Непостоянството във Висшата лига прави шампиона непредсказуем

Изминаха 11 кръга от най-елитното футболно първенство – Висшата лига на Англия.

3 месеца след началото на надпреварата, вече може да направим някои заключения за това кои отбори имат реален шанс за титлата и кои ще се борят за оставането си в елита.

Битката за местата, даващи право на участие в европейските клубни турнири, ще бъде по-ожесточена от всякога. И така, близо 1/3 от сезона измина, а ето как изглежда класирането до момента.

Следва пауза за националните отбори, след което битката се подновява с пълна сила. Ето как се представят основните претенденти за призовите места до момента и какви са тенденциите за тяхното развитие.

Арсенал

Преди началото на шампионата, малцина са взимали „топчиите“ за основни претенденти за трофея. Сега обаче „артилеристите“ са първи във временното класиране, а привличането на плеймейкър като Йозил подпечатва претенциите им за трона.

Арсен Венгер направи и друг много добър трансфер – привличането на Фламини, който има за цел да придаде баланс в полузащитата на отбора, от гледна точка на това, че повечето халфове на лондончани са офанзивно мислещи.

Тук идва и основния проблем на Арсенал – играта в дефанзивен план, когато топката не е у тях. Играчите на тима са много опасни когато са с топката, но прекалено „приятелски“ настроени, когато трябва да я отнемат.

Липсата на типичните биткаджии, жаргонно казано - „рендета“, намалява шансовете на отбора да отнеме бързо топката, което ги поставя в много неудобна ситуация срещу големите клубове в Англия, които могат да задържат кълбото и да създават опасности.

Това се доказа именно срещу Челси(за Купата на лигата) и Юнайтед, когато Арсенал загуби, изпитвайки несигурност, когато топката е у противника за по-дълго време.

Друг голям проблем за тима е липсата на баланс в отделните линии. Прекрасни играчи в полузащитата, посредственост в нападение и липса на алтернативи в защита.

В атака Жиру не може да се сравнява с нападателите на другите претенденти – Ливърпул, Челси, Юнайтед, Сити.

Никлас Бендтнер пък е под всякаква критика и дори не се нуждае от коментар. Възстановяващият се от контузия Лукас Подолски пък не е толкова изявен голмайстор.

Така Арсен Венгер остава почти без опции в нападение. В защита пък Гибс и Саня нямат равностойни заместници, докато Вермален, Косчелни и Мертезакер често допускат леки грешки, когато са под напрежение.

Въпреки добрия си старт, Арсенал едва ли ще спечели битката, но място в топ 3 изглежда много вероятно за лондонския гранд.

Ливърпул 

Феновете на "мърсисайдци" всяка година са с големи надежди, че славните времена за клуба ще се върнат и те най-накрая ще спечелят титлата в Премиършип. 

Тази година „червените“ стартираха силно, а нападателната двойка Суарес – Стъридж е най-резултатната в лигата, което е предпоставка за много голове и добро класиране в края.

Въпреки че Брендън Роджърс е сдържан в изказванията си за титлата, играчи като Джерард тайничко се надяват, че този сезон може да им се усмихне късметът.

Легендата на „мърсисайдци“ обаче се представя под нивото си до момента и даже се заговори за закотвянето му на пейката.

Безсилието на капитана бе най-видно срещу Арсенал, когато на „Емирейтс Стейдиъм“ той бе категорично надигран от халфовете на противника.Ключовият играч за Ливърпул през сезона ще бъде Фелипе Коутиньо.

Бразилецът е човекът с идеите и нестандартното мислене в състава на Роджърс и от неговото представяне зависи до голяма степен какво ще направят „червените“ в закучените мачове, където противникът се отбранява дълбоко в половината си.

Слабостите на тима от „Анфийлд“ обаче не са малко – колебливата игра в защита, късата резервна скамейка и липсата на индивидуална класа в част от играчите са само част от главоболията на мениджъра им.

Играчи като Али Сисоко, Мамаду Сако, Джордън Хендърсън, Коло Туре, Яго Аспас не притежават индивидуалната класа на играчите от другите големи клубове, а липсата на опит у Фланаган, Коутиньо, Кели, Уисдъм, Алън, Стърлинг им пречи в големите двубои.

В момента Роджърс гради отбор, който в близките години ще бъде много опасен, безспорно, но в момента Ливърпул не могат да се възприемат като сериозен претендент за титлата.

Големият плюс за тях е, че не участват в Шампионската лига или Лига Европа, което им дава време за почивка и може да покрие късия им състав.

