"Хилзбъро" - консенсус и триумф на демокрацията

Държавният секретар на Великобритания Тереза Мей даде пълната си подкрепа на семействата на загиналите по време на трагедията „Хилзбъро" с 96-мата загинали привърженици на Ливърпул през 1989-та година. По време на дебат в Камарата на общините на Обединеното кралство Мей увери, че всички правителствени документи по случая ще бъдат направени публично достояние.

Повече от 100 000 души подписаха петиция, с която изразиха желанието си полицията в Йоркшир да разкрие детайлите и доказателствата за случилото се преди да изтече нужния срок от 30 години, както е по закон.

Думите на Мей бяха последвани от прочувствена реч на бившия кмет на Ливърпул и сега член на парламента от партията на Лейбъристите - Стив Родъръм. Той изчете имената на всички 96-ма жертви за първи път в парламента, след което призова министър-председателя Дейвид Камерън да се извини за грешките на предишните кабинети.

Става въпрос, че законодателството на Острова не разрешава подобни документи да бъдат разкрити публично по-рано от 30 години след трагедията - тоест, трябваше да се изчакат още 8 години.

„От мрака на Хилзбъро се издигна вечния пламък на обединението", заяви Родъръм. „Това не беше военна зона, но по нищо не личеше от самата сцена. Казват, че истината е първата жертва на войната, но същото може да се изрече и за Хилзбъро."

„Призовавам министър-председателя да се извини за грешките на предишните правителства, които не успяха да се справят с положението след трагедията."

След като похвали Родъръм за думите му, държавният секретар Мей продължи: „Ще използвам всички правомощия на поста си, за да се уверя, че всички семейства и публичността ще получат истината. Нито един правителствен документ няма да остане неразгледан и неразсекретен. Първо роднините на жертвите ще получат детайлите, а след това и широкия кръг от хора."

Председателят на фондацията за подкрепа на семействата на загиналите от „Хилзбъро" Тревър Хикс обяви, че според него това решение е било „добро" за парламента.

„Трябва да призная, че бях настроен скептично, но за първи път виждам парламентарен дебат, в който се стига до съгласие между хората, седящи на задните редове, което е позитивно преживяване. Винаги досега сме имали подкрепа, дори от страна на Дейвид Камерън, но единственото ми оплакване е, че много хора постоянно говорят за Ливърпул."

„Аз живея в Северен Йоркшир, но по това време се бях установил в Северен Лондон, като пет от седемте загинали жени също бяха от столицата. Това е национална трагедия, не ливърпулска. Очевидно е, че е концентрирана в Ливърпул и е хубаво, че парламентът прояви разсъдък и мисля, че това е стъпка напред за всички."