Мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън подчерта, че дните, в които е бил известен с прякора „сешоара" отдавна са отминали.
Шотландският специалист се слави с това прозвище, заради отношението си към представящите се лошо негови футболисти.
Прякорът си получава от бившия играч на „червените дяволи" и уелски национал Марк Хюз, който обяснява, че когато Фъргюсън е бесен застава очи в очи с провинилия се футболист и започва така да крещи, че направо му отвява косата.
Не малко звезди на Юнайтед са патили от характера на своя мениджър. През 2001-ва година Яп Стам си позволи в своята автобиография да надигне глас срещу своя наставник. Резултатът от това - трансфер в Лацио, въпреки че Стам беше един от най-добрите централни защитници в света по това време.
Две години по-късно самият Дейвид Бекъм се изпокара с Фъргюсън и веднага беше пратен в Реал Мадрид, въпреки че беше най-голямата звезда на Юнайтед.
През декември 2005-та година своите забележки спрямо шотландеца не сдържа капитанът на червените дяволи Рой Кийн. Така Кийн пое към Селтик, въпреки че феновете го боготворяха.
Същата съдба сполетя и Рууд Ван Нистелрой. Холандецът не сдържа яда си от факта, че е останал резерва на финала за Купата на Лигата срещу Уигън през 2006-та година. Последва трансфер в Реал Мадрид, въпреки, че Нистелрой бележеше по повече от 30 гола на сезон.
Неприятни пререкания с Фъргюсън са имали и Нани и Кристияно Роналдо, а вторият също вече не е в състава на „червените дяволи".
Сър Алекс, който вярва, че му остават още две или три години във футбола преди да се пенсионира, обаче заяви, че възрастта и опита са поуспокоили неговия характер.
„Наистина не влизам в конфронтации, не и в последно време. Ако бях по-млад, може би щях да имам такива. Ако футболистите ми противоречат заставам срещу тях и от това идва и този прякор „сешоара".
Не позволявам на играчите си да ме оборват с аргументи. Сега съм по-стар и опитен. Поради това и заради дългото време, което съм в клуба, играчите имат повече респект към мен", сподели наставникът на „червените дяволи" пред BBC Radio Five Live.
Самият Фъргюсън признава, че понякога има изблици на неудовлетвореност.
„Няма лошо в това да се изгуби самообладание, ако за това има основание. Понякога е по-добре, когато излезеш извън себе си. Това е моят стил. Казвам на играчите каквото имам след мача и с това се приключва. На следващия ден за мен е един нов свят", казва шотландският специалист.
Сър Алекс е категоричен, че методите му не го стресират, въпреки че обича да си отдъхва от времето прекарано на „Олд Трафорд" на конни надбягвания.
„Трябва да призная - не чувствам стрес. Повече се изнервих да гледам Манчестър Сити и Астън Вила, отколкото на нашия мач с Ливърпул.
Винаги съм концентриран, когато върша работата си за Юнайтед. Това е голям клуб, но все пак понякога трябва да си отдъхвам и конните надбягвания помагат в това отношение", признава извелият „червените дяволи" до два трофея от Шампионската лига специалист.
И докато мениджърът на Манчестър Юнайтед може да има заповеднически характер в някои елементи от стила си на работа, той вярва в силата на позитивния разговор.
„Понякога трябва да накараш играчите да се чувстват по-добри, отколкото те си мислят", сподели сър Алекс.
Той заяви, че по принцип харесва силните характери в съблекалнята, въпреки че е забелязал промяна в начина, в който това се проявява при съвременните футболисти.
„Имали сме много големи личности в съблекалнята - Брайън Робсън, Марк Хюз, Рой Кийн, Стив Брус, Пол Инс. За такива футболисти знаеш, че когато поискаш да играят футбол, те играят футбол.
Ако искаш да се наблегне на физическата страна от играта, те наблягат на нея. Те можеха да зададат на играта какъвто тон поискат, защото бяха много добри.
И след тях съм имал силни личности в отбора, но не такива, които толкова активно да го показват," завършва 70-годишният специалист.
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