Изповедта на стачкуващото "червено сърце"

Фенът на ЦСКА - Борис Борисов, който обяви гладна стачка заради престъпленията на съдиите срещу отбора му, даде интервю за 24 часа, в което разкри причините за крайното си решение:

- Защо реши да обявиш гладна стачка?

- Защото от 1956 година гледам мачове и такава наглост като съдийството на Станислав Тодоров във Варна не помня. Толкова омраза, която да струи от екрана.

- Обяви, че искаш и дата за конгрес на БФС.

- А това не е ли нормално? Колко е сложно да се напише докъде стигнаха нещата? Съдът ли е виновен, някой адвокат ли? Виж, аз против Борислав Михайлов нямам нищо против. Нищо, че е левскар. За мен той е добър човек. Но такава организация не може да стои без ръководството вече близо година. Това е подигравка с хората.

- Вече 10-и ден си само на преварена вода. Колко още ще продължиш?

- Няма да притеснявам близките си и ще спра, когато се почувствам зле. Пък и Станислав Тодоров не е човекът, който заслужава такава жертва. Просто искам да покажа, че и ние, привържениците, имаме право на мнение. По принцип исках да я направя на “Българска армия”, но от клуба сметнаха, че само може да им навреди още повече.

- А лекарите какво ти казват?

- Че да не съм ги питал? В крайна сметка животът си е мой и на никой друг. Но няма да го рискувам, защото тепърва имам планове.

- Какви са?

- Аз основах едно движение, което носи името на прякора ми - Барс. Това е снежният леопард, първият тотем на прабългарите. Планираме конен поход до гроба на хан Кубрат. А големият ни проект е конен поход по стъпките на прабългарите. А това са 50 000 километра.

- На колко години си?

- Аз съм набор на ЦСКА - 1948 г. Въпреки че не съм съгласен с тази дата на основаването. От дядо знам, че сме наследници на АС-23. Същият, който е съден като враг на народа. Който ми пееше “Шуми Марица”. За това разправяше и братовчед ми Панталей Димитров. В съблекалнята са си говорили това под сурдинка. И са се гордели. Заради това вярвам във връзката с АС-23.

- След като си гледал толкова мачове, кой е най-великият?

- За мен е този на ЦСКА срещу “Аякс”. Това беше отбор, който мачкаше наред. Жалко, че така и не видях гола на Михайлов. Бях седнал в сектор “В”, но откъм “Б”. Горе на високото. И в един момент всички се надигнаха и изпуснах гола. Но пък чувството остава незаменимо.

- А имаш ли и любим футболист?

- Най-великият футболист на България е Митата Якимов. Той е роден за футбол. От този тип играчи.

В България има само петима, които са родени за футбол. Митата, Жоро Соколов, Никола Котков, Петър Величков и Георги Лепоев-Стар Георги. Ще ме извиняват останалите, но не могат да им се опрат на тези. Бяха магьосници, а Митата е №1.

- А ти спортувал ли си?

- Бях футболист в “Славия”. Вратар. Пазил съм и на “Завод 12”. Треньор ми е бил Атанас Пържелов. След това ме пратиха в “Чепинец” и стана една беля. Преместих се в конния спорт. Бях в конния ескадрон и участвах в състезания за “Левски-Спартак”. Но сърцето остана червено. Напуснах, пак заради дядо, че бил враг на народа. Оттогава обаче не съм слизал от коня до 10 януари, когато претърпях инсулта. И сега гледам да се възстановя и отново да яхна коня.

- А на мачовете на ЦСКА ходиш ли?

- Редовно. Дори се разхождам почти всеки ден до “Българска армия”. Пеша. Но сега, като са извели цялата полиция на улицата, предпочитам да стоя у дома. Той синът ми ме накара да се прибера в София. Иначе на Клисура си ми е най-добре.