Каспаров срещу Карпов - политическата битка на дъската

Прието е политиката да се сравнява с шахмата. Носталгичният двубой между Гари Каспаров и Анатолий Карпов 25 г. след първия им безсрочен мач за световната корона обаче ни принуждава по-скоро да сравним шахмата с политиката. Според френския вестник "Фигаро", във Валенсия зад дъската се срещнаха две Русии. Карпов, символ и галеник на властта, и Каспаров, ярък опозиционер, съзнателно приключил спортната си кариера преди 5 години, за да се бори с путинизма. И Кремъл бе матиран.

В действителност нещата са по-сложни и печални. На шахматната дъска един срещу друг седнаха представители на две несъществуващи Русии. Карпов - олицетворение на Русия, отдавна изчезнала в политическото небитие, независимо от вулгарните опити на днешната власт да спретне някакъв уродлив коктейл от досъветската и съветската империя. И Каспаров - етнически арменец и символ на бъдещата (или сегашната?) Русия, голямата демократична страна, чиято цел е максимално комфортен живот за гражданите, без амбиции за вселенски учител и вожд.

Това беше среща на съветското и антисъветското на близкия до комунистическите възгледи Карпов и либералния космополит Каспаров. Изглежда удивително, но това състезание се явява историческо не само за шахмата (както мачът Фишер-Спаски, станал лебедова песен за гениалния американски гросмайстор), но и за политиката.

Преди 25 години в съветската система зад дъската седнаха също символични фигури. Тогавашният световен шампион беше жива илюстрация на "приетата на въоръжение" от загниващата власт идеологическа теза за спортните победи като доказателство за предимството на социалистическия строй. Още повече че на комуниста Карпов се удаде да победи в шахматно-идеологическия сблъсък избягалия от СССР по политически мотиви дисидент Виктор Корчной, чието име съветската власт забрани да се споменава дори в протоколите на мача. И бе отбелязан просто като "претендента". Карпов не просто преодоля поредния знаменит шахматист, а смаза самото Зло. Формално Каспаров също беше съветска рожба - истински шахматен вундеркинд, продукт на школата на Михаил Ботвиник, и не просто комунист, но убеден сталинист

При това Каспаров беше млад, жив, неофициален, обичан от всички, които недолюбваха съветската власт. Сякаш чувстваха, че този юноша няма лесно да се огъне пред променящия се свят.

Когато преди 25 г. тогавашният президент на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес прекъсна мача (до шест победи) при резултат 5:3 за Карпов - след три поредни триумфа на Каспаров и безкрайна серия от равенства - народната опозиционна митология веднага заподозря заговор на КГБ. Съветската власт просто не можеше да допусне загуба на Карпов от Каспаров, т.е. триумф на неофициалното изкуство над официалното.

Година по-късно почина последният от кремълските геронтократи на върха на съветската власт Константин Черненко. Дойде Михаил Горбачов, който със своите 54 г. беше също такова момче на съветския трон, както Гари Каспаров в политиката. Започна перестройката и Каспаров надви Карпов, като задълго се задържа на шахматния трон. През 90-те, след закономерната гибел на СССР не само Карпов загуби срещу Каспаров в шахмата, но и Русия на Карпов загуби срещу Русия на Каспаров в политиката.

Не беше точно така. При новата спирала на историята губещи се оказаха и двете Русии. Карпов и Каспаров враждуваха непримиримо зад шахматната дъска. Каспаров взриви света на шахмата, като напусна ФИДЕ и създаде алтернативна версия на световното първенство. Карпов не беше официален опозиционер нито в шаха, нито в политиката, но не беше и явно "свой" нито при Елцин, нито при Путин. Въпреки това стана член на Обществената палата на Руската федерация.
Двамата "К" външно се ненавиждаха като две непримирими цивилизации.

Всичко се промени през 2008 г. Гари Каспаров беше тикнат в затвора за участието си в поредния парад "Маршът на несъгласните". На практика това беше пълна дивотия, защото в нормалните страни по света не съдят за мирни демонстрации нито световни шампиони, нито обикновени граждани. Тогава членът на Обществената палата Анатолий Карпов по собствена добра воля реши да навести своя бивш съперник. Екссветовният шампион обаче не бе допуснат в зданието в Москва, за да се срещне с арестувания. Каспаров обаче оцени този жест и публично заяви, че вече е преразгледал своето отношение към бившия си непримирим съперник.

Сега двамата играха във Валенсия, тези двама беловласи, но съвсем не стари шахматни гении. А официалната политика в тяхната страна Русия прилича на шахмата само по това, че се нарича "мат". Това обаче не е неизбежната смърт на краля в шахматната партия а езикът, на който властта и народът на Русия разговарят със света и помежду си. Споменават се много майки. В политиката Русия играе не на шах, а на "чапаевци". Великата съветска шахматна школа почти умря, а великата руска още не се е родила. Званието световен шампион по шахмат девалвира и сегашните шах крале се сменят доволно често. Каспаров и Карпов обаче си остават крале. Въпреки усещането, че проходните пешки - и техните, и нашите - се превръщат вече не в дами, а в пионки. Но това е вече друга игра. На шашки...