Пресата на Острова: Бербатов все още има какво да покаже

Едно от неприятните неща в съвременния футбол и наличието на дълги резервни скамейки е това, че понякога талантите не играят. Като се имат в предвид обстоятелствата, при които Димитър Бербатов напусна Тотнъм, феновете на „шпорите" може би смятат, че той заслужава всичко, което му се случва. Но за всички останали появата на българския нападател на терена носи наслада.

Липсата на Бербатов на терена вероятно се основава на това, че не играе достатъчно бързо, но той остава един от малкото играчи, които са способни да се фокусират върху играта, където и да се случват събитията по терена.

Бербатов сякаш перманентно се самоиронизира, като показва колко нелогично е 75 хиляди души да гледат останалите 21 играчи на терена, които се блъскат наоколо за топката. Раменете му изглеждат вечено свити, а на лицето му винаги е изписано недоумение от това, че хората трябва да се борят толкова много за да направят нещо, което на него му идва естествено и му се отдава така лесно. Щеше ли Бербатов да бъде по-добър играч, ако нямаше тази класа, която веднъж Уолтър Смит описа като „икономично движение"? Може би, но нямаше да е същият играч и не би бил толкова интересен.

Срещу Фулъм миналата седмица българският нападател вкара страхотен гол с пета. Гол, който е квинтесенцията на стила на Бербатов. На „боксинг дей" футболистът откри резултата с гол от близо. Удвои след великолепно извъртане и забележителен завършващ удар. Накрая оформи своя хеттрик с дузпа, която може и да изглеждаше банална, но изпълнението й обърка Али Ал-Хабси и постави вратаря на колене, докато топката премина покрай него.

Договорът на Бербатов изтича в края на сезона и от Манчестър Юнайтед могат да решат, че при наличието на Уейн Рууни, Хавиер Ернандес и Дани Уелбек не се нуждаят повече от него. Ако такова решение ще осигури на нападателя повече игрово време на друго място, може би то няма да бъде толкова лошо за останалата част от света.

Джонатан Уилсън, "Гардиън"