Сити имат дълъг път преди да "оцветят" Манчестър в синьо

През последната седмица Манчестър Сити се раздели с мечтите си за требъл през този сезон. В неделя дойде изненадващото поражение с 1:2 от Уигън в четвъртфинал за Купата на футболната асоциация, при това у дома. Три дни по-късно, "гражданите" отстъпиха отново и от Барселона, което ги изхвърли от Шампионската лига още в осминафиналната фаза.

В първенството Сити заема 4-о място, изоставайки на 9 точки от лидера Челси. Трябва да се изтъкне обаче, че играчите на Мануел Пелегрини имат цели три мача по-малко, в сравнение с лондончани, така че положението там не е никак лошо.

Към тези факти трябва да се прибави и вече спечеления трофей тази година - Купата на Лигата. Във финала Ман Сити трудно обърна Съндърланд, за да грабне отличието.

При това положение, сезонът до този момент, дори да свърши само с тази купа, ще е по-успешен от предходния, но като че ли феновете на отбора искат повече. Многото пари, които всяко лято се наливат за звезди от световен мащаб, увеличават апетита на привържениците на отбора. В целогодишното преследване на успехи и трофеи, спечелването на Купата на Лигата е своеобразна закуска на крак по пътя към голямата цел тази година (титлата в Премиършип) и не е изненада, че феновете на тима са все още гладни за още.

Според много от специалистите, когато има ден, отборът играе най-привлекателния футбол в Англия и разполага с най-богатия набор от класни играчи - както на терена, така и на пейката. Не е изненада, че Сити имат цели 69 отбелязани гола в първенството и отдавна минаха границата от 100 във всички турнира за този сеозн. В момента Ливърпул има с 4 гола повече във Висшата лига, но все пак Манчестър има да изиграе още цели 3 мача. В тях е почти сигурно, че ще паднат повече от 4 гола, защото два от двубоите са домакински (срещу Съндърланд и Астън Вила), а третия е на гости на намиращия се в трагична форма градски съперник - Манчестър Юнайтед.

Феновете на отбора няма как да не са доволни от продукцията на любимците си, особено у дома. Досега през сезона бяха записани впечатляващи победи над Юнайтед с 4:1, над Арсенал с 6:3, над Тотнъм с 5:1 и 6:0, като гост над Байерн (Мюнхен) с 2:3 и т.н.

От друга страна, тимът записа и няколко много неприятни загуби, които не отговарят на класата и амбициите му. Освен споменатото поражение от Уигън за Купата на ФА, отборът отстъпи и пред Съндърланд с 1:0, Астън Вила и Кардиф с по 3:2 и падна два пъти от Челси в рамките на Премиършип.

В допълнение идва и отпадането от Барселона, която е далеч от най-добрите си времена. По-тъжното е, че Манчестър Сити дори не бе близо да затрудни и застраши овехтялото "тики-така" на "каталунците". А амбициите и инвестициите всяка година едва ли се изчерпват до достигане на осминафиналите и смирено отстъпление пред грандовете на европейския футбол. Точно обратното, със сигурност ще бъдат извадени още свежи пари през лятото, за да може да се достигне поне до равнището на ПСЖ, що се касае до участията им в Шампионската лига.

През последните три години, Сити има лек превес над градския си съперник. "Гражданите" са спечелили 4 от последните 7 мача между двата отбора, а "червените дяволи" имат 3 победи. Това, което се набива на очи обаче, са разгромните резултати в полза на Ман Сити - 6:1 на "Олд Трафорд" и 4:1 на "Етихад". Интересен е и фактът, че и трите победи на Юнайтед са с 2:3 (една на "Уембли" в битката за "Къмюнити шийлд" и две на "Етихад" за първенството).

Най-вече двата погрома над градския съперник дават основание на феновете на Сити да смятат, че Манчестър вече е "син". Това обаче не е съвсем така. Все още. Ако погледнем броя трофеи, спечелени от двата отбора, ще видим, че Юнайтед е на върха по този показател измежду всички английски отбори със своите 62, а Сити имат само 15 - цели четири пъти по-малко. За сравнение по титли в Европа не може да става и дума.

