Роден да бъде лъв (част II)

"Роден да бъде лъв" е материал, посветен на Дейвид Хъдълстоун, българският гимнастик, който заблестя на световната сцена едва на 13-годишна възраст, и един от хората, виновни за неговите успехи - личният му треньор Дамян Игнатов. В първата част Sporta.bg ви представи началото на неговата кариера, първия досег със спортната гимнастика, подготовката за Европейското и успехите, които постигна. Сега ви представяме втората част, която е посветена на бъдещето, проблемите, които тандемът ще срещне и целите, които има.

Роден да бъде лъв (част I)

Безспорно „роденият да бъде лъв“ Дейвид вече е на картата на световната спортна гимнастика, след като с играта си остави сериозни впечатления, най-вече с изящната си техника и завидното спокойствие, с които овладяваше всеки уред в зала „Арена Армеец“.

Как се отразява това на Дейвид, и то на тази крехка възраст от 13 години?

„Не се мисля за звезда“, лаконичен по темата е Хъдълстоун със завидна скромност, предвид че едва на 13 е спечелил всичко възможно в България и вече се гордее с две 5-и места на Европейско първенство.

“Надявам се, че няма да прегори. При него няма мания за величие, за момента е постигнал успеха, че е изиграл всичко както трябва. Сега ще почне да печели медали. Все още не е достигнал момента, в който да се възгордее, може би след две години ще дойдат медалите на Европейското“, смята личният му треньор.

„Всеки състезател трябва да гони. Още 20 години трябва да играе, за да стигне Данчо. Това трябва да му е стимул. Важното е да не падне желанието, той не се чувства звезда, но му е приятно да е гимнастик. Дано всичко мине нормално и да не се откаже от гимнстиката. Засега не виждам такива насоки, старае се, работи, упорит е“.

Разбира се, от българската федерация по спортна гимнастика заделиха 3 хиляди лева от бюджета, за да поощрят старанията на Дейвид Хъдълстоун и Дамян Игнатов, но българският тандем се е сблъскал с реалността в Министерството на младежта и спорта, където не са заделени средства за поощряване на добре представили се спортисти на Европейски първенства при младежите и девойките.

„Така премина това европейско с много емоция. Получихме награда по 1500 лева за него и за мен, но доколкото чух в Министерството на спорта няма такъв параграф. За мен това е някакво недомислие. Силата на Европейското първенство при юношите беше толкова голяма, колкото и на мъжете. Ако един юноша постигна успех и не бъде възнаграден, той може да не стигне да играе до мъжките първенства“, убеден е Игнатов.

За съжаление, този феномен продължава вече дълги години, като българските спортисти редовно се готвят на собствени разноски, страдат от различни лишения до момента, в който успяват да постигнат някакъв успех и временно са заливани от финансови поощрения и обещания за по-светло спортно бъдеще.

„Имаше много юноши, които без проблем щяха да се състезават при мъжете, а и някои бяха по-добри от тях“, убеден е Дейвид, визирайки най-вече представителя на Великобритания Найъл Уилсън, който грабна 5! златни медала при младежите, а в „Арена Армеец“ се чуваха разговори как мястото му не е при младежите, предвид лекотата, с която разби конкуренцията си.

„Те са си мъже. Да пробиеш при тях е много трудно и да кажеш, че няма някакъв вид поощрение, защото някой не си е свършил работата в Министерството. Самият министър не си е свършил работата, министърът не може да оцени какво е да си евро шампион или 5-и в Европа. Защо да ги делим на малки и на големи?

Силата е еднакво голяма, не могат да ме убедят, че няма да ги стимулират, защото са по-малки. Как ще разчитам, че той утре ще играе на Олимпиада? Трябва коренно да се промени отношението към юношеския спорт.

От бебешка възраст почват в спортната гимнастика, от деца почват други спортове. Когато имаш успех на такова ниво, и да се казва, че няма такава точка... това за мен е много слаб момент на цялата система“, с огорчение говори г-н Игнатов, който среща още един много сериозен проблем в работата си като треньор на Дейвид и издигането на младия талант по стълбата към върха в спортната гимнастика.

