Ирина Никулчина: Ние правехме чудеса!

За нея Васил Тончев - президент на федерацията по биатлон, каза на бенефиса й през 2007 г., че си тръгва поколение от мъжки момичета, сред които тя е била най-мъжкото. И е абсолютно прав. Ирина Никулчина е една от най-титулуваните ни биатлонистки за всички времена.
Сред най-големите й успехи в почти 22-годишната й кариера в ски бягането и след това в биатлона са бронзовият медал от олимпиадата в Солт Лейк Сити 2002 г. в преследването на 10 км, има два бронза в спринтовете от Световната купа в Поклюка'99 и Руполдинг 2002. Заедно с Павлина Филипова, Катя Дафовска и Ива Карагьозова е 4-та с щафетата на 4 по 7,5 км на олимпиадата през 2002 г.

- Какви са очакванията ти за българското представяне на олимпиадата във Ванкувър?
- Надявам се на предно класиране, и то не само от един спортист. Знам, може би са малко 18 квоти, но всеки, който е там, ще се бори за първите места. Според мен Сани Жекова прави много добър сезон и ако има ден и ако късметът е с нея, може да влезе в Топ 6, а защо не и да финишира в тройката. На добри изходни позиции е и ако не е напрегната, може да направи нещо голямо. Трябва да бъде концентрирана и успехът няма да й избяга. Големите очаквания много затормозяват и понякога много натежават, направо пречат, но се надявам Жекова да се предпази от тях.

- Големи очаквания има и към Жени Раданова.
- Жени е голям боец. Два пъти й се изплъзва олимпийското злато, дано сега го спечели. Тя е спортист от най-голяма класа и знае отлично как да се подготвя за големи състезания. Не случайно тя е единствената българка с три медала от зимни олимпийски игри, а и е участвала на лятна олимпиада.
Дай Боже златото този път да бъде за нея.

- Май не слагаш биатлонистите в графата "приятната изненада"?
- Напротив. Отдавна не сме имали пълен мъжки отбор на олимпиада. На дългите дистанции имат по-голям шанс според мен, както и в щафетата. От Нина Кадева очаквам също добро представяне в дългите дистанции. Място в Топ 30 ще бъде много добро класиране за нея. Тя многократно е доказвала, че може да се бори с най-добрите.

- Ти връщаш ли се често в спомените си към твоята олимпиада в Солт Лейк Сити? Очакваше ли медал точно на 10 км?

- Заминах за олимпиадата много добре подготвена. Особено във функционално отношение. В старта от Световната купа преди игрите в Руполдинг бях 3-та. Още повече, че познавах много добре олимпийското трасе, по което бях карала година по-рано. Но въпреки всичко това не съм мислила за никакви медали. Изпуснах шанса си още в спринта, когато една грешка в стрелбата ме лиши от място в тройката. След това на 10 км стартирах ей така - колкото да мине този старт. Мислех повече за щафетата. Бях освободена, знаейки, че нямам големи шансове. А това какво се оказа... Беше голямо шоу. В старт с 4 стрелби да взема медал беше наистина голяма изненада.

- Като че ли конкуренцията тогава бе по-сериозна от сега?
- Конкуренцията в биатлона винаги е била много силна. Спортът е много интензивен. По наше време Магдалена Форсберг спечели 5 Световни купи, което й до днес е неподобрен рекорд. Уши Дизел също беше икона на спорта ни. Там беше Куклева, а и много други. И сред всички тези звезди ние стояхме повече от достойно. Шест момичета, които правеха чудеса. Бях щастлива да съм част от този невероятен отбор. Имало е години, в които 5-6 от нас влизат в първите 30. Да си с Катя в един отбор е невероятно богатство, можеш да черпиш от нея непрекъснато сила и знание. Наистина отборът ни бе много сплотен. Конкуренцията вътре бе страшно силна и именно затова мисля, че всички ние постигнахме успехите си.

- Иска ли ти се отново да бъдеш част от нещо толкова голямо? Да се върнеш в биатлона като треньор?
- В момента в Банско помагам в център за работа с деца от първи до седми клас. Все още съм близо до биатлона и тук се радвам на много талантливи деца. Нищо чудно следващите попълнения за националния отбор да излязат именно от Банско.

- Близо половин година спортът се управлява от министерство, имаш ли надежда, че този път промяната наистина ще настъпи и българския спорт ще се върне на пътя на победата?
- Аз мисля,че вече се чувства промяната. Свилен Нейков е много сериозен човек, навътре е в проблемите на спорта. Не се задоволява с малко и с половинчати неща. Такъв беше в работата си с Руми Нейкова и с цялото гребане. Така че очаквам още положителни промени.

- И ти, и Катя Дафовска станахте хотелиерки, по-трудно ли е в този бранш, отколкото на пистата?
- (Смее се.) Аз се захванах с това, защото тук, в Банско, друг поминък няма. Разбира се, че е по-трудно. Попадаш в среда, която изисква опит и познания, които са нови за теб, но благодарение на приятели и контакти нещата се получават. С Катя си разменяме идеи и си помагаме и в хотелиерството. Надявам се и в този бизнес да сме на топниво, както бяхме в спорта. В момента кризата се отразява доста сериозна на нашия бранш. Гостите на хотела ни са 80 процента гърци и блокадата на границата буквално остави празни стаите, но се надявам скоро несигурната обстановка да остане в историята и всичко да се оправи.