Иде ли последният валс за НХЛ на олимпийски лед?

От "Нагано 1998" феновете на хокея наблюдават най-добрите хокеисти на олимпийски игри. Но след Ванкувър бъдещето на НХЛ на най-голямата сцена не изглежда сигурно. Гари Бетман, комисионерът на хокейна лига №1 в света, все по-често намеква, че това ще е последното представление. Може да е тактически ход за повече дивиденти при следващия контракт с Международната федерация (ИИХФ). Продукцията на олимпийския лед и резултатите от турнира се очаква да окажат решаващо влияние за решението. Все пак всичко в спорта вече е бизнес.

Когато северноамериканските отбори се представят добре (Канада победи САЩ на финала в "Солт Лейк Сити 2002"), настроението в НХЛ е приповдигнато и собствениците на клубове са склонни към компромиси - прекъсване на сезона и дълги презокеански пътувания ("Торино 2006" и евентуално "Сочи 2014"). При провал и негативна реклама на лигата (като американския погром в хотелските стаи в Нагано) възниква въпросът - защо се прави това и рискуваме с травми и пренатоварване на звездите?

Истината е, че резултатът от участието на НХЛ на олимпийски игри е преди всичко еуфория и спектакъл и чак след това демонстрация на най-доброто в спортно-техническо отношение. И как да бъде друго, след като на 14 февруари ще има 12 мача от сезона в НХЛ, а на 16-и някои от тези играчи вече ще са с екипи на националните си отбори за първите срещи във Ванкувър. При липсата на съвместни тренировки е ясно, че ще има сработване в движение и разчитане на изграден вече синхрон между партньори в петици от един клуб и от "опознавателните лагери" на разширените национални формация от лятото.

Руският треньор Вячеслав Биков повика 9-има от Континенталната хокейна лига (КХЛ), където последните мачове бяха в неделя. Това му дава шанс да направи "нормални тренировки" поне с половин тим. В предварителните състави на отборите за Ванкувър фигурират общо 61 играчи от КХЛ, лидер е "Динамо" Рига със 17 (16 в тима на Латвия), следван от "Динамо" (Минск) с 10 (8 в Беларус), воденият от Биков - "Салават Юлаев" (Уфа) със 7 (Русия - 4)и др.

Единствено Канада и САЩ разчитат 100% на играчи от НХЛ. Всеки клуб от лигата ще е представен на олимпийските игри (общо 142 хокеисти). "Сан Хосе Шаркс", "Детройт Ред Уингс" и "Анахайм Дъкс" ще имат най-солидно присъствие с по осем играчи, на другия полюс е "Ню Йорк Айлендърс" само с 1.

Още от Нагано форматът на провеждане на олимпийския турнир бе променен заради НХЛ с една безсмислена (на практика тренировъчна) групова фаза, след която всички продължават за елиминациите. Сега има ново изменение, с което се цели всички мачове в групите все пак да бъдат важни и оспорвани.

Както и преди 8 г. в Солт Лейк Сити ще се играе на пързалки с НХЛ-размери (дължина 61 м, широчина 26 м, спрямо 60/30 на ИИХФ), но по правилата на Международната федерация по хокей на лед. Ако до началото на 90-те години можеше да се говори за различни стилове на игра, то след масовата инвазия на европейци в НХЛ уеднаквяването на школите става все по-забележимо. Северноамериканците стават по-комбинативни и играят на скорост, а европейците не се притесняват от физическите единоборства. Най-добрите примери в това преливане на стиловете са новите звезди на Канада и Финландия.

В историята на олимпийските игри има три ери. "Кленовите листа" печелят титла след титла в периода 1920-1952 (единственото изключение - Великобритания през 1936 г. с натурализирани канадци), въпреки че са представени с аматьорски клубни отбори.

Съветският съюз дебютира на голямата сцена в "Кортина Д'Ампецо 1956" и печели златото. После Сборная пропуска само две титли до "Албервил 1992" (включително) - и двете на американски лед срещу САЩ ("Скуо Валей 1960" и "Лейк Плесид 1980"). След разпадането на СССР и социалистическия блок силите са изравнени. В последните 4 ледени игри Швеция стигна до 2 титли, останалите бяха за Чехия и Канада. Световните първенства в този период (1994-2009) завършиха с краен успех на Канада и Чехия (по 5 титли), Швеция (1998 и 2006), Русия (2008-09), Финландия (1995) и Словакия (2002). САЩ пък спечели Световната купа през 1996 г.

Неслучайно специалистите използват термина "Великолепната седморка" за силите в съвременния хокей, но напоследък Канада и Русия се открояват с постоянство и огромен запас от таланти (Канада имаше серия от 5 световни титли при младежите). Швеция също може да се прибави в тази категория, докато Чехия е в регресия, Финландия остарява, а Словакия се вижда, че няма нужния потенциал, за да спори с най-големите на равни начала. Американците имат страхотно младо поколение (световни титли за юноши и младежи в последните два сезона), но ще му трябват още 3-4 години, за да превземе върха.

