По пътя към славата и титлата в Премиършип през миналия сезон Робин ван Перси и Уейн Рууни вкараха общо 38 гола - повече от всяко друго дуо в елита на Англия. През тази кампания успеваемостта на тандема на Манчестър Юнайтед спадна драстично, но за сметка на това под светлините на прожекторите застанаха Луис Суарес и Даниел Стъридж от Ливърпул.
Двете звезди на "мърсисайдци" ще поведат отбора си при гостуването на "Олд Трафорд" в неделя от 15:30 българско време. Суарес и Стъридж (или както са популярни в английската преса 'SAS') до момента имат цели 42 гола през сезона и заемат първите две места при голмайсторите в лигата. През миналата година именно Рууни и Ван Перси събираха погледите с изявите си, но изглежда партньорството им скоро може да бъде прекъснато.
През този сезон стана пределно ясно, че Уейн Рууни и Робин ван Перси са две отделни единици, които са трудно съвместими и заемат една и съща позиция в нападението. Те често се разминават като непознати във влака, а в случая от мача с Уест Бромия Албиън през миналия уикенд - се сблъскаха на терена. Сътуацията бе доста забавна, но в моментното положение на Юнайтед се оказа по-скоро трагична.
От друга страна, Стъридж и Суарес до такава степен са се сработили, че могат да се разберат и с вързани очи на терена. Тяхното движение и комбинативност напомня до голяма степен на двойката Дуайт Йорк и Анди Коул, които бяха пример за подражание (а и още са) за това какво трябва да представлява един нападателен дует във футбола.
Разпадането на динамиката между Рууни и Ван Перси (ако изобщо някога е имало такава) е очевидно през последните седмици. Случайно или пък не това съвпадна с новия договор на англичанина, който го направи най-скъпоплатеният играч на Юнайтед, връщайки му и неформалната позиция на "играч номер едно" в отбора. Знаците за влошаването на връзката между двамата бяха най-видими в мача срещу Стоук Сити, когато холандецът направи само три паса към своя партньор - и трите при изпълнение на център.
Срещу Олимпиакос в осминафинелен мач от Шампионската лига положението бе същото. Холандецът направи само едно подаване към Рууни и то отново при подновяване на играта от центъра. Резюмирайки, от мача на "Британия" срещу Стоук насам, 28.2% от пасовете между двамата са при рестартиране на играта след гол или за начало на полувремето. Дуото е създало едва два шанса един за друг за същия период.
През това време 'SAS' затвърдиха впечатлението, че са страхотен тандем, разменяйки си средно по 9.2 паса на мач и създавайки 9 шанса помежду си само в рамките на 5 двубоя. През сезона дотук двамата нападатели на Ливърпул имат 28% повече подавания един към друг, отколкото Рууни и Ван Перси. Средно на 8.8 минути Стъридж и Суарес си подават топката, което ги прави най-добри по този показател в цялата Висша лига. SAS са създали общо 24 шанса за гол, разделени поравно между двамата, докато голмайсторите на Юнайтед - само 10 (в съотношение 7:3 в полза на Рууни).
Дуото от "Анфийлд" работи в хармония и винаги показва страхотното си взаимоотношение и познаване на качествата на партньора. Понякога Стъридж има изблици на егоизъм, но присъствието му и интелигентността му на терена успяха да извадят най-добрите страни от качествата на Суарес, който се доказа като абсолютен отборен играч. И двамата безспорно играят по-добре, когато са заедно на терена. Тук сравнение с лидерите в нападението на "червените дяволи" е немислимо.
Срещу УБА, Робин бе заменен от дългокракия Дани Уелбек, който се включи много успешно. Англичанинът се възползваше от пролуките в отбраната на домакините, разтягаше играта и създаваше положения за колегата си в нападението Уейн Рууни. В замяна, Рууни направи 4 пъти повече подавания към Уелбек, отколкото към Ван Перси, въпреки че холандецът игра 63 минути, а Дани Уелбек - само 27. Не само това, а Рууни вкара гол и направи асистенция към резервата за друг такъв. Всичките 11 гола в Премиършип на Уейн Рууни са дошли, когато Дани Уелбек е бил на терена, въпреки че той получава доста по-малко игрови минути от колегата си в нападението Робин ван Перси.
Има и няколко неща, които трябва да бъдат споменати обаче. Все пак, Ван Перси лекуваше контузии през част от сезона и това определено повлия на формата му. Към това можем да добавим и непрестанните спекулации за неговото напускане, които малко или много оказват своето влияние. Самият холандец обаче ги опроверга и заяви, че е щастлив в клуба и иска да остане.
Към всичко това трябва да се прибави и доста странната тактика на Дейвид Мойс, която едва ли не се ограничава само до центрирания. Нейният връх бе в срещата с Фулъм на "Олд Трафорд", когато Юнайтед отправи умопомрачителните 81 центрирания, а двубоят завърши 2:2. Този стил на игра обикновено дава израз на липса на идеи и креативност в нападение и в случая с "червените дяволи" това е самата истина. Освен това, по този начин силните страни на нападателите не могат да влязат в употреба - едва ли някой ще оспори, че играта с глава е една от най-слабите страни както на Рууни, така и на Ван Перси.
През миналия сезон при Сър Алекс Фъргюсън, обаче, двамата си подаваха много по-често топката - на всеки 7.95 минути. Това е повече, отколкото Стъридж и Суарес отправят пасове един към друг през тази кампания.
За разлика от Мойс, Брендън Роджърс адаптира своята философия за играта и се отърва от манията си по притежание на топката. Това освободи нападателите му и им даде възможност да играят по-директно и атакуващо и позволи на нападателното му дуо буквално да съсипе редица отбори.
В навечерието на дербито между Манчестът Юнайтед и Ливърпул на "Олд Трафорд" водещите заглавия за SAS не само показват колко далеч от тяхното качество са Рууни и Ван Перси, а са също предупреждение, че едно успешно партньорство в нападение може да се разруши за много кратък период.
Преди горе-долу една година Робин ван Перси преследваше дълъг извеждащ пас и изпълни страхотно воле от въздуха, което се превърна в гол срещу Астън Вила. Това попадение подпечата титлата на Юнайтед няколко кръга преди края на шампионата, а холандецът веднага отиде да поздрави колегата си в нападението Уейн Рууни за страхотната асистенция и визия към играта. По онова време спекулациите бяха насочени в обратна посока - за напускането на Рууни, Ван Перси настояваше, че не е важно кой вкарва головете, стига отборът да печели.
Подобни банални фрази лесно се изговарят, когато си вкарал хеттрик, с който печелиш титлата. Когато головете секнат обаче, ситуацията става съвсем друга и радостта бива заменена от повдигане на рамена и въздишки на разочарование.
Луис Суарес също видимо се дразни от своята голова суша в последните мачове, въпреки че Ливърпул отбеляза 13 попадения в изминалите няколко кръга. Може да не отнеме много време преди недоволството му да нарасне още повече и да разклати успеваемостта на убийствения им тандем със Стъридж.
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