Интервю с Жирардели: България е №1 в организирането на ски състезания

Легендата в ските Марк Жирардели даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по ТВ+. Той печели два сребърни медала от олимпийските игри в Албервил през 1992 г. в гигантския и супергигантския слалом. Петкратен носител на Световната купа, като постига 43 победи в стартовете от тази надпревара. Специалистите го определят, като универсален алпиец, но той печели най-много титли в слалома и комбинацията. През 1997 г. прекратява състезателната си кариера. Кара за Люксембург, но освен това името му се свързва с големи алпийски нации като Швейцария, Италия и Австрия. Смята България за свой дом. През 2004 г. става консултант на Българската федерация по ски и рекламно лице на най-големия ни курорт - Банско.

-  Г-н Жирардели, спомняте ли си първото ви посещение в България?

- Да, беше доста отдавна. През 1979 г. за състезания от Европейската купа в Боровец. Бях съвсем сам, баща ми и треньорът ми не бяха с мен, затова аз се присъединих към френския отбор. На 15 години прекарах три седмици в Източна Европа, една от които в България. 

- Работите като съветник на министъра на туризма в България. Какво е различното сега в сравнение с преди години, когато започнахте тази работа?

- Тук съм и работя за промотирането на Банско като зимен курорт, за рекламирането на България вече от 11 години. Започнах през 2005-а и причината да работя за България е защото съм видял доброто и професионално отношение към младите хора, към подрастващите. Това ми харесва – допада ми как хората се отнасят към младите спортисти. Това беше основната причина да реша да работя за България вместо за Швейцария, Италия или Австрия. 

- Какво трябва да се направи още в бъдеще?

- Това са много малки крачки, но най-важното е да се създаде инфраструктура, за да имат хората възможност да се занимават със зимни спортове. Както видяхме през годините, Банско както и Боровец инвестират много пари в инфраструктура, реклама и организиране на събития и това не остана незабелязано в чужбина. В противен случай България нямаше да бъде на ски картата редом със страни като Германия, Австрия и Италия. Затова е много важно на туристите да бъде предложен добър стандарт, добро ниво на спорта, добри хотели. Тогава все повече туристи ще посещават България, за да се наслаждават на ваканцията си тук.

- Спортувате ли все още активно или предпочитате по-спокойни дейности?

- По-спокойни. В продължение на толкова много години като професионален скиор тренирах много здраво. Беше тежка работа, почти съсипах тялото си и все още усещам много от проблемите, които се появиха, защото поех твърде много рискове, претърпях твърде много контузии. Чувствам се добре въпреки това, тъй като живот без болка би бил твърде дразнещ. Болката ти напомня какво си постигнал в миналото. Лятно време опитвам да карам колело колкото се може повече, да ходя в планината през зимата, да правя преходи със ски. Не прекарвам много време във фитнеса, защото предпочитам туризма и бягането сред природата. Общо взето в това се съдържа физическата ми активност сега.

- Какво най-много ви липсва от състезателните ви години?

- Не ми липсват много неща. Беше доста стресиращо в продължение на над 20 години. Спечелих почти всичко, постигнах успехи в слалома и в спускането. Може би най-много съжалявам, че никога не съм имал голям отбор около себе си. Винаги сме били двама или трима души в продължение на много години и когато постигах успех, времето за празненства беше много кратко, ако изобщо имаше такова, дори и след златни медали. Ако пък резултатът ми не беше добър, следваха трудни времена, което се е случвало немалко пъти. Малко бяха хората, с които можех да говоря. Ако имах отбор, щеше да е доста по-лесно да намирам решения, да превъзмогвам пораженията в психологически аспект. Това е нещото, за което съжалявам в известна степен по отношение на миналото си – можеше да се наслаждавам малко повече на кариерата си, но по отношение на успехите не бих променил абсолютно нищо. Беше много добре. 

- Преминали сте през много, справили сте се с много контузии. Кога беше най-тежко?

- Най-трудно ми беше при контузията на коляното, още когато бях много млад. Бях само на 19 години, когато паднах по време на спускане в Канада и коляното ми се усука на 360 градуса. Оттогава имам 15 % инвалидност и докторът от застрахователната компания ми каза да се ориентирам към професия, в която няма да ми се налага да качвам стъпала, защото не вярваше, че някога бих могъл. Това обаче ме мотивира да тренирам още по-здраво, да се върна на пистата по-бързо и се получи. Радвам се, че срещнах този лекар, защото той ми даде тази допълнителна мотивация да се завърна. 

- Спомняте ли си първия път, в който се качихте на ски?

- Първият не, но един от първите. Бях на 5 годинки. Много обичах да карам ски и то основно бързото каране. Така че като дете аз бях спускач, не толкова слаломист. Тогава баща ми трябваше да ме кара да завивам, защото аз карах само направо. Толкова много обичах скоростта. 

- За какво мечтаехте като дете?

- Да бъда спускач. 

- На какво ви научи времето прекарано в планината, което не бихте знаели, ако не бяхте израснали именно в планината? Знаем, че хората там се различават от тези, които никога не са прекарвали време там...

