Sporta.bg ще ви представи най-интересните и любопитни факти от историята на всички световни първенства по футбол.
Първото световно първенство по футбол се състои в Уругвай. Световен шампион е страната домакин Уругвай, който побеждава своя най-голям съперник и съсед Аржентина с 4:2 на финала.
Всичките 18 мача от световното първенство се играят на на три стадиона. Целият шампионат е посетен от 590 549 човека, което прави по 32 808 средно на мач.
Началото
Всичко обаче стартира няколко години по-рано. След невероятния успех на футболния турнир по време на Олимпиадата в Париж през 1924 и Холандия 1928 (над 40 хиляди присъстват на финала между Уругвай и Швейцария), членовете на ФИФА се събират и решават да създадат турнир Световна купа или Световно първенство.
Много държави искат да са домакини като Италия, Холандия, Испания, Швеция и Уругвай. Урусите обаче плащат всички разходи на отборите по пътуванията и хотелите.
Също така Уругвай обещава да построи 100 хиляден стадион, а през 1930 година в страната се навършват точно 100 години от нейната независимост. Новият стадион се казва „Ещадио Сентанарио“.
Още две съоръжения приемат мачове, но те са с много по-малък капацитет. Много отбори не са съгласни да пътуват толкова далеч и отказват участие.
Голямото пътуване
13 отбора се съгласяват да участват на далечното световно първенство в Уругвай. Седем отбора от Южна Америка плюс четири от Европа заедно с Мексико и САЩ. Някои европейски държави се отказват заради голямото разстояние към Уругвай.
Единствените, които се съгласяват са Франция и Белгия, които са основателите на ФИФА заедно с Югославия и Румъния.
Най-интересното е, че трите държави без Югославия пътуват заедно към Уругвай. Пътешествието им отнема около две седмици с парахода „Конте Верде“, за да стигнат до Южна Америка.
Заедно с тях на кораба пътува и президента на ФИФА Жул Риме, който носи първият трофей - „Златната богиня на победата“ или „Златната Нике“. Трофеят тогава е бил статуя около 30 сантиметра висока и тежаща 4 килограма (на снимката)
Параходът спира в Бразилия, за да вземе националния отбор на „кариоките“, докато другите футболисти си купуват банани и портокали от пристанището. Корабът с участниците от Европа и Бразилия пристига на 4 юли като е посрещнат от 10 хиляди уругвайци.
Отборите са разделени в 4 групи ( 3 групи по три отбора и 1 с четири отбора). Победителите във всяка група се класират за полуфиналите на Световното по футбол.
Първият гол на световни първенства е отбелязан от Люсиен Лоран в 19-та минута на мача Франция – Мексико (4:1).
Съдийските грешки и тесли
Първото световно първенство по футбол се слави като едно от най-скандалните. Голямата еуфория и голямото желание за победа предизвикват много грешки в съдиите, някои от тях обаче съвсем целенасочено.
На първенството ясно се толерират южноамериканските отбори. Колумбийски съдия отсъжда шест дузпи в двубоя Аржентина – Мексико (6:3), като само една е реализирана.
След това бразилският съдия Жилберто Алмейда Рего свири края на мача Аржентина – Франция по-рано с 6 минути, след като южноамериканците са вкарали гол. Още по-интересното е, че последният съдийски сигнал спира атака на Франция, при която Морис Ланжиле излиза сам срещу вратаря.
Феновете на стадиона полудяват и искат да линчуват страничния съдия и се решава мачът да се доиграе. Отборите на Уругвай, Аржентина , Югославия и САЩ се класират за полуфиналите.
Уругвай определено има най-добрия отбор и смятан за фаворит като домакин. Урусите са спечелили последните два футболни турнира в олимпийските игри 1924 и 1928 година.
