Лъвски скок по пътя към сърцата на феновете

България може да се гордее с националния си отбор отново, след като вчера десет „лъвове" браниха доблестно и всеотдайно вратата си в продължение на 70 игрови минути на стадион „Васил Левски" срещу еврофиналиста Дания.

За съжаление блестящото представяне на избраниците на Любослав Пенев реално можеше да им донесе само 1 точка, след като още преди да е изтекъл половин час игра Иван Бандаловски получи червен картон за необмислено грубо нарушение.

В крайна сметка Дания отправи само два точни удара към българската врата и не доказа, че заслужава победата, въпреки че използва пълния си потенциал - селекционерът Мортен Олсен направи подчертано офанзивни промени в състава си още преди почивката, но трябваше да се задоволи само с равенството.

Българският отбор дори в неизгодно положение на терена не предаде доверието на стотиците хиляди по телевизорите и на онези, които напълниха 2/3 от националния стадион „Васил Левски", с което заслужи само поздравления и овации.

Как играха „лъвовете" в този толкова очакван мач срещу традиционно неприятен противник? Кой демонстрира пълния си потенциал и кой ни даде повод за оптимизъм преди предстоящото гостуване на Чехия във вторник?

Ето как играха българските футболисти според Sporta.bg:

Титуляри

Николай Михайлов: Стражът на Твенте нямаше никаква работа през първото полувреме с изключение на изстрела с глава почти от упор на Никлас Бендтнер в края, който за съжаление донесе равенството на датчаните. Михайлов изглеждаше, че може да се намеси далеч по-добре в ситуацията, но остана пасивен и не напусна рамката си.

При последвалия удар той нямаше никакъв шанс да се намеси и да предотврати гола. След почивката, въпреки натиска на гостите, отново Ники имаше да се справя само с един шут в очертанията - този път той демонстрира класа и спаси сигурен гол, при това много красив, на Кристиан Ериксен. Също така след почивката на няколко пъти вратарят ни излезе, за да улови или боксира топката при непрестанните центрирания и вдъхваше сигурност с изявите си.

Иван Бандаловски: За негово и наше съжаление, десният бек на ЦСКА игра само 27 минути и донякъде развали отличните впечатления с онова необмислено и закъсняло действие, което му коства изгонването. Иван започна вихрено и с нестандартно решение да центрира с външен фалц без подготовка предостави на тепсия топката за Димитър Рангелов, за да последва великолепен гол в наша полза.

В последвалите минути минимум на четири пъти той се включи мощно по дясното крило и винаги гледаше да е полезен по някакъв начин на атаките ни. Грубото влизане с двата крака срещу Даниел Вас даде достатъен повод за рефера да го изгони и тотално да преобърне визията на България за мача оттам нататък.

Иван Иванов: Демонстрира израстване, макар в малко по-странен смисъл - определено не бе на висота през целия мач, но този път грешките му не бяха фатални. Иначе първото полувреме много добре ръководеше защитниците и в нито един момент не пропусна да изнесе топката, вместо да я рита безцелно напред.

Прекалено уверен бе, че Бендтнер ще е в засада в ситуацията за гола и остана фатално пасивен, след като дори не скочи за кълбото във въздуха. След почивката имаше далеч повече поводи да се намесва и отново остави смесени чувства, защото бе стабилен във всички моменти, с изключение на един. В 78-ата минута накара целия стадион да изтръпне, когато отказа да се намеси при балонна топка за Бендтнер, който беше на метър зад него. Последва най-опасната ситуация в нашето наказателно поле и отличното спасяване на Ники Михайлов. В заключителните мигове от мача Иванов демонстрира спокойствие, което ни помогна да удържим равенството.

Николай Бодуров: Страхотен мач за бранителя на Литекс, който може да бъде горд с представянето си. Спокойно може да се каже, че това бе един от най-добрите двубои на Бодуров с националната фланелка. Само веднъж към 60-ата минута на второто полувреме позволи на Бендтнер да отиграе топката и да стреля високо над вратата.

В ситуацията обаче нямаше голяма вина, защото датският нападател просто до надигра във физическия сблъсък. Иначе Николай нито един път не закъсня да скочи за висока топка, винаги се намесваше авторитетно и без капка паника. Особено полезен бе след почивката, когато имаше най-много работа. Можеше дори да асистира за втори гол към края на мача, но не насочи достатъчно силно с глава топката към далечната греда.

