Ангел Искрев за Sporta.bg: Любовта към бариерите...

Ангел Искрев е един от водещите коментатори на Евроспорт. Той започва своята кариера като журналист в телевизия "Канал 3" и само шест месеца след това получава предложение да се присъедини към екипа на Евроспорт.

 През своите шест години зад микрофона е коментирал над 30 спорта, но основните в неговото портфолио са биатлон, ски бягане, лека атлетика, футбол и австралийски футбол. От 2010-а година коментира и за телевизия "ТВ +".

Очаквайте още материали от Ангел Искрев и другиизвестни български спортни журналисти в новата рубрика на Sporta.bg "Колонката на..."

Милиард и четиристотин хиляди. Опитвам се да изпиша числото с цифри, но не съм напълно убеден точно колко са. 1 400 000 000. Обърках се, но надявам се са толкова, защото това е официалната популация на Китай (разбира се, без Тайван, Макау и Хонг Конг). Сигурно е трудно да се отличиш сред толкова себеподобни, но един лекоатлет го направи със замах, на който би завидял и Майк Тайсън.

Неговото име е Сян Лю и когато през 1999-а за първи слиза под 14 сек в дисциплината с високите бариери – 110м/пр само 16-годишен, едва ли предполага, че няколко сезона по-късно ще се превърне в истински култ за китайския народ. Осъществяването на невъзможната мисия изисква преодоляване на много бариери. Но все пак това му е в рамките на нормалното за Лю. А и негова дисциплина.

Как се печелят милиард сърца ли? Много просто – с преминаване през много бариери. Бързо, технично, по рекорден път, на моменти просто зашеметяващо. Лю започва с фойерверките, когато триумфира с титлата на Източноазиатските игри през 2001-а, все още тийнейджър. А малко по-късно печели златен медал на Универсиадата в Пекин. Същият този град, който ще донесе всенародна мъка в Китай само седем години по-късно.

Любовта му към бариерите го води към нови преодолени препятствия, достигнати върхове и спечелени сърца на своите сънародници и не само. Лю печели уважанието навсякъде по света с резултати, поведение и пословична скромност.

Не бе изминала и година след триумфите от 2001-а, когато Сян показва себе си пред цялата лекоатлетическа общност. Прави го на турнира „Атлетисима“ в Швейцария, считан за доказана марка сред еднодневните състезания в Царицата. 19-годишният Лю чупи азиатския рекорд в дисциплината с 13.12 сек., но още по-впечатляващ е фактът, че постижението е и юношески световен рекорд, заличавайки 25-годишният върхов резултат на Реналдо Нимая от историческите алманаси.

Следващото стъпало е извярвано с два бронзови медала в зала и на открито от световните шампионати през 2003-а. Лю започва да мечтае за златен медал на предстоящите Олимпийски игри в Атина, а китайският народ полудява и се стига до повсемесна Лю-истерия. А това е само началото. Никой нямаше да предположи мащаба й след Игрите в Гърция.

Лю завоюва олимпийската титла безапелационно. Успехът го превръща в първия китаец със златен медал в леката атлетика при мъжете. Любовта към бариерите вече се пренася по въздушно-капков път в цял Китай.

Лю се превръща в най-разпознаваемия човек в страната, изпреварвяйки дори баскетболния гигант Яо Мин. А през 2006-а е първият, който преминава бариерата от 12.90 с нов световен рекорд – 12.88. Предстоят слава, спонсорски договори, много пари, неизчерпаема любов, много очаквания, но и напрежение, произхождащо от тях.

Лю отговаря на очакванията подобаващо на световното първенство в Осака 2007, когато със световната си титла се превръща в първия мъж с „Тройна корона“ с действащи световен рекорд, олимпийска и световна титла. В онези сезони Сян се рееше над бариерите (какъвто е преводът на неговата фамилия от китайски) по невиждан начин. Но триумфът му в Япония е последният му полет на тях, въпреки че по онова време надеждите за златен медал на Игрите в Пекин през 2008-а са с магнитуда на земетресението в Непал.

Лю се скрива от сцената през по-голяма част от подготвителния сезон за Игрите в родния Пекин. „Птиче гнездо“ и китайският народ очакват своя герой. Полетът отдавна е приключил. Сян дълго време крие травма на ахилесовото сухожилие, но не е способен да го стори на квалификациите в Пекин, когато прави фалстарт, а в последствие разкрива, че изпитва болка в крака от не малко време. Любовта към бариерите и дългът към китайския народ в преносен и буквален смисъл (б.а. Китай е страна със специфичен режим) може би са причината той да се състезава контузен.

Легендарният атлет се бори с болката цели 13 месеца по месец за всяка секунда от дисциплината му, за да се върне отново на пистата през 2009-а. И сякаш, за да даде нови надежда на своите почитатели Сян триумфира на няколко важни състезания в Азия и прави плах опит да се върне към най-добрите си години сред високите бариери. Надеждите и очакванията отново са налице за предстоящите Олимпийски игри през 2012-а.

Но реалността се оказва съвсем друга. Сян стартира, но кракът веднага го „дръпва“, Лю се стоварва на пистата, става и отива до последното препятствие. Целува го. Най-голямата му любов. И последният му досег до нея, защото следващите три години са мъчителни. Борба с болката, трудно преодоляване на мисълта, че май вече е късно за завръщане, а и тялото ти не те допуска отново до пистата.

До април месец тази година, когато Сян Лю се примири със своята съдба и се отказа официално от Царицата посредством своята страница в китайския фейсбук „Уейбо“ с кратки, но докосващи думи.

„Мразя краката си, обичам пистата, обичам моите бариери.“

Още материали на Ангел Искрев четете в личния му блог НА ТОЗИ ЛИНК