Любо Пенев: Можех да играя на САЩ’ 94

Любослав Пенев знае, че е седнал върху буре с барут, но все още не е усетил истински напрежението да си селекционер на националния. С усмивка разказва какво признал покойният Боби Робсън през 90-те на въпроса: "Кога най-силно почувствахте какво е да си селекционер на Англия?" Отговорът: "Когато видях моя снимка на цялата последна страница на един от таблоидите и на нея с огромни букви пишеше "Задник!"

Разбира се, Любослав Пенев бърза да поясни, че при положението с тима ни днес изобщо не му е до смях. Мнозина са му казали приятелски - направил е грешка, като станал капитан на отдавна потънал кораб. Но той явно продължава да вярва силно, че няма да се провали и ще успее да изплува с отбора.

За 75-те дни, откакто е начело на националите, той и екипът му са имали точно една седмица почивка. Работата започна с неочаквано "Кърти, чисти, извозва" - ремонт на стаите за екипа в БФС, оборудване на зала за анализи, абонамент и настройка на специална сателитна система за наблюдение на мачове. Последва гледане на почти всички двубои от "А" група и изготвяне на планове за 2012-а. Дотук добре. Но след серия кошмарни загуби на България идва и неговият първи мач. Адресът е Дьор, датата - 29 февруари, а съперникът - Унгария.

Как се става капитан на "Валенсия"

Когато в началото на 90-те попаднах в този реално нов за нас българите свят, бях като отвързано куче за модерните неща. Да, пътувахме в чужбина, но у нас живеехме затворено и с ограничения. Спомням си, че още на третия месец вече говорех испански, а на шестия спокойно давах интервюта и нямах никакви проблеми.

Примера дивисион ми допадна, Валенсия също - страхотен град. Но ако не играеш добре и не те обичат феновете, всичко това губи смисъл, губи стойност и накрая... самият ти губиш всичко. При мен нещата обаче се развиха супер. Светът, от който идвахме, ни бе научил да сме по-оправни, по-борбени и по-пробивни от западняците. Станах капитан, голмайстор, лидер и всички се съобразяваха с мен в съблекалнята. Впрочем "станах" не е правилната дума. По-точното е отвоювах! И уважението, и положението, и всички привилегии, които има една звезда във футбола... Подобна чест не се подарява за красота. Неслучайно по-късно извеждах с капитанската лента и "Компостела", и "Селта".

Имаше и фалове, разбира се, животът е цветен. Преди финала за Кралската купа срещу "Депортиво" направих психологическа атака - казах, че съм по-красив и по-строен от техния капитан Фран. И че трофеят не му отива и няма как да го спечели. Беше част от играта, нищо лично. А и се хареса на журналистите, но той се обиди и стана скандал от една реплика. Явно съм цар на неприятностите от една реплика. Но това го разбрах по-късно в България.

Знам, че ще питате и за боя с президента на "Валенсия" Пако Роиг в ложата? Ще ви кажа, че понякога най-добрите мъжки приятелства тръгват и така. Днес сме в отлични отношения с Пако, преди време ме покани на сватбата на дъщеря си.

Завръщането в ЦСКА

Днес ще ви кажа - пак бих го направил. Не съжалявам за нищо. Чували сме много фразата, че не всичко в живота е пари, но... доказателствата май не се виждат често. Сгреших тогава в преценката си и действах прекалено емоционално. Необичайно прибързано за мен по принцип. Очаквах, че България бързо ще доближи водещите във футбола страни в Европа. И имах илюзията, че ако се работи правилно и с точните фирми и хора, ЦСКА ще играе пак полуфинали, четвъртфинали. Въобще не предполагах, че ние 22 години ще търсим истинската демокрация. Поне 22 години, ако трябва да съм точен във фразата.

Вярвах, че ще помогна на ЦСКА с всичко, което съм научил в Испания. Опитах го по-късно дори и като футболист. Именно тогава отборът спечели един от малкото си паметни европейски мачове в новия век - срещу "Шахтьор" (Донецк). На реванша дори играх като централен защитник, такава вихрушка беше пред вратата ни. Но ги елиминирахме и ЦСКА защити името си по най-добрия начин. За съжаление днес само си мечтаем битки с отбори като "Шахтьор" в официален мач.

