4-та част: Историческата дата 17 ноември

Датата 17 ноември 1993 година е историческа за всички българи. Тя ще остане такава в нашата футболна история, дори и да вземем да се класираме отново на световно първенство.

Тази дата обаче освен, че за нас е паметна тя е и много съдбовна за други големи футболни нации. Все пак това е последния ден от квалификациите за Световното първенство в САЩ през 1994.

Коментарът на Роб Смит от английското издание Guardian ще ни припомни всички случки на 17 ноември 1993 година. А те, наистина са много интересни. Естествено, че постижението на Емил Костадинов е номер 1 по драматизъм и винаги ще е на първо място в нашите сърца. Знаете, ли обаче че нито един британски отбор не се класира за Световното през 1994 г.?

В началото ви запознахме с интересните сблъсъци на Италия - Португалия, като в крайна сметка "адзурите" стигнаха до класиране на Мондиала.

Вижте за отпадането на Англия и голямата грешка на сегашния мениджър на националния тим - Стюарт Пиърс.

Вижте за драмата Дания - Испания, и защо еврошампиона не успява да се класира.

Поличбата на Бодин

За по-голямата част от отбора на Уелс, чиито сърца бяха разбити от Румъния през 1993 година, това беше мачът, който ще помнят завинаги.

„Изиграх почти 850 мача като професионалист, но онзи мач с Румния още е запечатан в паметта ми", казва Дийн Саундърс. През 2003 Гари Спийд го нарича „най-болезнения мач в кариерата ми. Честно казано, бях съкрушен от него и ми се иска да го бях преживял по-добре, защото ми повлия още дълго време след това."

Това са светли дни за Уелс. Те са 28-ми в ранлистата на ФИФА, място, което не са стигали след това и пред мача са обект на рядко срещани благопожелания. Получават стотици телеграми, включително от Джон Мейджър, Принцеса Даяна, Джордж Бест и Уелския ръгби съюз, и много хора в Англия се вълнуват повече от тяхната съдба отколкото тази на Англия. BBC дори започва да излъчва мача на Уелс вместо този на Англия в началото на второто полувреме.

Тери Йорат, чийто контракт изтича в деня след мача, е извършил чудеса с разнородната банда, описана от Independent като „миш-маш от безразборни таланти". Рядко се вижда такава смесица от страхотни футболисти и посредственици. Без наказания Марк Хюз, отборът за мача с Румъния е: Невил Саутол, Дейвид Филипс, Ерик Йънг, Анди Мелвил,Кит Саймънс, Пол Бодин, Бари Хорн, Спийд, Райън Гигс, Иън Ръш и Саундърс.

В поредната заплетена група, Уелс се нуждае от победа, за да е сигурен за класиране, но всякаква победа би била достатъчна, ако Чехословакия не успее да победи Белгия. На Чехословакия също трябва победа за да се класира, докато Белгия и Румъния имат нужда само от равенство. Белгия стига до нулево равенство с Чехословакия в Брюксел въпреки изгонването на Филип Албер в началото на второто полувреме. На Уелс, въпреки че не го знае тогава, е необходимо само да победи, за да се класира. Това обаче е тежка задача срещу прекрасния отбор на Румъния, който ги беше победил с 5:1 в първия мач.

Сблъсъкът на стилове не може да е по-голям. По изключение, ще бъде ако не прибегнем до стереотипи. Това бе пример за героични усилия срещу темпераментен талант. Не че Уелс няма заложби, но напрежението в случая и невероятната атмосфера, която смесва страх, гордост и желание, неминуемо ги принуждава да прибегнат до по-класически британски качества. След мача, румънски журналист пита Йорат, едва ли не от съжаление: „Никога ли няма да промените това 'ритай и бягай'?" Румънският централен нападател Флорин Радучою казва, че Гигс трябва да избяга от английския футбол за да реализира таланта си.

