След промените във формата на Шампионската лига през 1992 година само шест отбора са участвали в групите на най-престижното европейско клубно състезание повече, отколкото Арсенал – това са Барселона, Реал (Мадрид), Манчестър Юнайтед, Милан, Порто и съперниците им в тазгодишното издание Байерн (Мюнхен). Предвид факта, че „артилеристите“ не са конкуретни до 1998 година, това е значително постижение.
Освен това само „червените дяволи“ и „белия балет“ са регистрирали повече последователни изяви в Шампионската лига от Арсенал, който е неизменен участник в надпреварата от сезон 1998/1999. Само Реал пък е тимът, който има повече излизания от глупите на ШЛ от „топчийте“, които са с 14 пъти.
“Удовлетворени сме от нашия рекорд. Ако погледнете колко отбори са направили това, ще видите, че са много малко, което показва, че въобще не е лесно“, заяви миналата година мениджърът Арсен Венгер.
Френският специалист, разбира се, е прав, но само в това отношение. Гледайки към постиженията в Шампионската лига, ще видим, че Арсенал държи един от най-големи антирекорди.
Така че изказването на Венгер определено не е на място, тъй като участията на английския тим в ШЛ може да се обобщи като провал, пропуснати възможности и наивност, а не нещо, от което да бъдат удовлетворени.
Невероятно е може би, но Арсенал са отстранявали даден отбор само 8 пъти за последните 16 години. Три от тях са по пътя към финала през 2006 година, а а още два са при достигането до полуфиналите три сезона по-късно.
Отборът на Венгер бива елиминиран на четири пъти в груповата фаза, на пет пъти отборът отпада на 1/8-финалите и на четири пъти на 1/4-финалите. Тревожен е фактът, че френският наставник не се учи от грешките си – напротив антирекордът му става все по-зле.
Английският тим по всяка вероятност ще отпадна и тази година на 1/8-финалите, което ще бъде за четвърти пореден път. Съпреник на „артилеристите“ е германският Байерн (Мюнхен), а авансът на „баварците“ е от два чисти гола, така че задачата пред Венгер изглежда непосилна.
Вярно е, че в последните четири години отборът отпада на два пъти от Барса, и по един път от Милан и Байерн, но разочарованието едва ли би могло да се обясни с лош късмет, нито чрез нежеланието на Венгер да бъде по-активен на транферния пазар.
Венгер трябва да промени себе си. Най-успешните треньори в Шампионската лига – Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти, Сър Алекс Фъргюсън и Юп Хайнкес винаги са разполагали с отбор, силен както технически, така и физически и психически.
Мениджърът на Арсенал е твърд във вижданията си за играта – неговият отбор почти винаги играе, отвоне и атакуващ футбол, който, разбира се, радва окото на зрителя, но пък това го прави много по-лесен за противодействане от добрите европейски треньори.
Само през сезон 2005/06 Венгер изневери на принципите си. Изполвайки 4-5-1 и Тиери Анри на върха на атаката отборът достигна финала в ШЛ. Те победиха по пътя не кой да е, а Реал и Ювентус.
Венгер веднъж призна: „Не мога да си представя живота без да спечеля Шампионската лига.“ За съжаление това до края на кариерата си наставникът едва ли ще вдигне трофея. Без значение колко пъти Арсенал се класира за груповата фаза или осминафиналите, винаги може да се обзаложи човек, че тимът ще бъде рано елиминаран.
Етикети:Арсенал | Шампионска лига | антирекорд
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