Байерн чака четвъртата си европейска титла четвърт век

Тази седмица ще се изиграе финалът в Шампионската лига между Байерн Мюнхен и Челси. Sporta.bg ще ви представи всички финали на двата тима в историята на турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ) и неговия наследник Шампионската лига.

Байерн Мюнхен е оставил своята огромна следа в най-силния футболен турнир. Немците имат 4 трофея и 4 загубени финала, докато тимът на Челси може да се похвали само с един загубен финал.

В понеделник ви представихме материал за най-успешния период на германския колос в най-силния турнир на Стария континент - спечелването на три поредни титли в периода 1974-1976 г., с което Байерн завинаги си извоюва слава в Европа, както и правото да задържи трофея в клубната си витрина.

Във втория материал, публикуван във вторник, ви запознахме с двата загубени финала на баварците през 80-те години на миналия век - от Астън Вила през 1982 г. (1:0) и от Порто през 1987 г. (2:1).

Третият материал беше за другите два загубени финала на Байерн - трилърът на "Камп Ноу" с Манчестър Юнайтед през 1999 г. и най-прясната загуба - от Интер през 2010 г.

Днес ще ви разкажем как Байерн достигна до четвъртата си титла в най-силния европейски клубен турнир, но преди това малко статистика за представянето на отбора в Европа.

Несъмнено Байерн Мюнхен е един от най-великите футболни клубове на Стария континент, а и в света. Баварците са си спечелили име на страховит съперник за всеки, който се изправи насреща им. Те доказват това с деветте си финала в Шампионската лига до момента, като в тях германският гранд има 50 процента успеваемост - 4 титли и 4 загубени битки, а деветият предстои. По брой на достигнатите финали Байерн е на трето място в Европа след Реал Мадрид (12) и Милан (11).

Баварският колос вече е спечелил всички турнири, организирани някога от УЕФА - КЕШ / Шампионска лига, Купата на УЕФА и КНК (Купа на носителите на национални купи), като с подобно постижение могат да се похвалят само още два отбора на Стария континент - Ювентус и Аякс. "Червените" от Мюнхен отдавна са неизменна част от европейския елит, принадлежащи към престижния клуб от отбори печелили КЕШ / Шампионска лига четири или повече пъти до момента, в който попадат имената на само още четири клуба - рекордьорът по титли Реал Мадрид - 9, Минал (7), Ливърпул (5) и Барселона (4).

Освен това Байерн е стигал до полуфиналите в най-престижния европейски клубен турнир 14 пъти, като по този показател ги превъзхожда единствено Реал Мадрид (23), а Барселона има колкото тях - 14. За мощта на баварската машина говори и още един факт от безпристрастната статистика - Байерн е на второ място във вечната класация на КЕШ / Шампионска лига, която има за критерий спечелените точки от победи, равенства и загуби. Пред германския клуб е единствено Реал Мадрид.

Ерата на Генерала

На как се стига до четвъртата европейска титла? След пораженията на финалите през 1982, 1987 и 1999 г, Байерн трябва да чака цели 25 години преди отново да се изкачи на европейския връх. Това се случва по времето, когато треньор на клуба е Отмар Хитцфелд, който се превръща в един от най-успешните наставници в историята на баварците.

Швейцарският специалист, спечелил си красноречивото прозвище "Генерала", е архитектът на големите успехи на Байерн в края на стария и началото на новия век. Той е човекът, върнал европейския блясък на клуба и начeртал пътя, по който баварците ще вървят занапред.

Отмар Хитцфелд, който през 1997 г. печели Шампионската лига с Борусия Дортмунд (след победа с 3:1 над Ювентус), поема Байерн Мюнхен през лятото на 1998 г. Още през първия си сезон, начело на отбора, той извежда Байерн до 15-та титла в Бундеслигата и записва финал за Купата на Германия, където губи с дузпи от Вердер. Байерн достига и финал в Шампионската лига, където 1 минута преди края води с 1:0 на Манчестър Юнайтед и вече се вижда шампион, но англичаните извършват подвиг, вкарвайки 2 гола в последната минута на срещата и така вместо да направи требъл, Байерн се задоволява само с титлата в шампионата.

В зората на новия век Байерн връща европейската си слава като печели Шампионската лига през 2001 г. Същата година отборът печели за втори път в историята си Междуконтиненталната купа, след победа с 1:0 над аржентинския гранд Бока Хуниорс. Освен това отборът остава хегемон и на родна сцена, печелейки три последователни титли с Отмар Хитцфелд.

