Аматьорски мениджмънт доведе до казуса "Тиаго"

Вчера европейският клубен шампион Байерн официално обяви, че талант №1 на Барселона Тиаго Алкантара ще играе на "Алианц Арена" през следващия сезон.

Въпреки, че клаузата за откупуване в контракта на халфа бе 18 милиона евро, двата клуба си стиснаха ръцете на 25 милиона, поради две основни причини - данъчните облекчения при подобна сделка и запазване на добрите отношения между каталунци и баварци.

Изненадващото в случая не бе това, че Тиаго реши да напусне родния си клуб, а че наглед сигурният му трансфер в Манчестър Юнайтед така и не се осъществи. Младежкият национал на Испания бе договорил личните си условия с английския шампион, но последвалото обаждане на най-големия му ментор Пеп Гуардиола предизвика шокиращ обрат на събитията.

Но как се стигна дотук? Как Барса допусна талант №1 на "Ла Масия" след генерацията на Шави, Иниеста, Меси, Пике и Фабрегас да си тръгне?

Причините са няколко, но могат да бъдат обобщени със слаб мениджмънт, лоша преценка на ситуацията и демонстрирания нихилизъм от страна на клубното ръководство начело с президента Сандро Росел.

В договора на Тиаго Алкантара с Барселона бе заложена специална клауза, която даваше на таланта страхотни възможности да си тръгне, ако той не получи достатъчно от доверието на наставника Тито Виланова. Твърдо фиксираната клауза за напускане в контракта на халфа бе в размер на 90 милиона, но тази сума автоматично спада до скромните 18 милиона, ако Тиаго не вземе участие в най-малко 60% от срещите, когато е на разположение на треньора.

Тиаго предпочете работата с треньор, който вярва берзервно в качествата му

Стигна се до глупав парадокс, че на полузащитника не достигнаха по-малко от 90 минути на терена, за да може Барса да се предпази от активирането на въпросната клауза, а каталунците да са в далеч по-силни позиции при евентуални преговори.

Това е и може би най-сериозният пример за безумен, слаб и аматьорски мениджмънт, който ръководителите на испанския шампион показаха в случая. Наставникът на тима Тито Виланова шокира цялата общественост в Каталуния, заявявайки, че изобщо не е бил наясно с наличието на подобна клауза в договора на Тиаго. В противен случай, както може и да се очаква, Виланова щеше да гарантира поне нужните 60% на футболиста, а "лос кулес" да имат правото да зададат стартова цена при преговори с Байерн или Манчестър Юнайтед.

На практика излиза, че нито един от ръководните фактори на клуба не е поел елементарната отговорност, да уведоми старши-треньора на тима за толкова съществен и важен детайл, заложен като бомба в договора на един от най-важните за бъдещето на клуба играчи. Звучи толкова абсурдно, сякаш говорим за управлението на български клуб, а не на Барселона.

Сандро Росел и Тито Виланова допуснаха груби грешки, които позволиха случилото се с Тиаго

Самият Виланова обаче също е със сериозна вина за случилото се. Дори и без въпросната клауза, Тиаго вероятно отново щеше да поиска трансфер в друг клуб. Халфът блесна като абсолютната звезда на последното Европейско първенство за младежи, където Испания триумфира с поредната си титла на международно ниво.

През сезона обаче Тиаго често оставаше на пейката в момент, когато Виланова (или асистентът му Жорди Роура, когато Тито бе на лечение в САЩ) можеше да му гласува доверие, без това да се отрази кой знае колко на крайния изход на дадения двубой.

Достатъчно показателен е и начинът, по който Тиаго бе третиран в края на сезона, когато каталунците вече си бяха гарантирали титлата. Тогава в преследване на напълно изкуствено постижение като въпросните 100 точки, Алкантара бе грозно пренебрегнат в последните 5 срещи от кампанията. Само в един от тях талантът стартира като титуляр, в други три влезе като резерва, а в един от тях изобщо не игра. Отново припомняме - в мачове без каквото и да е значение, освен последвалото помпане на мускули и изравнен рекорд на Реал Мадрид от миналия сезон.

Не по-малко обидно бе отношението на Барса и в моментите, когато Тиаго все още изчакваше сигнал от клуба, че на "Камп Ноу" искат той да остане. Такъв така и не последва, а далеч не останаха впечатления, че Росел или Виланова опитват някак да убедят испано-бразилеца да размисли. Напротив, позицията на "лос кулес" сякаш подсказваше липса на какъвто и да е интерес към футболист, който в следващите години щеше да попълни празните парчета на пъзела, оставени от оттеглянето на Шави и Андрес Иниеста.