Потресаващата история за пистолети и мафия на баскетболист, минал през Лукойл Академик

Бившият баскетболист на Лукойл Академик Чарлс Томас разказа невероятна история от престоя си в украинското първенство. Томас игра няколко сезона в Украйна, като един от тях - 2011-2012 прекара в Днипро Днепропетровск. Именно там се развива история, за която Томас разказа в интервю за Eurostep, цитирано от bgbasket.com.

В нея центърът първо споделя за баскетболист, играл в руските държави, за когото е чувал още преди да иде да играе в Украйна - семейството му било отвлечено, за да го принудят да играе в даден мач, а съперниците му га заплашвали с рязане на ръце.

Към историята на самия Томас в Днепропетровск. Първоначално, той усеща кофти тръпката, след като негов съотборник заплашва да го издаде пред съпругата му, че излиза с местни момичета за забавление.

Проучване на BGbasket.com установи, че това е Стив Бърт, американец, играл натурализиран за националния отбор на Украйна. "Наистина стана грозно. Не искам да влизам в детайли, но не исках да играя повече, а бе решителен етап от сезона.

Ето и историята:

"Президентът затвори вратата зад нас, бодигардите му ни заобиколиха. Извади пистолета, дръпна предпазителя и ми каза да напусна. "Не се прибирай, отивай да тренираш", ми каза. Не знам какво са говорили с другия играч. Аз отидох да тренирам. Не бих описал състоянието си като "разтърсен", просто не мога, нямам думи да опиша как се чувствах. Разказах на агента си след това, той обеща да проучи нещата.

Президентът ми бе човек, който контролираше местните авиолинии, нямаше как да си тръгнеш, без да разбере. Той бе в състояние да спре Майбаха си пред самолета и да се качи, когато пожелае. Но няма как това, че ми плаща заплата, да му дава право да ми вади пистолет.

Затова исках агентът ми да ме измъкне, той каза, че ще го измисли. Но не ми се обади вечерта, а на следващия ден се оказа, че агентът на другия играч (Бърт), е уредил той да си тръгне посред нощ. Разбрах, когато президентът се появи на вратата ми на другия ден. С трима бодигарда и треньора. Наобиколиха ме. Президентът ме попита - "Знаеше ли, че той си тръгва". Не знаех. Попита ме - "Ти искаш ли да си тръгнеш?". Естествено, че исках. Взе пистолет от бодигарда си и го насочи към мен. Черен 45-ти калибър. Насочен срещу мен. С бременна съпруга в САЩ и малка дъщеря. Не мога да опиша. Той ми каза - "Играеш или няма да се прибереш никога у дома." Казах, че ще играя. Напусна, треньорът остана, подсмихваше се под мустак, и ми каза - "По-добре да не се опитваш да губиш мачове нарочно."

Обадих се да разкажа на агента ми. Той ми каза - "Сега можеш да покажеш какъв мъж си, като играеш". На следващия мач имах 27 точки, 12 борби. Но загубихме серията, а мен ме бе страх да се прибера. И никога не получих парите си от този клуб. Още ми дължат 25 000. Просто исках да се махна оттам, изобщо не помислих дори да го отнеса до ФИБА. И до ден-днешен не съм казвал на никой друг освен на съпругата си за тази случка. Отне ми 3-4 години преди да успея да кажа изобщо на някого. Там си играят с живота ти, заради една игра..."

Президентът на Днипро Валерий Контратиев освен тази длъжност е и вицепрезидент на Украинската федерация по баскетбол.