Еврошампионката Станилия Стаменова за Sporta.bg: Най-тежките ми мигове са ме мотивирали

Кануто при жените е официална дисциплина от едва 5 години, а вече може да се каже, че България е една от хегемоните при дамите. Причината за това твърдение е родната талантлива състезателка Станилия Стаменова.

Sporta.bg има удоволствието да ви я представи - тя има сребро от Световно първенство за девойки, от Световна купа за жени, миналата година също така взе бронз на 200 метра на Световното за жени в Унгария.

Тази година - само 24 месеца след като е хванала греблото за първи път - Станилия става европейска шампионка на 200 метра жени в Загреб. Това постижение само по себе си е изключително, фактът, че тя се занимава с този спорт сравнително отскоро прави резултатите ѝ феноменални.

Станилия е започнала да спортува отрано и 10 години се е съсредоточавала върху леката атлетика, но няколко контузии спират развитието ѝ в Царицата на спортовете, за да се запали случайно по кануто.

24-годишната Стаменова даде специално интервю за Sporta.bg, в което разказа за почти всички спортни сфери, за които тя сама отговаря. Тя не пропусна да коментира и любопитния факт, че е сред 5-те спортистки, номинирани за Жена на годината.

Какво ще се случва с теб до края на 2012?

Нещата, които ми предстоят до края на годината, са като мъгла, също толкова неясни и неопределени.

Желая да следвам пътя на подготовката си и да трупам качества, за да мога да имам една добра основа за постигане на целите си през 2013 година.

В момента полежеието е такова, че съм в почивка от Национален отбор и клуб, отделно се възстановявам от контузия на лявото рамо.

От две седмици започнах самостоятелна подготовка и в момента съм на лагер в Пловдив, но все още без треньор и отбор.

Условията за тренировки у нас на ниво ли са в сравнение с чужбина?

Бих казала, че от към материална база не мога да се оплача, единствено когато съм в София, ми е трудно да се подготвям.

Панчаревското езеро е изоставено откъм поддръжка и в скоро време от дължината му 2 км. ще остане само 1 км. за подготовка. На мен като национален състезател ми е осигурено всичко за тренировките ми.

Конкуренцията у нас каква е? Миналата година беше казала, че има по-малко от десетима души, с които се съревноваваш, сега как е?

Личната ми конкуренция в България отслабва с всяко състезание, не знам каква е причината за този безинтерес от страна на родните треньори и защо вървим назад, вместо да се развиваме, както го правят в другите страни.

Тенденцията е такава, че в Българя конкуренцията намалява, а в световен мащаб нараства, и то с много бързи крачки.

В България чувстваш ли, че не оценяват достатъчно твоя спорт? Мислиш ли, че благодарение на титлата ти ще започнат повече хора да се интересуват от него?

Смея да твърдя, че кану-каякът е един прекрасен спорт свързващ хората с природата. Наистина не е толкова популярен, но и как би могъл да бъде, когато в мас медиите се заговаря най-много 2 пъти годишно, защото и толкова са състезанията ни в годината.

Наистина доста тежък е спортът, но кой професионален спорт не е тежък? Бих искала да има повече възможности за изява и по този начин, чрез успехите ни, чрез националното чувство за гордост ще заинтригуваме аудиторията.

По отношение на собствения си стил какви резерви имаш и ти лично какво искаш да подобриш в представянето си?

Ако говорим за личния ми стил в гребането, можем да споменем много резерви, които непрекъснато търпят промени и се старая във всяка тренировка да черпя и да се усъвършенствам.

От близо две години и половина тренирам и при мен няма установен личен стил, но след наблюдения на някои олимпииски шампиони и дълги часове на работа опитвам много неща и търся най-ефективното за мен.

За представянето си следваща година желая да отработя добре старта и стратовото ускорение, а също така да доразвия силовата издържливост, която все още ми куца.

За повечето спортисти комбинирането на тренировките с ученето е голям проблем. Ти как успяваш да ги съчетаеш?

Да, в действителност е трудно, поради факта, че много пътуваме, понякога е необходимо да излезем от лагер, за да се явим на изпит.

За мен предстоят лекции по магистърската степен в НСА по специалност Лека атлетика. Навярно ще ми е трудно да съчетавам двете неща, но ще се постарая да се движат в правилна посока.

Достатъчно ли са за теб състезанията, които ти се събират за една календарна година?

Определено не. Както знаем, състезанието е най-добрата тренировка, а аз имам много малък опит.

Всяко състезание и писта носи своето предизвикателство и ако не си подготвен, трудът ти за цяла година се проваля.

Обикновено в годишния спортен календар имаме 2 или 3 основни състезания, което за мен е недостаъчно за разгръщане на способностите и натрупване на опит.

Кой е любимият ти спорт извън кану-каяка, който обичаш да гледаш и следиш?

Лека атлетика. Там съм хвърлила много години труд, и то с много любов.

Възхищаваш ли се на някой спортист и ако да, защо?

Имала съм възможността да тренирам с Тереза Маринова, тя си остава за мен голям пример за професионализъм, постоянство и трудолюбие.

Кога ти е било най-трудно в спорта?

Тези моменти, най-вече са свързани с контузиите, които съм имала, както в атлетиката, така и в кануто, почти всяка година имам нещо, което от една страна ме спира, но от друга страна ме мотивира да го преодолея, за да продължа да побеждавам.

Какви качества разви у теб кану-каякът, които ти помагат в живота?

Общо бих говорила за качествата, които съм придобила от спорта. 10 години съм била в атлетиката и там съм израснала. Качества като самодисциплина, трудолюбие, целенасоченост и себеотдаване са необходими при изграждането на едни спортист.

В кану-каяка се сбъсках с изолацията, централизираната подготовка, която те откъсва от близки и приятели с месеци. И това ме научи на самостоятелност.

За финал, как се чувстваш като една от 5-те спортистки, номинирани за Жена на годината?

Много съм щастлива от тази номинация. Чест е за мен е да застана редом до такива жени, били вдъхновение за много хора и прославили името на родината.

Аз съм човек, който се опитва просто да си върши работата по най-добрия начин, а това, че са ме забелязали и номинирали, много ме радва и показва, че хората оценяват труда ми.