През последните години съм ограничил максимално личните си контакти. За жалост все още съм на принципа "Не се доверявай, ако искаш да не те предадат". Времената са такива, а и животът продължава да ме убеждава, че съм прав.

За световното в Щатите

Възстановяването ми вървеше така, че реално бях готов да изиграя по едно полувреме във фазата на елиминациите на световното в Щатите. И много исках! Но реших, че не трябва да го правя. Не желаех по никакъв начин да разконцентрирам отбора, който виждах, че навлиза във форма и е готов за още победи. Налагаше се да се иска разрешение от ФИФА да играя и щяхме да го имаме. Но после какво? Моя поява в лагера щеше да предизвика излишни в случая емоции и да разконцентрира по един или друг начин отбора.

Преживях първенството като феновете. Гледах мачовете и в България, и в Испания според програмата ми за рехабилитация. И реално се чувствах част от този страхотен отбор и от големия успех. А емоциите от победите в Щатите също ми даваха сили и импулс в битката с рака, за да спечеля накрая мача. Да се върна по-силен отпреди. И отново да вкарвам за България. Дали съм успял ще кажете вие, журналистите, и феновете, разбира се.
Автоголът, изваждането от националния и преврата

Всички лоши неща от кариерата ми ги събрахте в един въпрос. И то съвсем не дълъг. Което в никакъв случай не е зле, когато говорим за лоши неща. Аз се смятам за позитивен и като мислене, и като действие. Не обичам да живея със спомените от лошото. То се случва - приемам го, анализирам и възможно най-бързо го изхвърлям в боклука.

Автоголът срещу Франция например изобщо не беше фатален. Той с нищо не промени ситуацията за нашия отбор. Трябваше ни или победа, или реми с точен резултат 2:2, за да продължим.

Фаталното беше друго тогава. След европейското първенство в българския футбол дойдоха времена на преврат. Успехите, самочувствието на нашия отбор не се харесваха на тогавашното ръководство на БФС, което реално не можеше да си прави каквото си поиска на наш гръб. Затова и разни там тъмни персони въртяха интриги около отбора, за да ни разбият и да получат облаги. Да имат влияние върху отбора за турнета, за комерсиални мачове, за лагери в бази, от които да припечелят по нещо...

За съжаление успяха и после каквото можаха, прибраха. Но пострада първо националният отбор и като цяло накрая и целият български футбол. Мен ме изгониха, после ме върнаха, вкарах важен гол, но това не е най-важното. Разпиля се капиталът от този златен отбор, вместо бумът ни да има силата на трамплин.

Две седмици ще обикаля отборите в Анталия

- Изминаха 75 дни, откакто сте селекционер на националния отбор. Как върви работата или ако използваме вашия стил - каква е геометрията на нещата към момента?

- Как да ви го кажа най-точно? Миналото си отива, но желаното бъдеще още не е дошло. В процес на реорганизация сме. От края на миналата година действаме с моя екип по дългосрочна работна програма. Наблюдаване на мачове, и играчи, анализи, планове, изготвяне на досиета. Посетих и модерната лаборатория в комплекса "Царско село", за да се запозная с изследванията, които немалко от елитните ни отбори направиха там. Презфевруари ми предстои двуседмична обиколка по стадионите в Анталия, където ще наблюдавам повечето от предсезонните контроли на елитните ни състави.

- Имахте идея всички национални формации да се подготвят по еднаква система и да залагат на едни и същи игрови схеми. В ход ли е вече?

- Предстои ми среща с щабовете на отделните формации. Ще го направя поетапно по време на лагерите. Планирам на място да им отделя нужното време за дискусии и обсъждане на системата, която желаем да наложим на всички нива. Искам да видя младите играчи и в тренировъчен процес. И конкретно за всеки от талантите - да набележим върху какво ще се акцентира като индивидуална работа за отстраняване на недостатъци, от една страна, и развиване на силните страни, от друга.

- Какво е положението с контролните мачове на националния тим?

