Петя Неделчева: Следващите медали ще се златни

Най-силната бадминтонистка в историята на този спорт в България Петя Неделчева завоюва първи медал за страната ни от европейско първенство. Това се случи на 18 април в Манчестър, когато тя и руската й партньорка Анастасия Руских спечелиха сребърни отличия . Тя даде първото си интервю след завръщането за racketi.com. В него прави оценка на постигнатото, разказва кой й помага и кой не, как се е прибрала от Великобритания и какви са бъдещите й амбиции.

- Петя, каква е цената на сребърния медал от ЕП в Манчестър?

- След три операции и безброй контузии време беше да получа това, което заслужавах и отдавна трябваше да се случи. Така че платих сериозна цена за медала. Нека добавя, че в България няма помощ отникъде - борим се само двамата с моя треньор Орлин Цветанов - той с главата, аз с дясната ръка и краката. Е, имаме и приятели като Мишо Ненов. И много хора в чужбина, които реално ми помагат и са ми полезни.

- През април много неща се случиха за първи път не само на теб, но и на българския бадминтон - първо отличие от шампионат на континента, за първи път български бадминтонист поставен под №1 в схемата, за първи път българка стигна до №7 в световната ранглиста. Можеш ли да ги степенуваш?

-На върха поставям медалът. Следва седмото място в световната ранглиста. Добре изглежда, но е позицията, на която искам да се виждам - целя се по-високо. Не ми върви, когато съм №1 в схемата. Ако с Руских бяхме втори поставени в Манчестър съм сигурна, че щяхме да станем европейски шампионки.

- Кой беше най-трудният ви двубой с Руских в Манчестър и защо?

- На четвъртфинала срещу датчанките Фриер и Рьопке. Едната беше много опитна, другата е силна. Успяхме да ги победим. Но за съжаление ние се провалихме след това на финала. Играхме слабо срещу рускините, а и те бяха абсолютно свежи и имаха много лесен жребий, така че не изиграха нито една тежка среща до финала. А ние с Настя трябваше да се преборим с бадминтонистки от най-сериозните школи - холандки, датчанки, англичанки и рускини. Късметът беше с Вислова и Сорокина.

- Ти си максималистка и веднага след финала каза, че си разочарована от загубата. От дистанцията на времето сега - доволна ли си от факта, че си вицешампионка на Европа?

- Разбира се, че съм доволна! Не съм УДОВЛЕТВОРЕНА, но съм доволна. Медалът си е медал и никой не ми го е подарил, а си го извоювах с много труд, така че е изключително ценен за мен. Пък и е първото ми отличие, но не и последното. Апетитът идва с яденето. Следващите медали ще са златни!

- Как отпразнувахте отличието в Англия?

- В „Хардрок кафе". Кефихме се здраво. Смешното беше, че шефовете на БФБадминтон искаха да празнуваме „по български" - в хотелската стая, с мезе от дисагите на Бай Ганьо и ракийка. Но ние не им дадохме думата и те, горките, се измъчиха :).

- Като фен на Манчестър Юнайтед, остана ли ти време да посетиш „Олд Трафорд"?

- Разбира се, че не ми остана време, за което съжалявам. Но играхме до последния ден на шампионата. Българите, които приключиха по-рано отидоха и разгледаха стадиона, но за мен беше абсолютно невъзможно.

- Разкажи за кошмарното двудневно пътуване до София...

- Не беше леко, защото беше от далеко, в сферата на шегата. Както винаги, когато сме в чужбина, всички началници не знаеха какво да правим, когато ни казаха, че няма полети заради изригването на вулкана. И както винаги Орлин намери решението - билети за автобуси, за да стигнем до Дувър. Тръгнахме в 11 часа сутринта, сменихме три рейса и около 21 часа вечерта бяхме там. Физиотерапевтът Мишо има приятел от фирма „Каррентал", който направи огромен жест за нас. Човекът ни изпрати от София хубав бус с 18 места и трима шофьори. В 3 часа през нощта бяхме вече във Франция и мъките продължиха. Шофьорите се сменяха, но бусът имаше електронно ограничение на скоростта до 100 км/ч. И 2800 км караха кротко и спокойно, почти без спиране. За моя кръст беше жива мъка, но в крайна сметка пристигнахме в България.

- Как направихте печелившата двойка с Настя?

- Орлин Цветанов я създаде. Руских се обади преди година да играем - ей така, пробно, в Сингапур и Индонезия и работата се получи. Но треньорът ни натисна здраво и постави високи цели - медали от европейско и световно първенство. Първият го взехме вече, остава да донесем и отличие от Париж този август.

- Каква е тайната на вашия успех?

- Настя е много добра при играта на мрежата и в защита, а аз се справям отлично в атака и защита. Двете се допълваме добре. Ние сме на едни години - оптни и амбициозни сме, така че нещата се подредиха добре. Пък и треньорът ни си го бива, особено в тактиката.

- Като че ли първият медал за България в 42-годишната история на шампионатите на Европа по бадминтон премина някак незабелязано? Поздравиха ли те от Министерството, от БФБадминтон?

- Ами, федербалът не се котира в България - интелигентен спорт е. Ние сме си повече по побойническите и хамалски спортове. Медиите не ни долюбват, но си има причини за това - субективни, фискални... Но поздравления получих от президента Георги Първанов, от министъра на спорта и физическото възпитание Свилен Нейков и от нашата федерация. Имам поздравителни адреси, плакети. Така че морално съм удовлетворена от отношението към мен.

- Каква е премията за медала и получи ли я вече?

- Никой нищо не говори за нея. Нито държавата, нито БФБадминтон. В нашата федерация премии се дават много трудно. Снимки и плакета - да, но пари - това е сложно нещо. Дано все пак някой се сети и затова, но... На борците една банка дава пари, но на нас едва ли някой ще даде, макар че знае ли човек?

- Защо азиатките имат такава доминация при дамските двойки от край време?

- За каква доминация става въпрос? Ако говорим за китайска - да, но азиатска като цяло не виждам. Ние с Настя победихме почти всички най-силни дуети от Индонезия, Южна Корея, Малайзия, Тайланд и Япония. Но е истина, че в Азия бадминтонът е истински спорт и играчите са големи звезди, които получават много внимание и пари. Най-добрите имат в сметките си стотици хиляди долари, а някои са и милионери. В Европа няма такива суми - дори в Дания. А в България е просто смешно и жалко изобщо да говорим за пари.

- Какво ти предстои в бадминтона и извън него?

- Ами надявам се да ми предстои да стана европейска шампионка, да спечеля медали от световни първенства. И най-вече: идва моята Олимпиада в Лондон. В живота - сега ще си купя апартамент, за да имам нещо свое. За съжаление нямам достатъчно време за моя приятел, но той е търпелив... засега. Ще трябва и там да съм по-постоянна, но това - след Игрите през 2012 година.