Фронтален сблъсък: Най-добрите XI на Фърги

Sporta.bg продължава своята рубрика, носеща заглавието "Фронтален сблъсък". В нея двама или повече от нашите редактори ще защитават различни позиции по актуални за деня въпроси, включително отминали и предстоящи събития. Искрено се надяваме, че дискутиращите няма да приемат заглавието буквално, което би обърнало офиса ни с главата надолу, но ако и това се случи, то вече имаме медицински екипи в готовност.

Този път насочваме поглед към оттеглянето на легендарния сър Алекс Фъргюсън, който напуска мениджърския си пост в Манчестър Юнайтед след повече от 20 години на слава, триумфи и успехи.

Трима от нашите редактори - Константин Симидчийски, Иво Вецев и Даниел Любомиров ще дадат своите предложения за идеална единайсеторка на сър Алекс.

Под ръководството на легендарния шотландец са играли десетки големи футболисти, но ето и нашият избор за най-добрите от тях. Първи се пуска Константин, който ще даде своя вариант за най-добрите единадесет на Фърги.

Едвин ван дер Сар

Оказа се изключително трудно да избираш между имена като Петер Шмайхел и Едвин ван дер Сар. Самите те са като два различни полюса, изразявайки коренно различни характеристики.

Шмайхел бе емоционален гигант, способен на феноменални спасявания и предлагащ тонове атракция за зрителите, което не е често срещано при футболистите на неговия пост. Едвин ван дер Сар от своя страна бе пълната противоположност на ексцентричния датчанин - спокоен, дори скучен, рядко изразяващ каквито и да е емоции на терена.

Изборът ми все пак пада върху бившия холандски национал, поради една основна причина. Ван дер Сар бе човекът, който спря мъчителния период от цели 6 години, в които сър Алекс неуспешно търсеше равностоен наследник на легендата Шмайхел. Марк Боснич, Фабиен Бартез, Тим Хауърд - мнозина се изредиха на поста, но единствено Ван дер Сар успя да донесе на отбора тази сигурност и предимство на вратарския пост, която осигуряваше Шмайхел. Сериозна задача не само в спортно-технически, а и емоционален план, но холандецът се справи.

Денис Ъруин

Често подценяван и отсъстващ от голямата картинка, бившият национал на Ирландия бе един от най-верните бойци на Алекс Фъргюсън.

Носещ екипа на Манчестър Юнайтед в продължение на цели 12 години между 1990 и 2002, Ъруин бе постоянна величина в състава на шотландеца, макар и без да блести с феноменални изпълнения в индивидуален. Технически погледнато, ирландецът вероятно отстъпва на Патрис Евра в някои отношения, но дългата му служба за "дяволите" заслужава признание. Определен от сър Алекс за една от най-добрите покупки в кариерата му.

Яп Стам

Холандецът изигра само три сезона с екипа на Манчестър Юнайтед, но достатъчно показателно е, че след време сър Алекс призна за огромна грешка продажбата му в Лацио за малко повече от 16 милиона лири.

Бившият национал на Холандия разполагаше с плашещи физически параметри, а закупуването му за 10.6 милиона паунда от ПСВ го направи най-скъпия защитник в света за времето му.

Мнозина фенове на "червените дяволи" и до днес съжаляват за може би не дотам обмислената продажба на холандеца, който бе спечелил хиляди почитатели на "Олд Трафорд". Част от състава, спечелил втората европейска титла на Юнайтед от сезон 1998/99.

Неманя Видич

Напоследък силно тормозен от сериозни контузии, но когато е напълно здрав и в оптимална форма, сърбинът е напълно непробиваем.

Едва ли много хора са предполагали, че един ден Манчестър Юнайтед ще разполага с капитан от Балканите, в това отношение Неманя Видич стори почти невъзможното.

Впечатляващи физически параметри, придружени с висок интелект и умело разчитане на играта, направиха от сърбина един от най-добрите защитници в историята на английската Висша лига.

Гари Невил

Не може да има избор за най-добра единайсеторка на Манчестър Юнайтед под ръководството на сър Алекс, която да не включва по-големия от братята Невил.

За Гари Невил шотландецът бе заявил, че ако бе с инч по-висок, щеше да е най-добрият централен защитник в Англия. В крайна сметка, скромната височина на Невил го принуди да окупира десния фланг на отбраната, който така и не напусна в продължение на почти 20 години.

Какво наистина можем да кажем, щом говорим за подобен период от време с екипа на един и същи клуб? След приключване на футболната си кариера, Гари Невил се изявява изключително успешно в ролята на анализатор.

Рой Кийн

Кийно олицетворяваше това, от което дори и най-изпълненият с техници и артисти тим в света има нужда, за да функционира успешно.

Страст, дух, непримиримост, воля, лидерство, дисциплина и настройка тип "никога не се предавай" - Рой Кийн бе перфектният капитан. Ирландецът имаше много кусури, като достатъчно е да споменем признанието му за начина, по който умишлено счупи крака на свой колега, но оставяйки това настрана, Кийн бе същински келтски войн във футболен екип.