Аржентина прави впечатление с огромния си арсенал от нападатели, които обичат да играят грубичко. Гилермо Стабиле става голмайстор на шампионата със своите 8 гола. В Югославия има професионални играчи от Франция и ветерани от Първата световна война. В състава на САЩ пък има професионалисти от Англия, които са натурализирани и играят за американците.
Стадион "Сентенарио" построен специално за първия Мондиал
Съдийските тесли продължават и на полуфиналите, въпреки убедителните на пръв поглед победи за Уругвай и Аржентина. Домакините се справят с 6:1 над Югославия, но „плавите“ повеждат в резултата, а техен втори гол е отменен от добре познатия ни бразилски съдия Рего.
След това Уругвай вкарва два спорни гола от засада, но третото попадение остава в историята като най-скандалния гол на световни първенства. Капитанът Дорадо гони топката до аутлинията, но тя излиза. Въпреки това един от полицаите я връща на терена. Дорадо веднага я праща в наказателното поле, където нападател на домакините я вкарва на шега в мрежата.
Съдията Рего обаче зачита гола и посочва центъра. Това вбесява югославския капитан Арсениевич. Той отива и удря полицая върнал топката. Полицаите веднага хващат капитана и искат да го арестуват, но благодарение на намесата на треньора на Уругвай футболистът се връща на терена.
В другия полуфинал пък Аржентина бие със същия резултат, но отборът на САЩ има сериозни проблеми, като трима играчи са контузени, а тогава не е имало смени. Един от играчите на САЩ е ударен с бутилка от трибуните.
Финалът: Първото „Класико“
Съперничеството между тези два отбора е първото дерби или първото „класико“ сред футболните фенове. Двата отбора наистина играят най-добрия футбол на 20-те години и две години по-рано се изправят във финала на олимпийския турнир. За първите 20-ина години на XX-и век Уругвай има 6 титли Копа Америка, докато Аржентина има 4.
Аржентинските фенове правят истински десант като над 20 хиляди пътуват по реката „Рио де ла плата“ (Ривър Плейт). Това има трагични последици, защото десетки хора умират, след като им се обръщат лодките.
Близо 10 хиляди полицаи са ангажирани за финала, като е абсолютно забранено да се внасят пистолети. Звездата на Уругвай и на световното първенство се казва Хосе Леандро Андраде. Той е впечатлява с техника и физика, която е абсолютно нестандартна за останалите футболисти.
Уругвайци и аржентинци искат да играят със собствените си топки на финала. Съдията взима революционното решение - първото полувреме да се играе с топката на Уругвай, а второто с топката на Аржентина (на снимката и двете топки от финала)
Финалът предлага изключителна драма. Уругвай повежда и 90 хиляди на трибуните избухват, преди Аржентина да обърне резултата в края на първото полувреме. След това Уругвай излиза преобразен и успява да изравни след страхотна атака и технично отиграване с пета за паса преди гола.
Малко след това Уругвай повежда, а в края на мача Кастро бележи четвърти гол. Веднага след него се чуват изстрели на стадиона. Полицията веднага търси кой е стрелял, но не става ясно дали куршумите са били насочени към футболиста Кастро, който получава заплахи предния ден преди мача.
„Сентанарио“ изпада в делириум след последния съдийски сигнал. Организаторите си припомнят години по-късно, че не са виждали такава силна еуфория и такава неотразима емоция на хората до този момент.
Цял Уругвай ликува само 12 дни след официалната 100-годишнина от освобождението. Уругвайците вече си имат нов национален празник. Всички остават изключително доволни от програмата за Мондиала и съвместните тържества за освобождение.
Не такова е настроението в Аржентина. Феновете започват да чупят и да правят проблеми с полицията. Посолството на Уругвай в Буенос Айрес е потрошено за нула време от хвърлените камъни.
Аржентина и Уругвай прекъсват отношенията си за две години, а Копа Америка е закрит за пет години, докато се уталожат страстите от първата световна купа. Това е едно добро начало типично по южноамерикански.
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