Шампанско и сълзи

Вчерашният 2 октомври се оказа тъжен за повечето почитатели на германския футбол. Бившият капитан на Бундестима Михаел Балак обяви чрез своя адвокат, че слага край на професионалната си кариера. На 36-годишна възраст и след 98 изиграни мача за Маншафта. Без да предприеме някоя популярна напоследък авантюра по посока САЩ, Катар и Китай. Окончателно.

Кариерата на Михаел Балак бе меко казано особена. Със сигурност изключително успешна, за каквато хиляди млади футболисти могат единствено да мечтаят. Но едва ли има много други състезатели, при които триумфите и болезнените разочарования да вървят до такава степен ръка за ръка.

"Шампанско и сълзи", колко добре пасва на Михаел Балак тази любима и емблематична за българското поп-фолк общество фраза. Четири титли на Германия, покорената Висша лига с Челси и хеттрик от златни медали във ФА Къп, но гарнирани с четирите големи неуспеха на Балак. Четирите големи белега, които той завинаги ще носи със себе си. Загубените финали на Световно и Европейско първенство с Германия, плюс двата неуспешни похода към Шампионската лига с Байер Леверкузен и Челси. Твърде много сребро и твърде много болка.

Започвайки кариерата си в скромния Кемницер, през 1997 Балак направи първата голяма стъпка в кариерата си, подписвайки с Кайзерслаутерн. На 28 март 1998 легендата Ото Рехагел го дари с дебют срещу неговия бъдещ клуб - Байер Леверкузен, а през пролетта Балак вдигна за първи път в кариерата си сребърната салатиера. Нещо, което в последствие направи още три пъти с екипа на Байерн. Тогава съотборник на Михаел Балак на "Фриц-Валтер Щадион" бе и бившият български национал Мариян Христов, който се превърна в единственият българин в историята, успял да триумфира в Първа Бундеслига.

За Балак последваха авантюри в още два германски клуба - Байер Леверкузен и Байерн, а през лятото на 2006 той подписа и с лондонския Челси. През месец юни 2010 халфът подписа двугодишен договор с Байер Леверкузен, но вече нищо не бе същото. Тялото на Балак не му служеше толкова добре, както преди, а бившият капитан на Германия вече не бе тази доминантна фигура в средата на терена. Така логично се стигна и до вчерашния 2 октомври, когато роденият в Гьорлиц футболист затвори и последната страница от кариерата си.

Михаел Балак след злощастния финал с Бразилия на Мондиал 2002

Михаел Балак категорично остава в историята като най-добрият германски футболист за последното десетилетие, заедно с Оливер Кан. Трикратен футболист №1 на Германия - за 2002, 2003 и 2005, през 2004 той бе включен от митичния Пеле в списъка му от 100 най-велики футболисти на планетата.

Винаги играейки с "фаталния" №13 на гърба, с изключение на престоя си в Кайзерслаутерн, Михаел Балак бе от една особена порода полузащитници - от тези, които често бележат повече попадения и от много нападатели. Силната физика на Балак, отличният му удар и способността му да изпълнява статични положения му позволиха да завърши кариерата си със 145 отбелязани попадения в 585 срещи. Висок реализаторски коефициент той има записан и за националния отбор на Германия, където активът му е 42 вкарани гола в 98 срещи.

"Вече на 36 години, спокойно мога да погледна назад към страхотните си моменти във футбола. Нещо, за което никога не бях и мечтал като дете", заяви Балак във вчерашното си обръщение, което отбеляза края на страхотната му кариера. И той е напълно прав, защото макар и четирите големи разочарования, четирите сребърни медала, които навярно скрито презира, името на Михаел Балак завинаги ще остане тежест в историята на германския футбол. Макар и без мечтаното злато от голям международен форум.