Най-великите футболисти, които не успяха да спечелят Световно първенство

Германия срази Аржентина с 1:0 след продължения и грабна четвъртата си световна титла на легендарния „Маракана“, а голямата звезда на „албиселесте“ и Барселона Лионел Меси отново остана без трофея, който най-много желае – световната корона.

Капитанът на „гаучосите“ получи Златната топка за най-добър футболист на турнира, след като за първи път достигна толкова напреднала фаза на Световно първенство в кариерата си.

През 2006 и 2010 година Меси и Аржентина отпаднаха на два пъти на 1/4-финалите, като и тогава съперник на южноамериканския тим бе именно Германия.

Дали Лео Меси някога ще стане световен шампион, единствено времето ще покаже. Факт е обаче, че именно Мондиалът в Бразилия бе може би най-добрата възможност пред него да постигне голямата си цел. Бълхата е на 27 и се намира в перфектната възраст за всеки атлет, като е трудно да се предвиди, дали „гаучосите“ ще могат да повторят отличното си представяне на Световното първенство в Русия след четири години. Когато и самият Меси вече ще е преминал 30-те.

И докато Лео Меси скърби по пропуснатата възможност на „Маракана“ снощи, представяме ви и някои от най-великите футболисти в историята, които също като четирикратния кавалер на Златната топка, също никога в кариерата си не достигали до световния връх.

Йохан Кройф (Холандия)

Често определян за футболист №1 на Европа историята, голямата легенда на Холандия остана само на крачка от световния връх на Мондиал 74 в Германия. Тогава „лалетата“ излизат в ролята на супер фаворит срещу домакина Западна Германия, като всички очакват победа и първа световна титла за Холандия. Революционният „тотален футбол“ на „оранжевите“ обаче е спрян от Бундестима, който печели с 2:1 и праща в екстаз трибуните на Олимпийския стадион в Мюнхен. Четири години по-късно Йохан Кройф отказва по собствено желание да играе на Световното първенство в Мексико, където Холандия отново достига финала, но и този път губи.

Мишел Платини (Франция)

Настоящият президент на УЕФА е сред най-великите френски футболисти в историята, като единствено Зинедин Зидан може да оспори мястото на върха на Платини сред легендите на „петлите“. През 1984 година Платини помага на Франция да спечели първата си европейска титла, но за разлика от наследника си Зидан, трикратният носител на Златната топка така и не успява да докосне световния връх.

Еузебио (Португалия)

Смъртта на великия Еузебио през януари хвърли в траур цяла Португалия, като иберийският народ изпрати завинаги своята най-голяма футболна легенда. Звездният миг на Черната пантера настъпи на Световното първенство в Англия през 1966 година, когато общо деветте гола на Еузебио извеждат „Селесао“ до 1/2-финалите на надпреварата. Легендата на Бенфика печели голмайсторския приз на турнира, Португалия остава на крачка от големия финал, губейки с 1:2 от домакина и бъдещ шампион. Иберийците побеждават СССР в двубоя за трето място, но горчилката от пропуснатия шанс за първа световна титла остава завинаги.

Зико (Бразилия)

Една от наистина малкото големи легенди на Бразилия, които не успяха да се окичат с прозвището „световен шампион“. Зико е най-голямата фигура на „Селесао“ след величествената ера „Пеле“, като пикът му за националния тим е достигнат по време на Мондиал 82 в Испания. Тогава „кариоките“ разполагат с един от най-добрите отбори в историята си, а фигури като Зико и Сократес вдъхновяват „златистите“ за прекрасни изпълнения по терените. Бразилия обаче е във втората групова фаза на турнира, когато тазгодишните домакини отстъпват на Италия след легендарен хеттрик на Паоло Роси.

Паоло Малдини (Италия)

Едва ли има друг футболист в историята, който по-ясно да олицетворява позицията на защитник от голямата легенда на Италия и Милан. Седемкратен шампион на Италия с „росонерите“ и носител на изумителните пет трофея от КЕШ/Шампионска лига, „тройката“ така и не успява да повтори успехите си на международно ниво. През 1994 година Малдини си партнира с Франко Барези в сърцето на италианската отбрана във финала с Бразилия, но „Селесао“ триумфира след изпълнение на дузпи в Пасадина.

Алфредо Ди Стефано (Аржентина/Испания)

Почетният президент на Реал Мадрид почина съвсем наскоро, като постиженията на аржентинеца с испанско гражданство ще бъдат помнени дълго време. Същински властелин на европейския футбол през 50-те години на миналия век, Ди Стефано печели на пет пъти Купата на европейски шампиони с „кралския клуб“ между 1956 и 1960 година. Защитавал цветовете на два национални отбора – Аржентина и Испания, единственият международен трофей в кариерата на Ди Стефано остава спечелената с „гаучосите“ Копа Америка през 1947 година.

Марко ван Бастен (Холандия)

Още един митичен холандец, който никога не докосна световния връх. За разлика от Йохан Кройф, Марко ван Бастен все пак успя да спечели отличие с „лалетата“ - Европейското първенство през 1988, когато отбеляза и един от най-великите голове в историята на футбола в двубоя със СССР. Световната титла обаче остава извън обсега на това великолепно холандско поколение, както и на всички останали преди и след него.

Ференц Пушкаш (Унгария)

Въпреки, че в настоящия момент би изглеждало комично да заявим, че отборът на Унгария би бил способен на каквото и да е, нещата не винаги са били такива. Имаше време, когато унгарците бяха плашеща сила в европейския и световен футбол, а името на легендарния голмайстор Ференц Пушкаш блестеше в редиците им в средата на миналия век. Разполагащ със забележителния актив от 84 гола в 85 мача за националния тим, Пушкаш остава наистина близо до световната титла на Мондиал 54. Тогава Унгария достига финала срещу Западна Германия, но въпреки, че именно Пушкаш бележи един от двата гола във вратата на Маншафта, германците печелят сблъсъка в Берн с резултат 3:2.