Йордан Минев: Същите похвали важат с пълна сила и за бека на Лудогорец, който освен всичко друго игра на непривичния за себе си пост - като ляв краен бранител. В действителност в тази зона бяха съсредоточени по-малко от офанзивните сили на Дания, но Минев много често успешно подсигуряваше най-близкия си колега в защитата Иван Иванов с опазването на Бендтнер.

Минев не се включи в предни позиции, но прекалено рано трябваше да се съсредоточи само върху изявите си в отбрана. В 90-ата минута предотврати инфарктна ситуация в пеналта ни, когато пробяга 10-ина метра, за да избие в корнер топката пред очите на Бендтнер.

Владимир Гаджев: Халфът на Левски също бе лишен от по-сериозен шанс да демонстрира офанзивните си качества, тъй като рано-рано трябваше да застане пред централните бранители и да им помага.

Като изключим факта, че може би се очакваше по-често да изнася топката през второто полувреме, се справи със задачата да подсигурява защитата. Представи се на ниво в тандем с Георги Илиев в първите 27 минути и щеше да бъде добре, ако ги бяхме видяли по-дълго заедно на терена.

Георги Миланов: Напълно балансира силите ни по левия фланг спрямо десния, докато и Бандаловски беше в игра. За разлика от колегата си от ЦСКА, Миланов по-често залагаше на подаванията по земя на близка дистанция.

Възпитаникът на Христо Стоичков винаги се откриваше на съотборниците си и в нито един момент не пропусна да раздаде топката правило и да допринесе за атаката. Стана автор и на единственото опасно центриране в наказателното поле на Дания през второто полувреме.

Станислав Манолев: Носеше голяма отговорност през целия мач и всъщност не предаде доверието към себе си. Щеше да бъде още по-опасен за противника при наличието на Бандаловски в зоната си, но рано-рано остана сам на фланга.

Прояви се на няколко пъти с добри подавания преди почивката, а след паузата най-често го виждахме да опитва пробиви напред. За негово съжаление бързите размени на подавания този път не носеха добри перспективи, но и като цяло атаката не беше приоритет през второто полувреме. В защита се справи отлично и подсигуряваше винаги дебютанта Илия Миланов.

Георги Илиев: Изигра перфектно първите 30 минути и вероятно Любо Пенев съжалява много, че трябваше да се лиши от услугите му толкова рано в двубоя. Напълно компенсира липсата на Светослав Дяков и винаги бе на мястото си, за да отнеме някоя топка или да респектира противник с по-твърдо (но чисто) единоборство.

Ивелин Попов: В нито един момент не му се откри шанс да отправи удар, но иначе дирижираше великолепно развитието на атаките до наказателното поле през първото полувреме. Дрибълът и техниката му наклониха везните в негова полза, когато трябваше да се извършва смяна след червения картон и вместо него излезе Георги Илиев.

Попов оправда статута си на капитан и след почивката, когато неуморно помагаше на защитниците и спираше противникови атаки. На няколко пъти изнесе с рейдове топката зад центъра, но след това не успяваше да развие нападението.

Димитър Рангелов: Много силен мач в много важен момент за него. Вкара един от най-важните голове в кариерата си за националния отбор, а освен това непрекъснато бе на разположение на съотборниците си до 30-ата минута, когато организирахме по-често акции.

Ангажираше вниманието на защитниците на Дания, но след почивката вече стана лесна плячка за тях и затова бе сменен. Въпреки това, напълно изпълни мисията си на терена и даде надежди, че България има класни опции в атака.

Смени

Илия Миланов: Изобщо не му пролича, че дебютира за националния отбор. Много често разочароваше датчаните с авторитетните си намеси, а и направи добро впечатленеи с опитите да не чисти безцелно напред топката дори през второто полувреме. Във въздуха също бе господар в повечето случаи и не направи нито една грешка.

Александър Тонев: На сметката му отиде единственият удар към вратата на Дания през второто полувреме. Налагаше му се да се мести ту в центъра на нападението, ту на дясното крило. Рядко получаваше шанса да подхване дрибъл, без да има поне трима бранители около него. Не блесна с нищо особено, но ангажира вниманието на противниковата защита във възловите последни минути.

Валери Божинов: Игра много малко, но се прояви великолепно на два пъти в защита, с което заслужи аплодисменти. Дори в нападение изискваше постоянно внимание от страна на противниковите бранители и забавяваше изнасянето на топката от тях.

Даниел Любомиров, Sporta.bg