През 2004 г., Байерн се проваля и в трите турнира, в които участва - Шампионската лига, Бундеслигата и Купата на Германия. Това довежда до края на ерата Хитцфелд и освобождаването на треньора, но името му завинаги ще остане със златни букви в историята на баварския гранд като човекът донесъл четвъртата титла на отбора в най-престижния европейски клубен турнир. Освен това, под негово ръководство Байерн печели пет пъти Бундеслигата (1998-99, 1999-00, 2000-01, 2002-03, 2007-08), три пъти Купата на Германия (1999-00, 2002-03, 2007-08) и един път Интерконтиненталната купа (2001).

След спечелването на Шампионската лига с Байерн швейцарският специалист се превръща в едва втория треньор след Ернст Хапел (Фейенорд и Хамбургер), който е стигал до най-престижния трофей на Стария континент с два различни отбора, а в по-ново време до тях двамата се нареди и Жозе Моуриньо (Порто и Интер). Към този престижен клуб може да се присъедини и настоящият наставник на баварците Юп Хайнкес, ако успее да донесе пета титла за Байерн в предстоящия финал, след тази, която спечели с Реал Мадрид през 1998 г. Хитцфелд обаче е единственият треньор, който го прави с отбори от една страна, в случая Германия (Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен).

За успехите си с Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен Генерала получава и международно признание, след като на два пъти печели наградата за най-добър треньор в света (1997 и 2001 г.), а през 2001 г. е избран и за най-добър треньор в Европа. Освен това, в гласуване на феновете, Хитцфелд е избран за най-успешния треньор в историята на Байерн и най-добър наставник в Бундеслигата за всички времена.

Пътят към финала

През сезон 2000/2001 Байерн попада в сравнително лека първа група заедно с френския Пари Сен Жермен, норвежкия Розенборг и шведския Хелзингборг. Баварците без проблеми печелят първото място след като записват 3 победи, 2 равенства и 1 поражение (при гостуването си на ПСЖ с 1:0).

Според регламента на Шампионската лига тогава, първите два отбора от всяка група се класират за втора групова фаза, след изиграването на срещите в която, отборите, заели първо и второ място, се класират за четвъртфиналите.

Съперници на Байерн във вторите групи са отборите на Арсенал, Олимпик Лион и Спартак (Москва). Баварците отново печелят първата позиция, като това става по-лесно, отколкото в първите групи. Възпитаниците на Отмар Хитцфелд постигат 4 победи, 1 равенство и 1 загуба, като по този начин събират 13 точки, с 5 повече от втория Арсенал.

Жребият дава на баварците възможност за отмъщение, противопоставяйки ги на четвъртфиналите на Манчестър Юнайтед, от който Байерн губи на финала само две години по-рано и то по особено болезнен начин.

Отборът на Байерн Мюнхен през сезон 2000/2001

"Червените дяволи" са домакини в първия мач и въпреки че имат превъзходство, допускат минимално поражение с 1:0 на "Олд Трафорд", а единственото попадение в мача е дело на Пауло Серджо, който носи успеха на баварците с гол в 86-ата минута.

На реванша в Мюнхен всичко се развива по най-добрия начин за домакините. Байерн повежда в резултата още в 5-ата минута с попадение на Джовани Елбер, а до края на първото полувреме Мемет Шол удвоява преднината на баварците (39'). След почивката Юнайтед връща един гол чрез Райън Гигс в 49-ата минута, но това е всичко за "червените дяволи" в този мач и те отпадат след общ резултат 3:1, а Байерн си връща на англичаните за загубената титла две години по-рано.

Последното препятствие преди финала е защитаващият титлата си Реал Мадрид, с който баварците също имат сметки за разчистване, след като предишната година именно "кралския клуб" ги отстранява от турнира и то точно на полуфиналите.

Първата среща е на стадион "Сантяго Бернабеу" в Мадрид, а Байерн прави сериозна заявка за финала, измъквайки минимален успех с 1:0 след гол на Джовани Елбер (54'). Реваншът на Олимпийския стадион в Мюнхен отново започва добре за баварците, които повеждат още в 8-ата минута, а голмайстор отново е Елбер. Реал обаче няма намерение да се предава и десет минути по-късно (18') Луиш Фиго вкарва за 1:1. Точка на спора слага Йенс Йеремис, оформяйки крайното 2:1 (34').

