Как се гради шампион по кану-каяк?

Президентът на спортен клуб "Ванто" Юрий Йорданов говори за своите виждания в развитието на един спортист по кану-каяк. Г-н Йорданов е първото лице на кампанията Спортувай, България! и разказва за спорта в неговия град и за гребането като цяло. Вижте повече за кампанията на Sportuvai.bg

Клуб "Ванто" е създаден преди четири години, на името на известния видински треньор Иван Нейов (избран за треньор на столетието в града).

Разкажете ни повече за школата ви по кану-каяк?

Спортен клуб "Ванто" е наследник на най-сериозната школа по кану-каяк - видинската. Тя е на близо 90 години. Видинският кану-каяк има 14 участници в 17 олимпиади в новата история на човечеството. Имаме два или три медала. Първата точка за България в Олимпийски игри е на видинчанин - Богдан Мусев - Токио 1961 година.

Как се отразява този спорт върху физиката?

Това е воден спорт и като почти всички водни спортове развива организма на детето по хармоничен начин. В кану-каяка взимат участие почти всички мускулни групи. Като натоварване е един от най-тежките. По статистика само колоезденето го изпреварва - става дума за високо функционално натоварване. Пулсовата честота на състезател достига до 220 удара в минута. Постига се скоростна издръжливост. Сравним е с 800-метровата дистанция в леката атлетика.

Разкажете за децата в клуба...

Децата като всички деца носят радост. Няма да забравя първите отпреди четири години. Те почти нямаха отношение към спорта. Сега половината от тях са републикански шампиони. За четири години ги видях как започнаха да гледат сериозно на себе си и на другите. Превърнаха се в личности, които вече са шампиони. Най-важното нещо, което спортът дава на един човек е силата да не се отказва пред трудностите и това си го носи цял живот. Силата на духа да не се откажеш при първата трудност. Тези деца ще имат тези маниери и в другите сфери на живота. Ние ги взехме деца, те са почти мъже и жени вече. През последните четири години има огромна промяна при тях - физическа и психическа.

Колко време отнема на едно дете да се изгради като спортист?

Много зависи от семейната и училищната среда. Ако детето има родители с афинитет към спорта, тогава то бързо влиза в нещата. Когато обаче при нас дойде дете без такива родители, ние не връщаме деца между другото, нещата са по-сложни. Всяко правило си има изключения, разбира се.

Има ли сблъсък спорт срещу нови технологии?

Нашите деца вече трудно могат да заменят компютъра със спорта. Те не са по-лоши от другите с компютъра, но интересът им към спорта вече е страст и необходимост. Не се притеснявам, че нещо друго може да ги отдели от спорта.

Какво е бъдещето на Видин в сферата на спорта?

За да има бъдеще спорта във Видин трябва да има повече хора, които безрезервно да помагат. По статистика Видин е най-бедната част на ЕС. В тази криза малко хора отделят от собствените си средства за развиване на спорт. Но ако трябва да гледам по-всеобхватно, спорт без държавна и общинска политика не може да има. Спортът се гради на принципа на пирамидата. Когато имаш голяма основа постигаш високи върхове. Няма как с тясна основа да постигнеш висок връх. Не може от 5 деца да направиш олимпийски шампион. Масовостта е много важно нещо.
Разнообразието от спортове, което трябва да вкусят децата. Всеки един спорт се гради на няколко спорта - атлетика, гимнастика и плуване. Атлетиката е издръжливостта, гимнастиката е координацията, а плуването дишането. Трябва всяко едно дете да ги практикува в училище, за да може кубове като нашия после да ги вземат и да ги доизградят. Днес децата са затлъстели, без физическа координация.

За държавната политика в спорта

Важно е България като спортна държава, макар и с не толкова сериозни финанси, да си избере приоритетни спортове (не повече от 5-6), където да се гони високо спортно майсторство и постижения на Олимпиади. И всичко останало трябва да се хвърли в масовия спорт на децата - детски площадки, басейни, съоръжения, игрища. В момента има много федерации, те всички искат много пари, но държавата не може да си позволи да има 50 федерации с мечти за Олимпийски игри. Това изсмуква средствата, които биха отишли за здравето на хората.

Кану-каякът е скъп спорт... Колко ви струва?

Много е скъпо оборудването. Една едноместна състезателна лодка струва 3 000 евро. Едно гребло е 350 евро. Нашият спорт е скъп и заради средата, в която водим подготовката. Трябва да имаме обезопасителни моторници, които са скъпи. Екипировката на децата не може да бъде елементарна - тренираме в студове и снегове. Участието в състезанията предполага транспорт на оборудването, което води до много разходи. Участваме с около 60 деца на републиканските първенства, което са два автобуса. В същото време кану-каякът не акумулира средства. Той не е комерсиален спорт и много трудно може да бъде такъв. По тази причина в нашия спорт няма трансферни суми за състезатели. Единични са случаите, когато се появяват трансфери на много големи състезатели.

Какво бихте пожелали на всички българи, които искат да заживеят по-активно?

Спортът не е мъчение, стига човек леко и внимателно да се обърне към него. Организмът трябва да се движи. Той така е създаден, че когато се движи, всички системи работят и това води до здравето на човек. Дали един 40-годишен човек ще изтича 5 километра или ще ходи бързо, ефектът върху организма е еднакъв. Не се заблуждавайте. Спортът за здраве е просто движение, което да е на ръба на приятната умора и не трябва да се минава тази граница.

Не забравяйте, че може да следите кампанията и във Facebook - https://www.facebook.com/Sportuvai.bg