Регламентът

Отборите са разделени на 3 групи по 4. Мачовете в квартетите са само за определяне на елиминационната схема. Играе се до победа - 3 т. в редовното време, 2 след продължения или дузпи. Четирите най-добри тима отиват директно на 1/4-финали. След първия етап се прави общо класиране на 12-те отбора. I елиминационен кръг противопоставя: №5-№12, 6-11, 7-10 и 8-9. После се включват и най-добрите 4.

При равенство в редовното време в групите продължението е 5 минути, а в елиминациите - 10. Само във финала допълнителното време е 20 минути. Ако няма гол в продължението се бият дузпи.

Групите

Група "А"

КАНАДА.Участие № 20 на олимпиади. 7 титли (1920, 1924, 1928, 1932, 1948, 1952, 2002). Преди 4 г. - 7-о място след 0:2 от Русия на 1/4-финал.

САЩ. 21-о участие. 2 титли (1960 и 1980). Преди 4 г. - осмо място след 3:4 от Финландия на 1/4-финал.

ШВЕЙЦАРИЯ.15-о участие. Два бронзови медала на роден лед в Сен Мориц (1928 и 1948). Преди 4 г. в Торино - шесто място след 2:6 от Швеция на 1/4-финал.

НОРВЕГИЯ.10-о участие, първо след "Лилехамер 1994". Осмо място през 1972 г.

Група "В"

РУСИЯ.Пето участие. Вицешампион - 1998. Преди като СССР и ОНД - 10 участия и 8 титли (1956, 1964, 1968, 1972, 1976, 1984, 1988, 1992). Преди 4 г. - 4-то място след 0:4 от Финландия на полуфинал и 0:3 срещу Чехия в мач за бронза.

ЧЕХИЯ.Пето участие. Шампион - 1998. Преди 4 г. - бронз след 3:0 срещу Русия. В полуфиналите провал срещу Швеция - 3:7. 16 участия като Чехословакия до 1992 г. с 4 сребърни и 4 бронзови медала.

СЛОВАКИЯ.Пето участие. Пето място през 2006 г. Загуба на 1/4-финал от Чехия с 1:3.

ЛАТВИЯ.Участие № 4. Първото е още през 1936 г. Преди 4 г. - 12-о последно място.

Група "С"

ШВЕЦИЯ.Участие № 20. Две титли (1994 и 2006), 2 сребърни и 4 бронзови медала. Преди 4 г. - триумф във финала срещу Финландия с 3:2.

ФИНЛАНДИЯ.Участие № 15. 2 сребърни медала (1988, 2006) и 2 бронзови (1994, 1998) в последните 6 игри. Преди 4 г. - без загубена точка в групата и в елиминациите - 4:3 срещу САЩ, 4:0 с Русия и 2:3 във финала срещу Швеция.

БЕЛАРУС.Трето участие. Най-добро класиране - 4-то място през 2002-а.

ГЕРМАНИЯ. Участие № 9. Бронзов медал (1932). Преди 4 г. - 10-о място. Едно участие на ГДР (1968) и 10 на ФРГ с бронз през 1976 г.

България игра в Инсбрук през 1976 г.

Българският хокей на лед има само едно олимпийско участие - през 1976 г. в Инсбрук.

Тогава Канада и Швеция пропускат турнира. Родината на хокея по това време е в конфликт с Международната федерация (ИИХФ) заради трактовката на аматьорските права. "Трите корони" също се оттеглят от игрите, защото определят играчите си като "полупрофесионалисти" и не искат да влизат в противоречие с олимпийските принципи.

В Инсбрук между 12-те участващи страни за първи и последен път е България. Регламентът предвижда на олимпийски лед първо да се играе елиминация - квалификация, след която спечелилите в шестте двойки продължават спора за медалите, а загубилите също играят "всеки срещу всеки", но за местата от седмо до 12-о.

Националният ни отбор има много тежък жребий в квалификациите - пада му се мач с Чехословакия, бронзов медалист от "Сапоро 1972". И загубата е съвсем резонна - 1:14.

Следват и пет поражения в група "Б", но резултатите са много по-приемливи - 2:6 с Австрия, 3:8 с Швейцария, 5:8 с Югославия, 4:9 с Румъния и 5:7 с Япония. Милчо Ненов и Илия Бъчваров вкарват по три гола, а Кирил Герасимов има два гола и две асистенции. Наставник на отбора е Пантелей Пантев. Вратари са Атанас Илиев и Петър Радев, а полеви играчи - Божидар Минчев, Иван Пенелов, Ивайло Калев, Димо Кръстинов, Любомир Любомиров, Марин Бъчваров, Николай Михайлов, Иван Атанасов, Малин Атанасов, Николай Петров, Иван Марковски, Георги Илиев и Димитър Лазаров.

Иван Чешанков