Добрият пример на хер Клозе

Снощи голямата звезда на Наполи Единсон Кавани за пореден път блесна с хеттрик за успеха с 3:0 над Лацио в среща от италианската Серия А, но един друг момент от двубоя попадна в центъра на вниманието. Впрочем, Кавани можеше да вкара и четири гола, ако не бе пропуснал дузпа, но навярно пак нямаше да открадне шоуто.

Още в самото начало на мача, когато резултатът бе 0:0 и нищо не бе решено, голмайсторът на Лацио Мирослав Клозе отбеляза в мрежата на Морган Де Санктис. Направи го обаче с ръка. Нито главният, нито страничният рефер забелязаха това, като попадението за "орлите" бе признато. Играчите на Наполи се хвърлиха в протести, преди самият Клозе да си признае, че е вкарал с ръка. Както и може да се очаква, голът бе отменен, а футболистите в сини фланелки поздравиха германеца за рядко срещания жест.

Може би това е един от големите проблеми на съвременния спорт, че подобни жестове на стопроцентов феърплей се срещат все по-рядко. Футболът отдавна се превърна в джунга, в мелница на десетки милиони, които се размятат в четирите посоки на света. И никак не е случайно, че един наглед прост, съвсем обикновен жест от страна на Мирослав Клозе, едва ли не шокира феновете на красивата игра по цялото земно кълбо. Защото голяма част от професионалните футболисти, често настървени за "победа на всяка цена", захапали ножове между зъбите, подобно на пирати, биха си замълчали в конкретната ситуация.

Ироничното е, че в момент, когато Клозе си признаваше, че е измамил съперника, повечето му съотборници видимо се опитваха да "спасят" нечестното попадение във вратата на домакините. Дано бившият нападател на Байерн не е отнесъл и някой друг шамар в съблекалнята.

Жестът на Клозе скоро ще бъде забравен. Светът продължава да се върти, ще се изиграят още много мачове. Десетки футболисти ще продължат да симулират за дузпи, други ще удрят без топка съперниците си. Трети също ще вкарат с ръка, но тактично ще си замълчат в името на голямата цел за всеки спортист - победата. Остава въпросът, къде точно е границата между амбицията да победиш и идеята, че това все пак трябва да стане по честния начин. Че спортът е преди всичко чисто и джентълменско съревнование на атлети, че измамата опорочава един от най-прекрасните методи за забавление, който човечеството познава.

Сравненията с Диего Марадона и Лионел Меси също бяха неизбежни. За мнозина двамата най-добри футболисти в историята на футбола, които също могат да се "похвалят" с подобни попадения в своите кариери. Двамата аржентинци не си признаха, подобно на Клозе, но и в тяхна защита трябва да споменем, че "ръкопашните" им попадения бяха отбелязани при далеч по-висок залог. Дон Диего вкара на Англия в 1/4-финален двубой на Световно първенство, докато Меси отбеляза на Еспаньол в мач, който можеше да донесе шампионската титла на Барса.

В този ред на мисли, целта оправдава ли средствата? Неоспоримо е, че човешките същества калкулират действията си по различен начин в зависимост от целта, която преследват. Колкото по-висок е залогът, толкова по-далеч от границата си готов да стъпиш. Навярно и Миро Клозе нямаше да постъпи така, ако носеше фланелката на Байерн, а не Лацио, и това бе 1/2-финал в Шампионската лига, а не мач от началните кръгове на Серия А.

Но кому е нужно да се размишлява в тази насока, когато просто може да се насладим на един от редките моменти на "суров" и чист феърплей, предложен ни от професионален футболист на топ ниво. И без това се случва толкова рядко. Благодарим ти, Клозе.