Ангел Искрев за Sporta.bg: Тя проправи пътека на жените в спорта

Ангел Искрев е един от водещите коментатори на Евроспорт. Той започва своята кариера като журналист в телевизия "Канал 3" и само шест месеца след това получава предложение да се присъедини към екипа на Евроспорт.

През своите шест години зад микрофона е коментирал над 30 спорта, но основните в неговото портфолио са биатлон, ски бягане, лека атлетика, футбол и австралийски футбол. От 2010-а година коментира и за телевизия "ТВ +".

Очаквайте още материали от Ангел Искрев и другиизвестни български спортни журналисти в новата рубрика на Sporta.bg "Колонката на..."

Още материали на Ангел Искрев четете в личния му блог Iskrev.com

Хенгело (Холандия). 24-и май. Поредният турнир от „Световнопредизвикателство“ на ИААФ. Или по-коректно щеше да бъде поредният, ако стадионът не бе кръстен на легендарната Фани Бланкерс-Коен, а точно в този ден считаната за нейна наследничка ДафнеСхиперс не бе подобрила националния рекордор на Кралството на 100 м. Спомени, спомени. Някои от тях забравени, а за великите трябва да пише и споменава, защото те са една от причините леката атлетика да е Царица.

ФаниБланкерс-Коен (1918-2004) (вляво на снимката горе) е позната още като Летящата домакиня. Холандката печели четири златни медала и подобрява световни рекорди на Олимпийските игри в Лондон през 1948 г., докато е бременна с третото си дете. 30-годишната атлетка е първата жена с подобен триумф. Успехът е зашеметяващ и помага за установяването на нежния пол като равноправен сред обществото в онези размирни години.

Франсина, каквото е пълното й име, дебютира на Олимпийски игри през 1936-а в Берлин, когато е едва на 18. Тя не печели, но грабва нещо много по-важно. Автограф от нейния идол и герой – Джеси Оуенс. Години по-късно двамата се срещат отново.

„Когато го видях на Игрите в Мюнхен ’72 му казах „Ей, човече, все още пазя автографа ти, аз съм Фани Бланкерс-Коен, а той ми отговори веднага: „Няма нужда да ми казваш коя си. Знам всичко за теб. Беше толкова приятно. Джеси Оуенс знаеше коя съм“.

Холандката споделя, че срещата й с американеца в Берлин я вдъхновява да тренира по-устремено. Но съдбата се намесва. Вторатасветовнавойна спира Олимпийските игри през 1940 и 1944, но Коен не спира да тренира, мечтайеки за Олимпийско злато. Дори и да не е сигурна, че война ще спре навреме, за да е в своите най-силни години.

Войната спира. Опустошила всичко. Премазала мечтите на мнозина. Но не и на Коен. Мечтата й се сбъдва. Когато Олимпийските игри в Лондон’48 чукат на вратата, холандката е на 30 години, омъжена с две деца – седемгодишно момче и двугодишно момиченце. Раждайки първото си дете, мнозина лекоатлетически специалисти смятат, че това е краятнанейната кариера. По онова време майките сред топ атлетките са изключителна рядкост. Коен си спомня:

„Получавах нападателни писма, хората твърдяха, че трябва да остана вкъщи при децата, а не да се боря за медали в Лондон. А един журналист написа, че съм прекалено възрастна и трябва да се грижа за семейството си. Когато го видях в Лондон само го посочих с пръст и се заканих, че ще го разубедя“.

Британският треньор по лека атлетика откровено се съмнявава в нейните способности, заявявайки малко нелепо - „тази жена е възрастна, какво прави тук изобщо“. Но въпреки всичко Фани се класира като най-бързата холандка и избира четири дисциплини, на които да се бори за отличията – 100 м, 200 м, 80 м/пр и 4 х 100 м.

В късия спринт Бланкерс лесно стига първа до финалната линия пред погледите на смаяните опонентки. Коен се превръща в първата холандка с олимпийска титла в атлетиката, а това е първият й златен медал от най-жадуваното състезание. Мечтитенестихват. В бягането на 80 м/пр. спринтьорката първоначално е победена, но преразглеждане на фотофиниша ясно показва, че тя печели втората си олимпийска титла. Мигът на една сбъдна мечта.

Идва момент на срив. Фани почти се отказва от другите дисциплини, заради носталгия към дома. Разговор със съпруга й променя решението на двойната олимпийска шампионка и тя остава в Лондон. Предстои финалът на 200 м. Вали дъжд, но в това бягане Коен печели с най-голямата преднина в историята на олимпийските финали в тази дисциплина – 70 стотни от секундата. Изумително. Треди пореден златен медал. Критиците не смеят да отворят и дума за страхотните резултати на Коен.

Холандката почти закъснява за щафетното бягане. Коен е извън стадиона, за да си купи дъждобран и се връща току преди старта на състезанието. Тя е на последен пост, а нейните съотборнички изостават сериозно. Получавайки палката тя се изстрелва и съумява да изпревари отборите на Австралия и Канада. Мечтата се превръща в реалност. Реалността се превръща в легенда с невъобразим мащаб. Коен е звезда.

По света тя вече е известна като „Летящата домакиня“, „Летящата холандка“ или просто като „Невероятната Фани“. У дома в Амстердам я посрещат като герой. Тълпата е с покъртителна размери. Фани получава много подаръци включително велосипед от общината, за да „живее на по-бавни обороти“ и да не се налага „да бяга толкова много“. Кралицата на Нидерландия Юлиана й връчва най-високия орден за „изключителнизаслугикъмКралствотои обществото“.

„Онези времена бяха трудни, тежки и хората бяха готови да се радват на всичко. Бях толкова горда, че донесох радост на толкова много хора в Холандия“ – спомня си Коен.

Фани бяга и на Олимпийски игри през 1952-а, когато е на 34 години. Малко по-късно се отказва, а след това дълги години е треньор на националния отбор на Холандия по лека атлетика. Наследството, което оставя след себе си, е огромно, но тя е скромна до самия край.

„Всичко, което правих, бе да бягам бързо. Не знам защо хората правят от мухата слон“

През 1999-а Коен е обявена за „лекоатлетка на века“ от ИААФ. И след тази чест тя отново е скромна „наистина ли аз спечелих“- казва тя.

Най- голямото наследство оставено от следите на Коен обаче е сериозността, с която се гледа към жените-лекоатлети след триумфа й в Лондон. По онова време тя е майка и съпруга, а четирите титли са огромен щит за следващите лекоатлетки, дръзнали да се занимават с нещо „толкова мъжко“

„Нейното място в историята на Царицата е запазено не само заради удивителните спортни резултати, но и за дръзновението, с което тя пое по този път. По този начин Фани постави началото на всеобщото установяване на жените в леката атлетика. Тя е историческа фигура отвъд спортния резултат.“ – пише уважаваният лекоатлетически журналист Бил Гай.

През 1981-а година е основан турнирът в Хенгело, който носи името на Фани. 34 години по-късно тя не е между нас, но духът й е жив. Жива е й надеждата за холандския спринт. И тя има своето име – Дафне Схиперс.