Мачовете с Реал протичат по сходен сценарий с тези с Манчестър Юнайтед, като и в двата случая Байерн продължава напред след победи с по 1:0 като гост и 2:1 в Мюнхен, а общият резултат е 3:1.

Така баварският гранд заслужава правото си да играе на финала в Шампионската лига, след като в елиминационната фаза на турнира последователно отстранява шампионите в предишните две издания на надпреварата и то по категоричен начин.

Финалът на дузпите

В мача за титлата съперник на Байерн е испанският Валенсия, който стига до тази фаза от надпреварата за втора поредна година, след като през 2000 г. губи на финала от Реал Мадрид (3:0).

Испанците стигат до мача за титлата, като последователно отстраняват два английски отбора. На четвъртфиналите "прилепите" изтръгват победата от Арсенал, печелейки сблъсъка с гол повече на чужд терен. "Артилеристите" печелят с 2:1 първия мач в Лондон, но са елиминирани точно с попадението, което допускат на "Хайбъри" след успеха на Валенсия с 1:0 на "Местая" и така с общ резултат 2:2 и правилото за гол на чужд терен, испанците продължават напред в надпреварата.

На полуфиналите съперник на водения от Ектор Купер отбор е друг английски гранд - Лийдс, който преди това е отстранил сънародниците на Валенсия от Депортиво Ла Коруня. За разлика от мачовете с Арсенал, тези с Лийдс протичат значително по-леко за "прилепите". В първата среща те правят стратегическо реми - 0:0 на "Елънд Роуд", а в реванша на "Местая" отказват англичаните след класическа победа с 3:0. Така възпитаниците на Ектор Купер достигат до финала в Шампионската лига за втори пореден път, а там ги чака Байерн Мюнхен.

Сблъсъкът за титлата през 2001 г. е на митичния "Сан Сиро" в Милано, а датата е 23 май. Байерн преследва четвъртата си титла в най-престижния европейски клубен турнир, докато ако спечели, за Валенсия това би било исторически първи трофей.

За тяхно съжаление, испанците нямат късмет във втори пореден финал, след като в крайна сметка отново губят. Срещата се решава с дузпи, след 1:1 в редовното време и продълженията. При наказателните удари в герой за "баварците" се превръща вратарят Оливер Кан, който спасява 3 дузпи и носи победата на Байерн с 5:4. Същата година отборът печели за втори път в историята си Междуконтиненталната купа, след победа с 1:0 над аржентинския гранд Бока Хуниорс.

Финалът между Байерн и Валенсия е деветият в най-силния европейски турнир, в който шампионът е излъчен след изпълнение на дузпи и петият след 1992 г., откакто турнирът е с новия си формат и име - Шампионска лига.

Любопитен факт е, победителят на "Сан Сиро" е определен изцяло след изпълнения на дузпи, като всички попадения във финала падат именно по този начин, като освен че вкарват една, баварците изпускат още един 11-метров наказателен удар, с който могат да решат мача още в редовното време. Засега това е прецедент в историята на турнира и заради това мачът между Байерн и Валенсия е наричан още "финалът на дузпите".

Двамата наставници Отмар Хитцфелд и Ектор Купер вадят на терена най-доброто, с което разполагат, като и в двата тима личат имената на едни от най-големите майстори на великата игра.

На вратата на Байерн е всяващия страх в противниците Оливер Кан, а пред него в центъра на защитата действат Самуел Куфур, Патрик Андерсон и Томас Линке, отляво е Вили Саньол, а отдясно атаките на Валенсия трябва да спира Бишенте Лизаразу. В центъра на полузащитата са капитанът Щефан Ефенберг и Оуен Харгрийвс, а по крилата нападат Хасан Салихамиджич и Мемет Шол. Хер Хитцфелд избира да играе само с един типичен нападател и това е бразилската машина за голове Джоване Елбер. По-късно в игра се появяват още Пауло Серджо, Карстен Янкер и Александър Циклер.