Въпреки това, най-вероятно те ще се борят за топ 4 в края на сезона, с надеждата отново да се завърнат на европейската сцена, където по традиция са много силни.

Челси

Тимът от Лондон неизменно е сред борещите се за титлата отбори. Основният конкурент на Манчестър Юнайтед през последните 10 години винаги има амбиции са трофея.

През последните два сезона обаче, Челси не бе в битката за титлата, което наложи идването на Жозе Моуриньо, а той, както винаги, се прицели в първото място.

Специалния сформира много качествен състав, пълен със звезди и може би само Манчестър Сити може да се мерят с тях по отношение на индивидуална класа.

Имената обаче не играят на терена, което и прави футбола толкова интересен.

11 кръга след началото на шампионата, Челси се намира на 4-то място с 21 точки, а формата на „сините“ е далеч от постоянна.

Тимът от „Стамфорд Бридж“ редува силни със слаби мачове, а големият проблем за тях са гостуванията далеч от дома.

Като гости момчетата на Жозе Моуриньо изпитват сериозни трудности и в лигата имат само 1 победа до момента.

Въпреки че те играха на трудни стадиони като „Гудисън Парк“ (Евертън), „Спортсдайрект Арена“ (Нюкасъл), „Олд Трафорд“ (Ман Ю), „Уайт Харт Лейн“ (Тотнъм), лошата им форма навън притеснява Жозе Моуриньо, който още търси оптималния си състав.

Добрата форма на Торес и Ето'о в последните мачове дава надежди за силно представяне в бъдеще, а добрият баланс и дългия състав във всички линии ще им помогне, когато мачовете станат много начесто – по Коледа и в края на сезона.

Именно тогава се вижда кой има силите да стане шампион, а въпрос на време е Моуриньо да доуточни състава си и Челси да намери онази форма от преди 9 години, когато Специалния завладя Висшата лига.

Правилното разпределяне на силите в отделните турнира ще е ключово за Челси през остатъка от сезона.

Манчестър Юнайтед

„Червените дяволи“ започнаха сезона доста колебливо, което не се понрави на феновете им и те поискаха главата на Дейвид Мойс.

Разбира се, Мойс остава начело на Юнайтед и в последно време тимът се представя успешно. Да, играта им не блести, но те нямат загуба в последните 6 мача във всички турнири, а в последния си мач победиха Арсенал в дербито на кръга.

Дуото Робин Ван Перси – Уейн Рууни започва да работи и то е най-добрият тандем във Висшата лига, след този на Суарес и Стъридж.

Когато холандецът и англичанинът са заедно на терена, Юнайтед има едва 1 загуба от 23 мача.

Проблемите на тима от „Олд Трафорд“ са непостоянството и несигурността в защита. За никого не е тайна, че зенитът на Фърдинанд и Видич отдавна отмина, а Джони Еванс, Фил Джоунс и Крис Смолинг още не са от най-висока класа, което води до много голове във вратата на Де Хеа.

В халфовата линия младите Клевърли и Янузай имат голям потенциал, а блестящият през последните 2 сезона Майкъл Карик донася сигурност в редиците на отбора.

Непостоянството обаче на Нани, Валенсия, Кагава и Фелайни, както и възрастта на Райън Гигс, до голяма степен лишава „червените дяволи“ от възможността да направят дълга успешна поредица от мачове.

Програмата на Юнайтед до момента също не бе една от най-лесните и те се представиха колебливо срещу основните съперници – равенство с Челси у дома, загуби от Сити и Ливърпул като гости и победа вкъщи срещу Арсенал.

За съжаление на Дейвид Мойс в нито един от тези мачове Юнайтед не показа нещо специално.

Спорно е да се каже дали с този си състав „червените дяволи“ ще могат да се борят за титлата и може би трябва да изчакаме мачовете през зимата, за да имаме по-ясна представа дали Дейвид Мойс ще успее да изгради отбор победител.

По традиция обаче шампионите в Англия трудно предават короната и до последно ще искат да запазят шампионската титла.

Манчестър Сити

„Гражданите“ са едни от най-непостоянните в лигата и също като Челси, редуват силни със слаби мачове.

Тимът на Мануел Пелегрини е едва на 8-мо място в класирането с 19 точки. „Небесно-сините“ се представят много силно като домакини на своя „Етихад Стейдиъм“, но имат огромни трудности като гости.

