на Световното първенство по ски ориентиране в щафети

Постигна ли максимума от себе си или имаш и други несбъднати желания?

Според физиолозите и спортните доктори най-силните години за цикличните спортове (а ски-ориентирането е такъв спорт) са между 25 и 35 години. Надявам се за в бъдеще да продължавам да имам подкрепата от Министерството на спорта, Българска федерация по ориентиране, спонсорите, приятелите и вярвам, че това е само началото. Все още имам мечти, които не съм изпълнил, а аз съм от тези хора, които не спират да ги преследват, докато не ги осъществят.

За какво мечтаеш?

За съжаление , ски-ориентирането е признато за олимпийски спорт, но не е включено в програмата на игрите и най-големият форум е Световно първенство. Надявам се да успея да покоря този връх, а дай Боже, да бъде и няколко пъти. А в личен план мечтая след време, когато спра с активния спорт, да успея да подготвям състезатели, които да постигнат по-големи резултати от мен.

Какво ще пожелаеш на читателите на Sporta.bg?
Ще им пожелая да обичат спорта и да спортуват, за да бъдат здрави и да мечтаят, независимо какви са мечтите им!

Александра Дянкова
Sporta.bg