Ако се вгледаме във футболистите на Мануел Пелегрини, ще видим, че доста от тях са на най-високо световно ниво - Серхио Агуеро, Давид Силва, Венсан Компани, Яя Туре, Алваро Негредо, Фернандиньо, Самир Насри, Джо Харт, Хесус Навас, Един Джеко и т.н. Друго, което се забелязва обаче, е присъствието (или по-скоро отсъствието) на защитниците. Отбраната се състои от играчи като Мартин Демикелис и Джолиън Лескът, които нямат нужната класа.

В списъка с бранителите "личат" и имената на Майка Ричардс и Дедрик Боята, които от статута на "млади надежди" се превърнаха в играчи от този тип, който кара феновете да треперят, когато ги видят на терена. Пабло Сабалета, Александър Коларов и Гаел Клиши не са лоши играчи, но са далеч и от класата на Компани, а белгиецът едва ли би отказал по-сериозна подкрепа, особено в мачове като този срещу Барса.

Друг проблем, с който Сити трябва да се справят е амортизирането на талантите, които привличат. Почти ежегодно в отбора идват изгряващи млади звезди, към които има сериозни очаквания, но те така и не получават достатъчно шанс за изява в този отбор. Конкуренцията в нападение е убийствена, а титулярните места обикновено са за Агуеро, Силва и Негредо (или Джеко). Безспорен талант като Самир Насри твърде често се оказва закотвен на пейката, а през този сезон неговата история се повтаря и със Стеван Йоветич. От защитниците пък по-малко шансове получава 20-годишния Матия Настасич (и то за сметка на Демикелис или Лескът), обикновено срещу по-слаби съперници или при наличието на контузени титулярни бранители.

Спомняте ли си кой е Майкъл Джонсън? Да, и ние го бяхме забравили. Това е момче (вече мъж на 26 години) от школата на "гражданите", за което имаше огромни надежди. В момента е свободен агент и от края на сезон 2011/2012 не е играл футбол професионално. Тогава той изкара целия сезон под наем в Лестър, изигра само 7 мача без да отбележи гол и кариерата му изглежда намери своя край. За 6-годишния си престой в Сити той има само 37 двубоя и 2 гола.

Случаят с Джонсън е на път да се повтори за Майка Ричардс и Дедрик Боята. Това са единствените двама души в първия тим на Сити, които са от школата на клуба. Да не забравяме и привлечения от Евертън през лятото Джак Родуел, които има едва 3 мача от началото на първенството. Клубът, базиран на здраво финансиране, наистина не умее да налага млади играчи, а за такива от младежките формации да не говорим.

Бъдещето на европейския футбол е с парите. Това се вижда почти във всяко първенство, а най-ясните примери в момента са ПСЖ, Монако, Реал Мадрид, дори Барселона. "Гражданите" са тръгнали по този път, но той е дълъг. И още по-скъп.

В края на месеца, на 25 март, Юнайтед ще посрещне Сити на своя "Олд Трафорд" и ще му зададе много въпроси. Преди всичко - могат ли "гражданите" да докажат, че наистина са най-силният английски отбор тази година и да претендират да се борят за титлата с Жозе Моуриньо и неговия Челси. Другият въпрос, на който ще трябва да отговорят, е: Какво трябва да направят Сити, за да "оцветят" Манчестър в небесносиньо? 

Отговорът е много прост. Необходимо им е постоянство - да постигат успехи всеки сезон, да печелят титли, да натрупат коефицент и да се изкачат до първа урна при жребия за Шампионската лига, за да не срещат повече Байерн (Мюнхен) още на този ранен етап и да се отърват от посредствените си играчи. Иначе ще си останат просто "шумните съседи", както ги нарече Сър Алекс Фъргюсън преди известно време.