Загуби от Кардиф, Астън Вила и Съндърланд едва ли са влизали в плановете им в разчета преди началото на сезона.

Дори прекрасната форма на нападателите им не успява да им помогне в мачовете навън.

Серхио Агуеро бе определен за играч на месец октомври и не спира да бележи, докато Негредо и Джеко също подържат много добра форма и когато се наложи, успяват да помогнат на отбора си.

Плеймейкърът на Сити – Давид Силва, също успя да възвърне добрата си форма, което спомогна за головите спектакли на отбора при домакинставата им напоследък.

Именно от полузащитниците обаче идва проблемът при сгъстените противникови защити, когато изненадващо Насри, Навас, Туре и Силва не могат да „разцепят“ стената от защитници пред тях.

Другият основен проблем на „шумните съседи“ е колебливата игра в защита и вратарският пост.

Единствено капитанът Венсан Компани е на висота в отбрана, но честите му контузии напоследък лишават Сити от лидера в отбора им.

На другия полюс са Лескът, Ричардс и Настасич, които са много несигурни и допускат голям брой грешки на контра атака и когато са под напрежение.

Привличането на Мартин Демикелис през лятото едва ли ще реши проблемите в отбрана. Джо Харт пък отстъпи титулярното си място на Костел Пантилимон, което е достатъчно доказателство за несигурността в задни позиции за „гражданите“.

Все пак Мануел Пелегрини ще трябва да се справи с тези проблеми и задължително да намери път поне до топ 3.

Преминаването на групите в Шампионската лига за Сити ще ги накара да ротират повече титулярните 11, което ще е ново усещане за тях в този етап на сезона.

Дългият състав ще им помогне, но от ключово значение ще е завръщането на Компани.

Все пак, с оглед непостоянството на всички отбори, Сити може и да имат шанс за титлата през този сезон, въпреки колебливия старт.

Тотнъм 

Андре Вияш-Боаш успя да продължи силното представяне на Тотнъм и дори подобри състава, който наследи от Хари Реднап и вече претенциите на лондончани са класиране поне в топ 4.

До момента през сезона, тимът от Лондон има 3 загуби от 11 срещи, което ги нарежда на 7-мо място с 20 точки, но отборите пред тях са на „един мач разстояние“ и те бързо могат да се окажат на първите места.

Проблемът на състава е липсата на разбирателство по терена, поради големия брой новодошли футболисти тази година.

Кажи-речи, Тотнъм сформира нов отбор под ръководството на португалския си мениджър и футболистите още не са се обиграли заедно.

Като представяне до момента, „спърс“ показват балансирана игра, която често им носи добри резултати.

Колебанията при тях идват, когато мачът се „закучи“ и не тръгне, както те желаят. В повечето случаи в нападение са доста пестеливи и голяма част от победите им са с един гол разлика, което показва известна липса на качества, когато мачът трябва да бъде „убит“.

Ако продължават с това си представяне обаче, „шпорите“ почти сигурно ще си гарантират място в Шампионската лига догодина, но ще бъде много важно какво ще направят срещу отбори като Ливърпул и Евертън, които се очертават като техните най-големи съперници.

Евертън

След пристигането си на „Гудисън Парк“, Роберто Мартинес се опитва да промени стила на игра на Евертън.

Докато при Дейвид Мойс силата на „карамелите“ бяха изсипаните топки, статичните положения и здравата битка, сега Мартинес налага по-техничния футбол с пасове „на крак“ и изнасяне на топката по земята.

Техничните футболисти Кевин Миралас, Жерар Делофеу и Стивън Пиенар играят важна роля в новия облик на тима.

Гарет Бари, който дойде от Ман Сити обаче, запазва характеристиките за по-силов футбол, но в същото време от него може да се очаква извеждащ пас или голов удар.

Това е и целта на мениджъра – да намери баланс между предишния стил на игра и неговите разбирания.

Добрата форма на Ромелу Лукаку допринася за силното представяне на отбора, което им позволява да играят с изнесен напред таран, какъвто е белгиецът, и подкрепящи го бързи и технични флангови футболисти.

20-те точки, които има до момента тимът от Ливърпул им отрежда 6-та позиция, но тепърва им предстоят мачове срещу вечния враг Ливърпул, Юнайтед и Арсенал. 

В крайна сметка непостоянството на клубовете през първите 11 кръга не дава ясен отговор на въпроса кой е най-добър във Висшата лига в момента.

Може би след Нова година ще знаем по-ясно кои отбори ще имат изявено предимство в заключителната фаза на надпреварата.