Уелс почти успява да постигне величествен триумф на човешкия дух, но Румъния е много по-класният тим. През първото полувреме Дан Петреску уцелва гредата от три метра и Илие Думитреску изстрелва топката над вратата след бърза контраатака. Георге Хаджи оказва своето обичайно влияние, като пробива опасно по десния фланг и отправя няколко далечни удара встрани и над рамката. След един подобен опит, коментаторът на BBC Бари Дейвис предупреждава: „Все още не е намерил точността, но трябва да призная, че съм притеснен от това, че бяга към играчите и намира пространство."

Като погледнем назад, това изглежда наистина абсурдно, но по това време Хаджи играе в Серия Б за Бреша, спирка, която е между престои в Реал Мадрид и Барселона. Въпреки това, по-голямата му класа е вън от съмнение и той наказва Уелс в 32-та минута. Хаджи пробива по познатия пъргав начин отдясно и отправя нисък удар, който минава под Невил Саутол. В дните преди мача 35-годишният Саутол разправя наляво и надясно, че е добър толкова, колкото и преди десет години. Не би могъл да избере по-неподходящ момент да направи най-голямата грешка в страхотната си международна кариера.

Отговорът на Уелс е чудесен и те подлагат Румъния на свиреп натиск преди и след почивката с няколко статични положения. Ударът с глава на Йънг е избит акробатично, а този на Мелвил е спасен от голлинията в продължението на първото полувреме. Изравнителният гол идва от още едно статично положение след час игра, когато Саундърс успява да намери мрежата от близко разстояние. Почти веднага след подновяването на играта е отсъдена дузпа за Уелс, когато Спийд, както самия той признава, пада лесно след дръпване от Петреску. „Винаги съм се чудил какво щеше да стане, ако бях останал на крака", казва Спийд през 2003. „Дали щях да вкарам, ако не бях паднал? Дали това щеше да направи решаващата разлика и да ни отведе на световното?"

BBC превключва на мача на Уелс, точно когато Бодин се готви да изпълни дузпата. (32000 досадни зрители се обаждат, за да се оплачат и може само да си представите псевдовъзмущението в twitter, ако се беше случило в наши дни.) Той беше отличен изпълнител на дузпи; шест месеца по-рано вкарва победния гол на „Уембли" в луд плейоф, който вкарва Суиндън в Премиършип  вкарал е три от три наказателни удара за Уелс. Но това е различно равнище на напрежение, такова, каквото не си представяш, когато се заемаш да изпълняваш дузпите за своя отбор. Той изстрелва топката в гредата. През 2007, Observer Sport Monthly го нарежда на 46-то място от най-разочароващите моменти в историята на спорта.

Уелс продължава да натиска, но нещо умира онзи момент и Румъния лека-полека отново поема контрол над срещата. След няколко изпуснати положения, Радучою отбелязва победния гол в 83-та минута през Саутол, който отново може да бъде винен. Уелс губи на „Кардиф Армс Парк" за пръв път от 1910 година. Нещастната вечер става още по-мрачна, когато точно след последния съдийски сигнал, възрастен фен е ударен във врата и убит от ракета изстреляна от другата страна на терена.

„Отначало имаше усещане на обезвереност, и безчувственост", казва Йорат, който повече не води Уелс. Година по-късно Уелс е сбирщина, която губи от Молдова и е разгромена с 5:0 в Грузия. „Едва в четири сутринта в хотелската ми стая седнах и започнах да плача. Знаех, че е свършило. Всичката работа беше за нищо."

Изкупителната жертва, неизбежно и пресилено, е Бодин. Той няма 15 минути на слава, а по-скоро 11 метра на позор. За разлика от провалите на Англия от бялата точка през 90-те, за Бодин няма спасение в многочислеността и вреклами на Пица Хът. Само обиди от много идиоти с пицодобни лица.

„След мача помня, че група ученици по улиците на Кардиф ме обиждаха доста", казва Бодин. „За щастие обаче, това беше най-лошото, което отнесох." Може би не е чел интервюто, в което Ники Уайър от рокрупата Manic Street Preachers го нарича п*тка.

„Станах по-добър човек от случилото се", добавя Бодин, „и никога не съм се ядосвал, когато някой повдига темата, защото наистина се случи." Той е разумен, достоен човек, който с течение на времето се помирява със случилото се.