- Много хора не харесват планината, но аз познавам повече, които я обичат. Когато аз се кача нагоре, имам усещането, че проблемите ми остават в долината, все едно излизам от океана от проблеми и съм свободен. Усещам свободата си, близо съм до небето, по-близо съм до рая, но не в религиозен смисъл, но по отношение на щастието. Затова и обичам да прекарвам време в планината не само през зимата, но и през лятото. 

- Какъв съвет бихте дали на 18-годишния Марк Жирардели?

- Бих се посъветвал да не пришпорвам успеха, да мисля малко повече, за да намирам елегантни решения. С възрастта човек става по-спокоен, има повече време за размисъл, повече опит, а когато си на 18-20 години винаги искаш да постигнеш успех на мига без да мислиш. Понякога обаче е по-добре да отделиш повече време за размисъл и след това да действаш. Това бих посъветвал себе си като млад. Може би нямаше да имам толкова много контузии. 

- С кой момент от кариерата си се гордеете най-много?

- Има много моменти, с които се гордея, защото съм имал доста трудни състезания със сериозни съперници като Томба, Цурбриген, Стенмарк... Но със сигурност един от най-важните моменти бе победата ми в Кицбюел в спускането през 1989 г., защото като специалист в слалома аз спечелих най-известното спускане в света. Това е най-важната победа в кариерата ми. 

- Преди години, когато подарихте на Банско един от своите кристални глобуси, пожелахте някой ден българин да спечели такъв. Миналия сезон Радослав Янков спечели световната купа в паралелните дисциплини в сноуборда. Преди години не сме и мечтали за това. Очаквахте ли той да постигне подобен успех?

- Не, но много се зарадвах, че българин постига подобен успех. Трудно е да се очаква от страна като България, която няма традициите на други успешни нации в зимните спортове и чиято федерация няма възможностите на тези на Австрия или Швейцария, че ще бъде толкова успешна. Това е отлична мотивация за младите спортисти и се надявам в бъдеще успехът в сноуборда да се повтори и в алпийските ски. 

- Преди години учехте и Христо Стоичков да кара ски. Харесва ли ви да учите някого, трудно ли е?

- Мисля, че аз по-лесно бих го научил да кара ски, отколкото той мен да играя футбол. Той има талант, забавлявахме се и си пролича от първия момент, че е спортна натура, но според мен мотивацията му да кара ски не беше чак толкова голяма. Мисля, че предпочита плажа и летните спортове. 

- Името ви се свързва с много страни – Люксембург, Австрия, България. Вие сте почетен гражданин на Банско. Къде е домът ви?

- Баба ми е швейцарка, дядо ми е италианец, останалата част от семейството ми са австрийци. Израснах в Австрия, живеех в Швейцария, състезавах се за Люксембург. Така че аз съм европеец още от раждането си. Домът ми е там, където се чувствам добре с хората около себе си. Това е и една от причините да се връщам в България - където и да отида, хората ме харесват, аз също харесвам българите, така че бих казал, че България е част от моя дом.

- Спортът като цяло е в трудно време, визирайки проблемите с допинга и корупцията. Какво трябва да се направи, за да се изчисти името на спорта?

- Това е сложен въпрос и не знам дали можем да го решим в рамките на това интервю, но със сигурност има твърде много корупция в спорта, твърде много пари около допинга, много хора печелят много от него. В крайна сметка само победителят има значение, не най-чистият спортист е най-известен, а онзи, който побеждава – най-бързият, най-добрият има най-добра репутация в медиите. Много хора не се и интересуват дали спортистите са чисти или не. Според мен в дългосрочен план спортът ще бъде съсипан от допинга подобно на леката атлетика, колоезденето и силовите спортове. Затова смятам, че е необходимо спортистите, треньорите, лекарите, родителите и членовете на федерациите да следват една и съща цел и да се върнат към чистия спорт. Радвам се, че алпийските ски са сравнително чист спорт или поне не са много хората, хванати със забранени вещества в миналото. Радвам се, че аз съм свързан с алпийските ски, защото този проблем почти отстъства и рядко ми задават подобни въпроси, за радост. Но има много други спортове, за които трябва да се погрижим. За младите спортисти е много важно да знаят, че трябва да практикуват чист спорт, защото в противен случай още на 10 години те започват да мислят как да вземат най-добрия допинг, за да постигнат успех. Това не може да е вариант. Единственото решение е да се върнем към чистия спорт. Пътят ще е много, много дълъг и всеки един от нас трябва да работи в тази насока. 

- Нека завършим позитивно интервюто. През последните години Банско си извоюва правото да е на световната ски карта, а през февруари бе домакин на стартове от световната купа по сноуборд. Смятате ли, че страната ни има шансове да бъде домакин на финали на световната купа или на световно първенство?

- Абсолютно. Когато сравня организацията на световната купа тук независимо дали в алпийските ски или сноуборда с организацията на състезания в Австрия, Италия или Германия, България е абсолютен връх. На откриването на сезона в Банско беше един от високо поставените лица в световните ски. Генералният секратар на ФИС г-жа Люис беше изненадана колко е добра тук организацията и съм сигурен, че в бъдеще ще бъдем домакини на още много големи състезания. България и Банско вече са доказали, че са на изключително високо световно ниво в домакинството на големи събития.