Дженсън Бътън: Ферари и Макларън винаги са на върха

През миналия сезон Дженсън Бътън стана шампион във Формула 1 с новака Браун GP. Въпреки титлата обаче 30-годишният британец реши да смени отбора и отиде в Макларън. След 4 старта през 2010 Бътън отново води в класирането, има 2 победи и засега печели дуела със съотборника си Люис Хамилтън.

- Дженсън, преди време Джоди Шектър (б.а. - световен шампион с Ферари през 1979 г.) каза, че ако веднъж спечелиш титлата, повече няма какво да постигнеш. Съгласен ли сте с подобно твърдение?

- Преди да стана световен шампион, мислех по същия начин. За мен нямаше значение колко пъти ще стана шампион след като веднъж вече съм го направил. Но след като вземеш титлата, просто търсиш нови предизвикателства. Точно затова смених отбора. Можех да спра със спорта. За мен нямаше как да остана в същия отбор, защото вече бях спечелил титлата и имах нужда от нещо ново. Това бе една от основните причини да избера Макларън. Но да се върнем към въпроса: Съгласен съм с Джоди, че за един пилот най-важно е да стане световен шампион. Аз просто реших да продължа, да търся новото и да взема титлата с нов отбор.

- Каква роля изиграха парите? А чисто спортните условия? Важен ли бе и престижът, тъй като Макларън е един от най-големите отбори?

- В последните десетилетия има 2 отбора, които почти винаги са в борбата за титлата. Да получа шанс да отида в единия от тези отбори, беше точно това, което исках на този етап от кариерата ми. Исках да имам шанс за титлата не само през 2010, а и в следващите години. Това беше много важно за мен. Друга причина бе самото предизвикателство. Да напуснеш един отбор след 7 години, е нещо много трудно - и за мен, и за тима. Беше интересно да дойда тук, да имам съотборник като Люис Хамилтън. Той стана световен шампион преди мен. Предизвикателство е да се състезавам с него, защото кара за Макларън от 8-годишен.

- В какви отношения сте с бившия ви отбор Браун?

- Вече не се казват така, но разбрах накъде биете. Отношенията са ни много добри. Возим се в един и същ самолет. Разбирам се добре със стария си инженер Шов (Ендрю Шовлин - състезателния инженер на Михаел Шумахер), с Пийт Бонингтън, както и със самия Рос Браун. Хубаво ми е да си говоря с тях, имаме силна връзка. Седем години ние работихме за тази титла. Разбираме се страхотно.

- Как бихте описали връзката ви с Люис? Добра, отлична, перфектна?

- Има ли нещо перфектно? Той е изключително бърз пилот, което го прави труден съотборник. Колкото до сътрудничеството - с него е приятно да се работи. Споделяме си информацията, не крием нищо. Оставяме резултатите встрани, говорим си, защото така се развива отборът. Аз съм във Формула 1 от 10 години, Люис кара четвърти сезон и всеки път двамата сядаме в силна кола. Иначе извън състезанията не се виждаме. Нямаме много свободно време. Ако все пак получим такова, го отделяме за приятели, семейства. Но с Люис прекарваме много време заедно, защото караме в един отбор, а и има толкова много PR кампании. Заедно сме и във фабриката.

- Вярвахте ли, че ще станете световен шампион?

- Определено!

- Винаги? Никога не сте се съмнявали?

- Винаги. Знаех, че е в мен, но не бях сигурен кога ще получа шанс. Сезон 2001 беше много труден за мен. Само тогава си помислих, че може би не съм достатъчно добър за световен шампион. Това бе първата ми година с Бенетон - катастрофа за мен!

- По-лоша от най-лошите ви сезони в Хонда?

- Да, защото беше моя грешка. Нямах опит със слаба кола и знаех, че мога да подобря карането си. През 2007 с Хонда също ми беше трудно, защото нямахме посока, нямаше ръководство. Тогава си помислих: "В този спорт си от 8 г., а не знаеш какво правиш." След това обаче дойде Рос Браун и нещата се промениха Надеждата се върна.

- Как се промени животът ви след титлата?

- Стана по-напрегнат (смее се)! Частта, която обичам - карането, не се е променила, но във всичко друго има повече стрес.

- Мислите ли, че Макларън щяха да ви привлекат, ако не бяхте световен шампион?

- Никога не съм ги питал.

- Какво казва сърцето ви? Мислите ли, че сте станали по-интересен след титлата?

- Със сигурност. Когато един пилот е световен шампион, за него се знае, че е достатъчно силен да преодолее лошите дни заедно с добрите. Сезонът, в който печелиш титлата, никога не е лесен. Дори и да си с бърза кола, напрежението е огромно. Фактът, че спечелих, е важен за мен, сигурно и за Макларън. Те знаят, че мога да превъзмогна лошите стартове в средата на сезона и да бъда силен отново, както бях в края. Това със сигурност е повлияло.

- Вече спечелихте втора Гран При с Макларън. Можете ли да я сравните с първата си победа за Хонда в Унгария през 2006?

- Тогава беше много хубаво, емоциите преливаха. Вече бяхме прекарали много години заедно, имахме добри коли, но никога болидът не бе достатъчно добър, за да спечели. Имали сме и слаби коли, с които бе трудно. Онази победа в Унгария бе велика. Беше много забавно и значи много за мен. Беше много трудно, защото знаехме, че не сме бързи при нормални условия. Победата в Мелбърн също беше много специална, защото бе едва вторият ми старт за Макларън. На първите тестове във Валенсия дори не можех да вляза изцяло в колата, защото седалкта не беше удобна. Поправихме кокпита и след няколко седмици вече спечелихме състезание. След това бях сигурен, че съм направил правилния избор. Мелбърн бе специален ден за мен.

- Вие сте шампион с Браун, но сега печелите за Макларън. Каква е разликата?

- В бъдеще сигурно ще има. Когато гледам снимки с екипа на Макларън. Тогава ще има разлика. В момента съм концентриран върху всяко отделно състезание. Скоро обаче четох, че само 12 пилоти са печелили стартове с 3 различни отбора! Хонда и Браун са 2 различни отбора според мен.

- Колко различен е Макларън от Хонда и Браун? Толкова ли голяма е разликата от оригиналния отбор Хонда?

- Не искам да изпадам в тaкива сравнения. И двата тима разполагаха със страхотна база. Разликата е, че в Макларън знаят как се прави шампион, защото са го правили често в последните десетилетия. Хонда имаше успех като производител на двигатели, но не и в състезанията. В Макларън знаеш, че всяка година се бориш за титлата. Ако не си в борбата, значи нещо не е наред. Повечето отбори също могат да станат шампиони, но не са постоянно на високо ниво. Ферари и Макларън са отборите, на които успехът принадлежи. Въпреки това не трябва да отписвате Хонда и Браун, защото те ме изградиха и като пилот, и като човек.

- Какво мислите за правилата през 2010 - липсата на презареждане, новите гуми, точковата система?

- Харесва ми квалификацията с малко гориво. Страхотно е! Виждаме отново кой е най-бърз - това си е като отделно състезание. За гумите не съм толкова сигурен, защото сцеплението стана много по-малко.