През уикенда Ювентус спечели своята 28-а титла в Серия А, а триумфът на "старата госпожа" очаквано окупира всички заглавия на италианската и световна преса. "Бианконерите" си върнаха Скудетото след дългогодишно чакане, гарнирано и с кратък престой в Серия Б, но една новина от вчера сякаш остана малко под радара.
Ден след триумфа с 4:2 в градското дерби с Милан, което и на практика короняса Юве, собственикът на Интер Масимо Морати потвърди, че ще заложи на 36-годишния специалист Андреа Страмачони и за следващия сезон. Новина, която остана позасенчена от празненствата в Торино, въпреки, че ставаше дума за ключово решение в един от най-важните клубове в Италия и Европа.
И докато Ювентус празнува, а Милан анализира грешките, довели до загубата на Скудетото, Интер започва да мечтае. Със свеж въздух над Апиано Джентиле, с ново, младо и перспективно лице, което може да обнови и без това поизморения и застарял отбор на "нерадзурите". Защото 36-годишният Андреа Страмачони стои в ярък контраст с 54-годишния Джан Пиеро Гасперини или 60-годишния Клаудио Раниери, които не само не успяха да вдигнат тази застояла умора над Интер, а напротив - сякаш влошиха нещата.
Андреа Страмачони е петият треньор, който Масимо Морати назначи след напускането на Жозе Моуриньо през лятото на 2010 година. По план ангажиментът на Страмачони бе до лятото, след което на преден план трябваше да излязат специалисти като Лучано Спалети, Лоран Блан, Марсело Биелса, а дори и имена като Фабио Капело и Хосеп Гуардиола. След успеха над Милан обаче Дон Масимо заяви, че Страмачони ще остане и за следващата кампания, като назначаването на толкова млад и неопитен тактик несъмнено е един от най-смелите ходове, които Морати е предприемал за времето си като президент.
Треньорът от Примаверата няма да изпълни голямата си цел, а именно - класиране за Шампионската лига, но надали някой може да му се сърди. Страмачони застана начело на един обезверен, съсипан, а според някои - дори мъртъв отбор, който за кратко време успя да вдигне на крака, подобрявайки драстично представянето му. С Интер Страмачони постигна 5 победи, 2 равенства и 1 загуба в 8 мача, като подобно бе и представянето на Клаудио Раниери преди уволнението му, но само ако размените цифрите при първия и последен показател.
В този ред на мисли, задачата "Шампионска лига" пред Страмачони може би не бе дотам справедлива, имайки предвид началната точка на работата му в Интер. Естествено, сега нещата щяха да различни, ако тимът бе постигнал различни резултати срещу Каляри, Фиорентина и Парма, но да не припомняме как вървяха "нерадзурите" във времето преди това.
Андреа Страмачони заслужава комплименти най-вече за начина, по който вдигна на крака един изпаднал в морална кома тим на Интер. Още в едно от първите си интервюта пред пресата тактикът довери, че има навика да говори на четири очи с футболистите си, като винаги се старае да им гласува доверие там, където те се чувстват най-добре на терена. Нещо напълно различно с начина, по който Уесли Снайдер бе третиран от Клаудио Раниери, и следователно - превърнат в напълно неефективна фигура от състава на Интер. Прибързано е да се дават окончателни оценки за толкова кратък период от време, но поне засега, Андреа Страмачони демонстрира качествата на добър психолог.
Роденият в Рим специалист показа гъвкавост и по отношение на тактическия си арсенал. Страмачони рядко използва една и съща тактическа постройка, за разлика например от колегата си в Милан Масимилиано Алегри, който твърдо държи на своето 4-3-1-2. Страмачони най-често разчита на формация 4-3-3, но срещу Удинезе промени постройката на 4-3-2-1, взимайки под внимание наситената с пет футболисти халфова линия на "фриуланите".
За кратко време Страмачони си спечели доверието на футболистите
Подобен пример може да бъде даден и по отношение на изминалото "Дерби дела Мадонина" с Милан. За него Андреа Страмачони избра 4-4-1-1, което позволи на Интер да "разтегне" формацията на "росонерите", до голяма степен нарушавайки баланса в схемата на Алегри. Линиите на защитата и полузащитата пък стояха непременно близо една до друга, което не позволи на Милан да използва едно от основните си оръжия - контраатаките с участието на Робиньо, Кевин-Принс Боатенг и Златан Ибрахимович.
Андреа Страмачони показа качества на кадърен и интелигентен специалист, но сега пред младия тактик предстои най-голямото предизвикателство в живота му до момента. Този отбор на Интер се нуждае от основни промени, които включват и сериозна подмяна на по-старите кадри с по-млади такива. Иван Рамиро Кордоба напуска "Сан Сиро" след дългогодишен престой на Апенините, а съдбата му може да последва и Кристиян Киву, чийто контракт изтича. Футболисти като Лусио (34) и Валтер Самуел (34) достигат все по-сериозна възраст, което налага стратегия за сваляне на средната възраст в защитния вал. Тук вероятно големият си шанс за окончателно утвърждаване в състава ще получи Андреа Ранокия.
Деян Станкович (33) и Естебан Камбиасо (31) също ще чувстват все "по-тежки" краката си с всяка изминала година, като тук Страмачони ще получи шанса да работи с по-младите Андреа Поли (22), Джоел Оби (20). Предстои да разберем дали за постоянно ще бъде привлечен и колумбиеца Фреди Гуарин (25), който е преотстъпен от Порто. Не бива да забравяме и талантливия Филипе Коутиньо, който остави положителни впечатления с играта си за Еспаньол, като почти сигурно бразилецът ще бъде върнат в Милано. Въпреки желанието на "лос перикос" да го задържат за още 12 месеца.
Интер вероятно ще има нужда от нови попълнения и в атака, където възроденият Диего Милито е вече на 32, докато Диего Форлан записа скромен първи сезон в Италия. Разочароващо бе представянето и на Джампаоло Пацини, за когото е любопитно да видим, дали няма да започне да вкарва отново под ръководството на Страмачони.
Константин Симидчийски, Sporta.bg
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