Срещу тези футболисти Ектор Купер противопоставя може би най-талантливото поколение на Валенсия в лицето на стража Сантяго Канисарес, пред когото отляво и отдясно са съответно Амедео Карбони и Джоселин Англома, а като двойка централни бранители действат аржентинците Роберто Аяла и Маурисио Пелегрино. На лявото крило е сънародникът им Кили Гонзалес, а отдясно действа капитанът Гайска Мендиета. В средата на полузащитата са Рубен Бараха и плеймейкърът Пабло Аймар, а в атака Ектор Купер залага на двойката Джон Карю и Хуан Санчес. По-късно като резерви на терена се появяват Давид Албелда, Златко Захович и Мирослав Джукич.

Мачът се превръща в истински гладиаторски двубой, след като нито един от двата отбора няма намерение да отстъпи и битката на терена се води за всеки квадратен метър. Двата отбора предпочитат да играят на сигурно, предвид големия залог в срещата.

Съдбата първо се усмихва на отбора на Валенсия, който получава правото да изпълни дузпа още във втората минута за игра с ръка на Патрик Андерсон в наказателното поле. Зад топката застава капитанът Мендиета. Оливер Кан хваща ъгъла на битата от испанския национал топка, но тя е прекалено бърза, за да я спаси и Валенсия повежда с 1:0 в самото начало на срещата.

Само няколко минути по-късно обаче Байерн получава възможността да се върне в мача, след като и баварците получават правото да изпълнят дузпа, отсъдена за нарушение на Англома срещу капитана на баварците Щефан Ефенберг. Зад топката застава Мемет Шол, но ударът му е насочен точно в средата на вратата и топката се удря в краката на падналия на земята Канисарес, за да не посети мрежата му - резултатът остава 1:0 в полза на Валенсия.

Байерн получава нова дузпа в началото на второто полувреме (50'), като този път в грешник за Валенсия се превръща Амедео Карбони, който играе с ръка при една въздушна битка с влезелия като резерва гигант Карстен Янкер и така Байерн отново има прекрасна възможност да изравни. Футболистите на Валенсия бурно оспорват решението, претендирайки, че Янкер е извършил нарушение срещу защитника, но главният съдия Дик Йол от Холандия остава непреклонен. С изпълнението на 11-метровия наказателен удар се нагърбва капитанът на баварците Щефан Ефенберг, а този път грешка няма след безпощадния му удар и всичко започва отначало - 1:1.

До края на мача обаче нов гол не пада, нито от дузпа, нито от игра. Двата отбора не рискуват излишно, подготвяйки се за продълженията. В тях също не се стига до попадение и така титлата трябва да се реши в рулетката на дузпите. След 120 минути битка на терена Байерн и Валенсия оставят всичко в ръцете на вратарите си и съдбата.

Първата дузпа изпълнява Пауло Серджо, но бие топката над вратата и така Байерн отново се оказва в ролята на догонващ. След това капитанът на Валенсия Гайска Мендиета праща Кан в другия ъгъл и така Валенсия излиза с едни гърди напред. Хасан Салихамиджич е точен при втората дузпа за баварците, а Джон Карю не греши за 2:1. Александър Циклер също не трепва, но Златко Захович не успява да преодолее Оливер Кан, който спасява удара му и Байерн отново е в играта.

Следващият изпълнител от бялата точка е Патрик Андерсон, но той бие слабо и Канисарес заковава топката в ръцете си, а Валенсия си връща психологическото предимство. Вместо обаче да затвърди преднината на отбора си, Амедео Карбони прави драмата в мача пълна, след като и той прекланя глава в двубоя с Кан. Италианецът се опитва да скъса мрежата с топовен изстрел в центъра на вратата, но вездесъщият Кан успява да докосне топката и тя се отбива в напречната греда и отново следва равенство в резултата.

След като е точен от бялата точка в редовното време, капитанът на Байерн Щефан Ефенберг е човекът, който трябва да изпълни петата дузпа за баварците. Той отново не трепва и сега в ролята на догонващ се оказва Валенсия. Рубен Бараха обаче вкарва, а след това Бишенте Лизаразу и Кили Гонзалес също са точни за 4:4.

Следващите 6-ти по ред наказателни удари са и последни във финала. Томас Линке показва типично германско хладнокръвие, реализирайки за 5:4, а точка на спора слага Оливер Кан, след като спасява ударът на Маурисио Пелегрино и така носи четвъртата европейска титла на баварския гранд. С трите си спасени дузпи на финала Оливер Кан безспорно е големият герой за баварците, като след края на финала, той напълни заслужено е определен за играч на мача.