Семейно трио събра 100 медала в кикбокса

Емануил Димитров и неговите сестри Мадлен и Александра имат сериозен проблем. Все по-трудно става за тримата да събират медалите, които печелят от състезанията по кикбокс. Наскоро Емануил стана световен шампион на дисциплината лайт контакт в Македония. След десетина дни 20-годишният софиянец ще гони нова титла от първенството на планетата в Дъблин.

Мадлен и Александра също не се връщат без медали от състезанията, в които участват. Преди няколко години спрели да броят отличията. Със сигурност обаче медалите са поне 100.

Като изключим кикбокса, Мони, Мадлен и Алекс са напълно обикновени млади хора. Момчето е студент втора година в УНСС със специалност финанси, счетоводство и контрол. Световният шампион е завършил природоматематическата гимназия и се надява някой ден да работи във финансовата сфера.

В друга посока вероятно ще тръгне 18-годишната Мадлен, която е абитуриентка догодина. Тя има интерес към психологията, но треньорът на Димитрови в ИККЕН - Иван Георгиев, е малко скептичен.

"Както я познавам, може да реши нещо друго", казва наставникът. Всъщност Георгиев е първият треньор на Емануил и Александра в общата група към училището. Години по-късно отново се събират, но вече в националния отбор на България.

Докато за Емануил е съвсем нормално да се увлече по кикбокса, то ентусиазмът на сестрите му би се сторил странен на някои.

"В началото се занимавах с народни танци, но там един като объркаше нещо, и страдаха всички. Затова ми допаднаха и бойните спортове - там всичко зависи от теб самия", признава Мадлен. Тя обаче започва с кикбокса след сестра си, която се запалва покрай баткото. Постепенно и тримата изпъкват и ги вземат в отбора на ИККЕН.

"С тренировките постигахме все по-високо ниво и започнахме да правим неща, които бяха немислими преди. И така попаднахме в един огромен клуб и всичко стана много сериозно", казва Емануил. Той първи избира пътя си на състезател, но без това да влияе на училището.

Мадлен и Алекс също се отдават на кикбокса и го възприемат като своя философия в живота. И на тримата обаче е ясно, че трябва да учат, за да успеят и професионално. Такава е и политиката на клуба.

Семейните шампиони спазват хранителен режим, но без да отиват в крайности. Рядко излизат с приятели, защото почти не пропускат тренировка.

"Свикнали сме, че времето ни е ограничено, особено преди състезания. Приятелите ни също проявяват разбиране", добавя Емануил. Тримата нямат време за кафенета или за сърфиране в интернет. Когато могат, ползватсоциалните мрежи и се информират от интернет за най-важните събития.

"В моето училище има много спортисти и затова не правя такова впечатление на останалите. Но като цяло може би наистина децата предпочитат интернета пред спорта", допуска Александра, която тренира всеки ден след часовете.

Въпреки уменията си Емануил винаги опитва да парира конфликтите извън залата. Бил се е при самозащита, но предпочита цивилизованите решения. Достатъчни са му битките на тепиха, където със сестрите му почти нямат конкуренция.

"24 часа"