- Всеки ден се работи по въпроса. Искаме четири стойностни проверки преди старта на световните квалификации. Засега са ясни мачовете с Унгария на 29 февруари в Дьор и с Холандия на 26 май, най-вероятно в Ротердам. Търсим още два съперника - за 2 юни и за 15 август. За двубоя преди европейските финали международният отдел на БФС води кореспонденция с Ейре, Хърватия, Словения и Норвегия.

Точка първа е дисциплината

Дисциплината е точка първа в концепцията на Любослав Пенев. По отношение на реда дори минава за педант. Говори се, че периодът, в който изведе "Литекс" до титлата, е бил кошмар за някои служители от клуба. Имал изисквания за абсолютна точност, за хранене, за менюта, за ежеседмични медицински изследвания, за добри терени за тренировка преди мачовете на чужд терен и дори за... намиране на плетени ръчно и в оранжев цвят мрежи за вратите на стадиона в Ловеч.

Всичко се планирало в детайли за седмица. А по-тежко от това да не се изпълнят задачите бил моментът, в който да се съобщи на Пенев, че... мисията се проваля. Подобен ред треньорът наложи дори в ЦСКА въпреки организационния хаос, с който се сблъска там. В крайна сметка признава, че се е отказал от битката със системата "вторник - петък". А тя е - в понеделник не се плаща на играчите, да чакат заплати във вторник. Няма ги парите? Ами не успяхме, вече е петък. Чакайте другия вторник. И така до... края на света.

С играчите допуска близост извън терена - лафове, шеги. На тренировка волности няма. Не обича да следи футболистите и дори бяга от срещи с тях, за да релаксират спокойно. Но при бракониерство с режима е безпощаден. Култово остава описанието на играчи, които хванал в нарушение: "Болят ги ръцете от щракане на пръсти по дискотеките. Цяла нощ пият, а после един тича назад, друг - встрани, трети... скача надолу. Не можем с месеци да ги изчистим от агнешкото..."

Четиримата учители

Гуус Хидинк

Холандците са северен тип натури и минават за праволинейни в отношенията с околните. За мен Хидинк е изключение от общоприетото. Работихме добре във "Валенсия". Беше гъвкав, вариативен в отношенията с играчите и със своя екип. Създаваше добър контакт с всеки, разчиташе на индивидуални разговори.

Имаше усет за границата в отношенията треньор - играч и пазеше добре репутацията си. Не си позволяваше да го хванем в крачка за нещо или да се появи неподготвен пред отбора. Разбира се, понякога трябваше да изтърпи на гърба си някои шеги от капитана. Нямаше как - и аз имах стил в работата с треньорите.

Карлос Алберто Парейра

И Карлос Алберто Парейра, подобно на Хидинк, не е типичният представител на страната си. Знае се, че бразилците и тактиката не са първа любов. Залагат на импровизация и на фамозните си индивидуалности.

Маестрото беше по-различен. Отличен тактик. Изпипваше всеки мач в детайли. Във "Валенсия" взимаше винаги и моето мнение. Така ме ангажираше максимално да следя за тактиката. Залагаше на голям екип и изцеждаше от всеки максималното при разузнаването на съперника, анализите и избора на тактиката за мача. Все неща, без които не можем да си представим днес модерния футбол.

Димитър Пенев

Има невероятен нюх не само за футбола, но и за ситуациите в живота. Когато в началото на 90-те усети, че в ръцете му е един голям отбор, спря системата "строг и справедлив". Заложи на приятелството с играчите.

В националния не ни забраняваше неща, които него са го дразнили като футболист. В един момент бяхме като в цирка: "Направи номера!" И лъвчето хоп - мръвка. Направим хубав мач - хоп по-свободен режим. И ние, тарикати момчета, си го пазехме този режим, като биехме. А и още нещо - винаги знаеше кога да види нещо и кога да не го види. Или кога да обясни нещо и кога да разсмее журналистите.

Радомир Антич

Футболът му е ясен отвсякъде. Отлично води мачовете, не се панира. В "Атлетико" издържа на напрежението и направихме дубъл, който ще се помни винаги.

Извън терена е типичен, а може би най-типичният представител на сръбската школа. С всички плюсове и минуси, заради които не се разделихме по най-добрия начин. Защо стана така - забравил съм точно, не живея с миналото.

Владимир Памуков, "Труд"