"Сребърната" Станилия Стаменова за Sporta.bg: Преди ми се подиграваха, сега легенди ме поздравяват

Станилия Стаменова е феномен в българския и световния спорт, защото след само три години професионално занимаване с кану-каяка вече има на сметката си европейска титла при жените и сребърен медал от Европейско и Световно първенство в дисциплината 200 метра едноместно кану.

Стаменова е лицето на българския кану-каяк - един спорт, който не е популярен и широко разпространен, въпреки че носи международни успехи (главно чрез Станилия), за които куп други спортове могат само да мечтаят.

"Трудно е да си толкова отдаден, да се лишаваш от личен живот, да даваш младостта си за някаква цел, особено ако резултатът не е оценен подобаващо", разказва 25-годишната кануистка.

Станилия Стаменова даде интервю за Sporta.bg след поредния си страхотен успех - сребро от Световното първенство в Дуисбург, като единствено атмосферните условия я лишиха от шанса да се окичи и със злато.

В предишно интервю за Sporta.bg Стаменова се притесняваше от това, което ще предложи 2013-та година, но сега е далеч по-оптимистично настроена, по-зряла, по-опитна и по-уверена в собствените си сили.

Станилия коментира нивото на условията за развитие на кану-каяка в България, за отношението към нея на световните светила в този спорт и за това какво трябва да се направи, за да се повиши спортната култура на българските деца.

„За всеки е необходимо да спортува, всеки според интереса и желанията. Не е задължително да е за високи постижения, но спортът е здраве, спортът е живот, спортът е самочувствие", сподели Стаменова пред Sporta.bg

Ето как отговори Станилия Стаменова на въпросите на Sporta.bg:

Доволна ли си от представянето си и изпълни ли целта си на Световното първенство?

Доволна съм като цяло, бях във форма, имах всичко необходимо да спечеля състезанието и съм удовлетворена от това, че вложих всичко от себе си. Беше въпрос на късмет какъв вятър ще има, а за мен там той бе най-неподходящият.

Аз съм дясна кануистка, а вятърът бе ляв. Това дава преимущество на левите, а във финала те преобладаваха. Дори първата и третата гребат от ляво на борд.

Наскоро каза, че си напълно удовлетворена от проведената подготовка преди шампионата. Оптимистка ли си за собственото си развитие и за този спорт като цяло в България?

Аз се радвам, че преминах сезона без сериозни контузии и това спомогна за развитието ми тази година. Успях да повиша нивото на качествата и да подобря техниката, които са основните фактори на спортното постижение.

Имам какво още да дам, приемам грешките си и ще се постарая да не ги повтарям следващата година. За другата година трябва да съм вече едно ниво пред най-добрите, за да мога дори и при неудобен вятър да съм сигурен фаворит за титлата.

Този спорт е красив и самото му практикуване доставя много удоволствие. Бих желала да има повече практикуващи, но всичко зависи от популяризирането, рекламата и най-вече от треньорите в България.

Федерацията остана доволна от представянето на Световното първенство. Ти как би определила резултатите, които постигнахте ти и съотборниците ти?

За мен класиранията на Световното първенство бяха очаквани, дори съм приятно изненадана от петото място на 5 000 метра на Беренике Фалдум. Също така, макар да е на С-финал, Боян Михайлов направи най-силното си състезание за годината, въпреки здравословните проблеми, които имаше последните месеци.

Това е нивото ни, според човешки ресурс и вложени средства в подготовката.

При предишния ни разговор в края на миналата година изглеждаше несигурна и притеснена за това, което ще се случи през 2013. По-малко ли са проблемите, с които се сблъскваш ежедневно или самата ти си променила мирогледа си може би?

Миналата година имах сериозна контузия на лявата ръка, бях останала без треньор около шест месеца и за това не можех да имам ясна представа за това до какво ниво мога да стигна този сезон.

Трудно е да си толкова отдаден, да се лишаваш от личен живот, да даваш младостта си за някаква цел, особено ако резултатът не е оценен подобаващо.

Как върви ученето ти, разкажи малко повече за следването си в НСА.

В НСА изучавам магистратура - „Спорт за високи постижения", специалност „Лека атлетика". Радвам се на това, че преподавателите са толерантни към моето отсъствие и успявам дистанционно или с малко закъснение да предавам разработките си.

В НСА е се чувствам на място. Това е, може би, едно от местата, в които разбирам, че постиженията ми се ценят, като виждам радостта в очите на колегите, когато ме видят след поредното състезание.

Какви са следващите предизвикателства пред теб до края на годината - турнири, тренировки?

До края на годината предстоят две състезания в България. Едното е Държавния шампионат, а другото е турнира "Никола Велев". Аз в момента почивам и няма да се подготвям специално за тези състезания, тъй като родното нивото в моята дисциплина е много ниско.

В момента обръщам внимание на магистратурата, а тренировките са разнообразни, дори включвам бокс, кик-бокс, пилатес и други.

Вече около 3 години активно се занимаваш с кану-каяк. Съжалявала ли си някога, че си се захванала с него и смяташ ли, че е „неблагодарен" спорт?

Не бих казала, че съжалявам. Преди три години имах коренно различен живот, кану-каяка промени много неща у мен. Може да ми е взел, но много повече ми даде. Когато започнах, всичко бе на шега, бях новатор и много подигравана за това, което започвам.

Имаше дни, в които повече се обръщах и плувах, от колкото стоях в лодката и гребях. Но три години по-късно бях обявена за лице на Федерация кану-каяк и дори номинирана за Жена и Спортист на годината.

Има ли уважение към теб и България от чуждестранните ти конкурентки, когато се срещате по състезания?

За съжаление в последните години България не е сила в този спорт и само отделни имена напомнят за съществуването ѝ. Към мен има интерес и ми прави впечатление, че големи имена ме забелязват, това изключително много ме радва.

Лични поздравления за среброто на Световното първенство получих от имена като Иван Щил (6-кратен световен шампион и бронзов медалист от Олимпиадата в Лондон 2012)
и Максим Опалев (4-кратен световен шампион, олимпийски шампион от Пекин, носител на 11 медала от Световни първенства и на 3 от Олимпиади) и много други.

В погледите на конкурентките ми виждам страхопочитание, единствено би ми се искало да имам повече международни състезания в календара, за да се доказвам по-често.

Ти си млада и успешна българска спортистка в един много труден спорт. Какво би казала на младите у нас, какво да спортуват и колко време да отделят на спорта?

Времето за физическа заетост на българина е на много ниско ниво. Не е хубаво да се превръщаме в едни обикновени консуматори или да предпочетем да обучаваме децата си за да се превърнат в офисни мишки, вместо да живеят сред природата и да имат свободата сами да ръководят развитието си.

За всеки е необходимо да спортува, всеки според интереса и желанията. Не е задължително да е за високи постижения, но спортът е здраве, спортът е живот, спортът е самочувствие.

Даниел Любомиров, Sporta.bg