Химия, физика, тичане или как Хърватия победи България

Снощи България загуби Хърватия с 0:1 на почти пълния стадион "Васил Левски" и допусна първата си загуба в квалификациите за Евро 2016.

Като цяло, загубата не променя кой знае какво в нашата група, тъй като цел №1 на "лъвовете" е влизане в топ 3 и баражи за влизане в топ 24 на Стария континент. Мач №1 за настоящата година е този с Норвегия, а "шахматистите" се очакваше да вземат точка или три в София, най-вече заради по-голямата си класа.

Тази класа обаче не пролича снощи. Къде заради дефанзивните функции на Лука Модрич, къде заради слабата форма на основни хърватски футболисти, "Бразилия на Балканите" не показа никакъв футбол, какъвто се очакваше, и спечели с автогол и без чисто положение пред вратата на Владислав Стоянов. Тогава, защо се стигна до загуба?

Физическа подготовка и химия между играчите. Това са двата фактора, които решиха двубоя. Хърватия изглеждаше като добре смазана машина в дефанзивен план и за 70 минути буквално "задуши" България в столицата. Това се забеляза особено през първото полувреме, когато "лъвовете" нямаха никакъв отговор на пресата, която представи в София Хърватия.

"Шахматистите" нямаха положения и в това полувреме, но държаха топката изключително дълго. Липсата на креативност беше очевадна, но в половината на родните национали имаше между 5 и 6 играчи, които непрестанно тормозеха централните бранители и дефанзивните полузащитници на Любослав Пенев. Светослав Дяков нямаше ден и не можеше да изнесе топката, Владимир Гаджев не му помагаше особено и изигра посредствен за своите стандарти двубой, а Георги Миланов задържаше прекалено дълго топката и я губеше често, което не позволи на националите да организират бързи нападения. Защото пресата се побеждава с бързи подавания, най-вече по фланговете, и, при успешно изнасяне, "лъвовете" можеха да нахлуят в противниковата половина, често и с числено предимство.

През второто полувреме нещата се промениха до известна степен с включването на Георги Илиев. Опитният халф вкара острота в нападението на България, но опитите да отбележим гол бяха обречени в момента, в който националите решиха да залагат с изсипани топки към Гълъбинов срещу може би най-високата защита в "българската" група. Факт обаче беше, че влизането на Георги Илиев направи играта на България по-добра, а с появяването на терена на Александър Тонев в играта ни имаше и скорост, както и удари отдалеч. Двамата бяха единствените, които се престрашиха да стрелят от разстояние, като това бяха и най-опасните положения за България (изключваме неуспешният удар на Гаджев през първото полувреме, останал сам в наказателното поле).

Определено има позитиви от този двубой, но се забеляза тотална липса на химия в отбора. Георги Миланов изглеждаше така, сякаш не вярва на останалите 9, на които да подаде. Често той обработваше топката бавно, забавяше паса напред, задържаше топката и се струпваха 2-3 хървати, които му я отнемаха. Станислав Манолев се заби на дясното крило и чакаше топката на крак, като включванията му на скорост, които гледахме в миналите квалификации, липсваха. Липсваше свежест, липсваше физическа подготовка. Българите бяха "надтичани" от хърватите, но в никакъв случай надиграни.

В заключителните минути хърватите се измориха видимо, но това важеше в пълна сила и за "лъвовете". Нямаше преса, нямаше масирано нападения - нищо. България изглеждаше примирена, което е недопустимо. Родните представители бяха изтощени, а това спечели на Хърватия двубоя. Поне в последните 15 минути, когато "шахматистите" просто се молеха, мачът да приключи по-бързо.

Любослав Пенев не е виновен за физическото състояние на своите играчи, тъй като от техните клубове зависи как е протекла подготовката, възстановяването след мачове и прочее. Той направи нужното, за да освежи отбора, и успя, но нямаше как да вкара хора на местата на Георги Миланов и Станислав Манолев, които видимо не играха на ниво в този двубой.

Селекционерът обаче може да промени някои неща за следващата среща. България отново излиза срещу силов отбор в лицето на Норвегия и Пенев трябва да избие от мислите на играчите, че топката може да се обработва с 2 до 4 докосвания. Тя трябва да се движи, основно по земя, играта трябва да е остра, а преминаването от фаза защита във фаза нападение да става с няколко подавания, а не с чистене напред от Стоянов, поради невъзможността на Гаджев и Дяков да организират нападението.

Георги Илиев е отлична алтернатива на един от двамата, но най-добре е тримата да бъдат на терена, както беше срещу Азербайджан. В момента бившият ас на Черно море изглежда в най-добра форма от тримата и трябва да му се даде шанс.

В нападение обаче са най-трудните решения, които Пенев трябва да вземе. Снощи, Гълъбинов и Мицански си поделиха по едно полувреме с една и съща ефективност - нулева. И двамата са типични централни нападатели, но срещу Хърватия постоянните центрирания към двамата не донесоха успех. Срещу Норвегия също едва ли ще бъде така. Може би включването на Венцислав Христов ще помогне за скоростта в нападение. Ивелин Попов също може да играе на тази позиция, като Попето е гарант за голове и асистенции и определено е много опасен с гръб към вратата, защото с визията си за случващото се на терена е способен да изостри нападението с едно докосване и един пас.

И най-важното - момчетата на Любослав Пенев трябва да повярват в себе си и един в друг. Снощи те не изглеждаха като отбора от миналите квалификации (изключваме мачовете срещу Чехия и Армения). "Лъвовете" показаха нетипична за тях липса на химия. Със сигурност и Пенев е забелязал това и ще вземе необходимите мерки.

И за финал - нищо не е загубено. "Големият" тим на Хърватия ни победи, но не ни надигра. България е фактор в тази група и една загуба, дори и в София, не може да промени това. Плашеща беше липсата на химия в отбора, но Любослав Пенев е достатъчно голям мотиватор, за да се справи с този проблем. Дори за три дни.