Димитър Бербатов попадна в класация на сайта FootballFanCast.com за „Десетте най-надценявани футболисти в Премиършип". Въпреки, че се разглеждат най-вече постиженията на българина от миналия сезон, нека припомним, че въпреки ограничените си шансове за изява през тази кампания, Бербатов успя да отбележи седем гола в десет мача във Висшата лига, като в пет от тях влиза като резерва. Все пак и самият автор Алекс Хамс признава, че класацията е „по мое мнение".
Това често е тема на дебати, като някои фенове виждат неща в определени играчи, които убягват на другите. Привързаността ни често ни кара да защитаваме играчите на избрания клуб отвъд границите на здравия разум, но когато новопривлечен играч или бивша звезда се представя очевидно под очакванията, това ни ядосва повече от всеки друг аспект на играта.
Този списък изброява десет играчи, които поради различни причини, не оправдават репутацията си и чиято игра постоянно кара феновете да скубят косите си, докато крещят по телевизорите си.
Както винаги, някои ще сметнат, че има играчи, които трябва или не трябва да са в списъка, но както е известно, футболният свят е пълен със спорове и дебати. Ако всички бяхме на недно мнение, светът щеше да е доста странен.
Джон Тери (Челси)
Тери вече дори не може да оправдае срамното си поведение извън терена с футболните си качества, тъй като 31-годишният капитан на Челси изглежда като бледо подобие на този от престоя на Жозе Моуриньо. Никой не може да постави под въпрос смелостта и отдадеността на бившия капитан на Англия, но изглежда дните му на един от най-добрите защитници на страна са свършили.
Чарлс Н'Зогбия (Астън Вила)
Човекът, който многократно спасяваше Уигън, най-накрая напусна „DW Стейдиъм" миналото лято, но засега не успява да се възползва от новата обстановка. Бившият играч на Нюкясъл ядосва феновете на Астън Вила, когато е на терена, въпреки че беше един от светлите лъчове отляво през миналия сезон, и често разочарова с изявите си. Две асистенции и един-единствен гол за 21 мача, не са достатъчно за играч, който е известен с атакуващите си качества.
Хуго Родайега (Уигън)
Статистиката от два гола в 19 срещи за най-малко резултатния отбор в цялото първенство не би трябвало да те свързва с трансфери в Арсенал и Тотнъм, но въпреки това, колумбийският нападател бе обект на голям интерес през януари. Родайега бе истински талант преди няколко години, когато Уигън го привлече от мексиканския отбор Некаха, но формата му спадна през този сезон и в резултат, той загуби мястото си като първи избор в списъка на Роберто Мартинес.
Роджър Джонсън (Уулвърхямптън)
Джонсън пристигна в Уулвърхямптън за 6 милиона паунда през миналото лято, след като бе част от така хвалената отбрана на Бирмингам през предишните няколко сезона. Първоначално силният централен защитник изглеждаше като печеливш трансфер и помогна на Уулвс да стигнат до петото място след първите три мача. Тимът от „Молиню" обаче тръгна надолу и Джонсън се намери в сърцето на заприличалата на решето защита, която получава средно по два гола на мач, но засега успява да запази капитанската лента.
Димитър Бербатов (Манчестър Юнайтед)
Поставянето на голмайстора на Премиършип от миналия сезон в тази класация изглежда малко несправедливо, но статистиката на Бербатов от предходната кампания не казват цялата истина. 11 от 20-те гола на българина са от три мача и като се премахнат тези попадения и срещи, неговата резултатност е 9 гола за 29 участия, която е много по-акуратно отражение.
Гарет Бари (Манчестър Сити)
Той може и да е част от халфовата линия на лидера Манчестър сити, но Гарет Бари рядко показва игра, която следва да се очаква от играч, който често попада в състава на националния отбор. Липсата на нюх, бързина и креативност у бившата звезда на Астън Вила са скрити от уменията на хората, от които е заобиколен всяка седмица. Можете да сте сигурни, че ако беше в полузащитата на повечето други клубове, той щеше да покаже истинското си равнище.
Питър Одемвинги (Уест Бромич)
Нигерийският нападател бе една от пътеводните светлини на Уест Бромич през миналия сезон, но през този той не успява да намери същата форма. Седем гола за 20 срещи може да изглеждат като добра резултатност, но когато бъде изваден хеттрикът му срещу Уулвс, четири от деветнайсет разкриват цялата истина.
Стюарт Даунинг (Ливърпул)
Лявото крило олицетворява по-голямата част от трансферните прояви на Ливърпул през лятото. Той бе един от най-добрите създатели на положения през миналия сезон, но през настоящия Даунинг все още не е записал нито една асистенция за 24 мача. След като заплатиха 20 милиона паунда за услугите му, в момента Кени Далглиш и Деймиън Комоли сигурно си скубят косите.
Тио Уолкът (Арсенал)
Изявите на Уолкът, може би най-непостоянният играч в цялата Висша лига, твърде често заблуждават. 22-годишното крило, който има над петгодишен опит в елита, вече не е вундеркинд и трябва да почне да се показва изявите, които феновете на Арсенал знаят, че са скрити в него. Въпреки че е актуално да бъде критикуван, своенравните му завършващи удари не могат да бъдат игнорирани. Ако нямаше електризираща бързина, Уолкът дори нямаше да е в сметките на Арсенал, да не говорим за националния отбор.
Джоуи Бартън (КПР)
Въпреки всичките му прояви по социалните мрежи, факт е, че Джоуи Бартън просто не достатъчно добър за голям клуб. Тъмното му миналото може би му носи повече критики отколкото заслужава, но само трябва да споменем факта, че трансферът му в борещите се оцеляване КПР се осъществи без намесата на Нюкясъл или който и да е друг отбор. Техниката му е налице, но заради буйния му нрав, въпрос на време е да стане част от поредния идиотски инцидент.
Алекс Хамс, FootballFanCast.com
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