"Проблем е, че заминава за САЩ сега на 12-и и няма да може да участва на Републиканското. Това не е от такова значение, но няма да се готви при нас в следващите месеци“.

Причините за това са няколко, като мнозина от вас ще се сетят, че едната е икономическа. Друга причина е, че Дейвид буквално е загубил две години, завръщайки се в България и започвайки да се готви в българско училище. Например, през тази година той беше 6-и клас, а не 7-и. Преди това той е бил върнат и във втори клас при първото идване на младежа в България. Причината – българската образователна система не приема американската.

Разговорът за бъдещето определено не беше сред най-хубавите. Големият проблем е, че печелившият български тандем няма да може да работи заедно в следващата година, освен ако от Министерството на спорта не помогнат по някакъв начин за подготовката на Хъдълстоун.

„Надяваме се, че след като нямаше поощрителна награда, ще му позволят да се включи в нашите задгранични лагери, за да следя неговото развитие. Надявам се да го и посетя. Като приключи училище в края на март съм говорил с майка му да се върне в България и поне 6 месеца да е на подготовка при нас“, признава Игнатов, който е убеден, че тандемът ще се справи.

„Засега това е планът, как ще се финансира – засега не знаем. Надяваме се да отпуснат средства за неговата подготовка.

“Говорих с Красимир Дунев и с други специалисти и трябва да се направи заявка за неговата подготовка. Да се отпуснат тренировъчни задгранични дни, мисля, че има право. Все пак е №5 в Европа, където живеят над 500 милиона души. Аз съм му необходим там, американец няма да му помага по този начин, по който аз. Не сме водили разговори как ще се готви, всичко ще се върши в движение. Сега ще тренира при един китаец, ще видим какво ще стане. Ще стиковаме нещата. Но е хубаво да си идва в България, за да тренира при мен“.

Разбира се, самият 13-годишен талант иска да играе за България. Засега обаче той ще трябва да се готви в САЩ, където реалността е съвсем друга и изплуват други проблеми на повърхността.

„Трябва да си богат, за да пробиеш в гимнастиката в САЩ“, казва Хъдълстоун, а Дамян пояснява с това, че подготовката на един гимнастик, с тренировки и състезания излиза около 17 хиляди долара годишно. Тези пари излизат от джоба на гимнастика.

„В САЩ таксите са много скъпи, освен това ако трябва да се стигне до медицински намеси и прочее – става ужас. Тук като че ли е по-лесно.

Майка му похарчи 4.500 долара само за да играе на националното първенство, и то за едната глупост, че само той се е класирал и трябва да поеме разноските и на треньора си. В Европа за тези пари могат да се уредят 4-5 състезания. Има толкова състезания, разстоянията са много големи, изобщо трябва да имаш 17 хиляди долара, за да се занимаваш сериозно. В България не е така, ще видим как ще протекат нещата, всичко ще правим в движение. Но ще се състезава от името на България“...

„Гледали са ме как играя и ме харесват“, казва Дейвид, когато насочих разговора към възможността в САЩ да се опитат да „присвоят“ българския "лъв". Засега, такава възможност няма, но в бъдещето се крият няколко ситуации, които ще изпитат характера на младия Хъдълстоун.

„Да, когато той отиде и след 10 години стане шампион на Америка, тогава може да му предложат нещо. Засега това не стои на дневен ред, там няма пари за подготовка, един играч един ден е в един отбор, в друг ден е в друг отбор. Но проблемът е, че за да тренираш и играеш гимнастика на ниво, излиза много скъпо“, казва Игнатов.

Засега това не стои на дневен ред, но след време той ще бъде студент в САЩ (отново, българската образователна система не признава американското образование).

„Когато са на 20 години, ги купуват по следния начин – ставаш студент към някой институт и представяш университета, който реално ти плаща със стипендия. Такъв беше случаят с Еди Пенев, така ще стане с Йордан Александров (настоящ национал) и тогава си абсолютно зависим от тях, защото те ти плащат образованието“, обяснява Дамян Игнатов.