Много хора казват и до днес, че в съблекалнята на Юнайтед е говорил първо Рой Кийн, а чак след това сър Алекс. Не мога да бъда сигурен, дали това е просто някакъв мит или действително е имало подобни случаи, но видяното от Кийно ми дава основание, че такива моменти е имало.

Райън Гигс

Едно от най-специалните имена за всички привърженици на Манчестър Юнайтед. Дори и на 39-годишна възраст, уелсецът продължава да играе футбол на най-високо ниво и дори поднови договора си с клуба за още един сезон. Един ден Гигс трябва да бъде изследван от учените, но това е друга тема.

Когато все още бе в най-добрите си години, уелската мълния бе неудържим на левия фланг на атаката на Юнайтед. По-младите фенове на английския футбол вероятно нямат спомени от този период, но да го кажем така - представете си Гарет Бейл в моментната му форма, само че в червен екип. И печелещ много, много повече трофеи.

С времето за Гигс стана невъзможно да продължава да играе на фланга, което му позволи да промени позицията си на терена. Уелсецът успешно овладя и поста на вътрешен полузащитник, продължавайки да играе на най-високо ниво. Единственият футболист в историята на Премиършип, успявал да отбележи гол във всяко едно от изданията на шампионата, откакто той бе създаден през 1992 година.

Пол Скоулс

Може би най-добрият английски футболист за последните 20 години, което съвсем логично го поставя и в тази класация.

През лятото Скоулс отново ще окачи обувките на пирона, но в най-добрите си години той бе безспорният №1 сред всички халфове на Острова - феноменални способности в подаването на топката, поглед върху играта, дори нетипичен за английските футболисти и умението да бележи сериозен брой голове.

Достатъчно е да отворите някое видео в YouTube и да се насладите на някое от 60-метровите подавания на Скоулс, в които топката буквално каца върху обувката на някой негов съотборник. Пол Скоулс е рижав грубиян, чийто футбол обаче бе изграден от финес, Уменията му с топката са превъзходни.

Дейвид Бекъм

С времето Бекъм се превърна от футболист в поп икона, но нито за момент футболните му качества не са били поставяни под съмнение. Поне от хората, които наистина гледат обективно на играта.

Преди време Бекъм понесе критики от може би най-голямата легенда на Манчестър Юнайтед - Джордж Бест, който бе споделил мнение, че бившият английски национал разполага с твърде ограничен арсенал от качества.

Нямаме намерение да оспорваме твърденията на покойния Бест, но самият факт, че Дейвид Бекъм е футболистът с най-добро центриране в света за последните две десетилетия, спокойно му отрежда място в тази класация. Все още не съм попаднал на друг футболист, който да разполага с подобна хирургична, дори възхитителна точност при центриране на кълбото.

Едва ли има по-лесна работа на света от това да бъдеш централен нападател и да играеш в един отбор с Дейвид Бекъм. Далеч по-неприятно е да се изявяваш на вратарския пост, а настоящият футболист на ПСЖ да си наглася топката при изпълнение на пряк-свободен удар.

Кристиано Роналдо

Напускането на Роналдо в посока Реал Мадрид завинаги ще остане една от най-големите болки на сър Алекс, въпреки че той реално не носеше никаква вина за това.

Португалецът бе твърдо решен да осъществи голямата си мечта и да облече белия екип на "кралския клуб", като нищо не бе в състояние да промени мнението му. Получените 80 милиона лири подпомогнаха сериозно бюджета на "дяволите", но няма сума на света, която да компенсира напускането на подобен футболист. Просто защото е невъзможно той да бъде заменен.

Роналдо е единственият кавалер на Златната топка за Манчестър Юнайтед в "ерата Фъргюсън" и едва четвъртият в цялата история на клуба (след Денис Лоу - 1964 г., сър Боби Чарлтън - 1966 г. и Джордж Бест - 1968 г.), а знаменитият му сезон 2007/2008 и отбелязаните 42 гола във всички турнири няма да бъде забравен скоро от феновете на английския шампион.

Каквото и да се каже за качествата на португалеца, би било просто недостатъчно. Роналдо чупи рекорд след рекорд с екипа на Реал Мадрид, но сър Алекс Фъргюсън бе човекът, който оформи португалеца във футболна машина за убиване. В перфектен хищник.

Ерик Кантона

1966 е прекрасна година за английския футбол. Защото Англия спечели единствената си до момента световна титла? Не, разбира се. Защото тогава бе роден Ерик Кантона.

Феновете на Юнайтед обожават този анекдот и не без причина. Не е имало футболист от времето на Джордж Бест насам, който да носи подобни емоции на "Олд Трафорд". Казват, че във всеки гений има малко лудост, но в случая на Кантона е по-скоро във всеки луд да има малко гениалност.