Трябва да участваш на техните студентски първенства. Тогава вече, ако си много добър, ще се опитат да те вземат в националния или ще ти предложат поне“.

Има още един гимнастик, който е бил изкушаван от САЩ.

Там го познават, но не както тук в България“, споделя Дейвид за участника на шест Олимпиади Йордан Йовчев.

„На Йордан Йовчев са му предлагали да играе за Америка, и то няколко пъти. Всичко обаче си зависи от човека. Ако беше приел, пак щеше да е много добър, но е съвсем друго, че си остана в България“.

Може би и при Дейвид ще се развият така нещата, но ако го искат, ще успеем да го задържим“, убеден де Дамян Игнатов.

Засега обаче всичко се прави стъпка по стъпка. Независимо от проблемите, които срещат двамата, те продължават напред и имат амбицията за успехи съвсем скоро.

„Засега искам да тренирам здраво за следващото Европейско първенство. Искам да се подготвя добре и да стана европейски шампион“, категоричен е Дейвид със завидна решителност в гласа.

„Дай да планираме първо медала, после ще мислим за шампион. Не се става лесно европейски първенец“, с усмивка казва Дамян.

„Ще го направя. Искам да ставам все по-добър и по-добър“, решен на всичко е малкия „лъв“.

За съжаление, и тук има няколко проблема, които няма да бъдат разрешение, поне докато Дейвид е в юношеските си години. По принцип, той трябва да участва на младежката Олимпиада през август, но е прекалено малък и няма право да участва. Парадоксът е, че след 4 години ще бъде прекалено голям и пак няма да може да вземе участие. В същото време пък няма Световен шампионат за младежи, което оставя тандема с първенствата на Стария континент и отделните надпревари в международни турнири.

„Бих завел дело срещу ФИГ и МОК защото това правило нарушава човешките права (правилото е, че на тази Олимпиада могат да играят младежи родени 1997, 1998). Бих предложил да направят като на Еврпейското и да бъдат добавени децата 1999 и 2000 година, ако искат и успеят да се класират. Така се обхващат всички и нивото на първенството се вдига. Трябва да се внесе предложение за промяна на правилото“, категоричен е Дамян, като споделя, че не само в спортната гимнастика има недоглеждане на правилата. Това обаче е работата на местните федерации и олимпийски комитети. Работата на Дейвид и Дамян е да тренират и всеки ден да правят по една крачка по своя път към върха.

„Просто искам да се върне да си водим подготовката и да участване на Европейския фестивал. Да си дойде по-раничко. Ще ги направим нещата, аз ще го доведа, тя и майка му ще дойде, но той да дойде по-рано, ще се оправим 2-3 месеца (споглеждат се). Няма как по друг начин да го направим“, вярва Игнатов.

“Като стане студент ще е по-трудно – 50 хиляди долара на години ще струва и ще трябва да играе за отбора. Еди Пенев беше така и нямаше как да участва на едно Европейско. Но там ставаш много зависим от университета“...

Дейвид Хъдълстоун може да е само на 13 години, но житейският му път вече е толкова дълъг, че може да бъде написана книга за преживяванията му до момента. Момче, израснало на Карибските острови, чиято първа любов е скейтбордът. Момче, което при първата сълза в залата можеше да се откаже и никога да не стигне до България. Да не знае перфектно български. Да не се срещне с Дамян Игнатов, с когото са неразделни. България да не чуе и дума за малкия Дейвид, който съвсем скоро няма да излиза от устата на никого, дори леко свързан със спортната гимнастика.

Да, има трудности, да, някои от тях са и ще бъдат големи пречки. Но щеше да изглежда неестествено, ако пътят беше лесен. Пътят е страшен, но славен. И днес, в деня, в който почитаме паметта на българските герои, вярвам, че след няколко години България ще има своя нов спортен герой.

Успех Дейвид и, дай Боже, след 20-25-30 години България изпрати и теб така, както го направи с Данчо – на крака, с ехо от нестихващи аплодисменти...

Иво Вецев, sporta.bg