20 години от триумфа на Цървена звезда в Шампионската лига

През 1991-ва година Цървена звезда победи Олимпик Марсилия във финала на Шампионската лига и вдигна отличието за първи и единствен път. Дарко Панчев, един от най-важните играчи на сръбския гранд, си спомня за емоциите около знаменития триумф: „Не мисля, че тогава се страхувахме от който и да е отбор".

Панчев беше част от великото поколение футболисти от Източна Европа- включващо още Деян Савичевич, хърватина Роберт Просинечки, Владимир Югович и Синиша Михайлович - които се състезаваха за последния отбор, отнесъл титлата от Шампионската лига в тази част на Стария континент. На 29-ти май 1991-ва година тимът от бивша Югославия надигра Олимпик с 5:3 след изпълнение на дузпи, като Панчев реализира решителния удар от бялата точка.

Припомняйки си отново момента, в който пристъпи към топката срещу вратаря на Марсилия Паскал Олмета, 45-годишният Панчев казва: „Беше много трудно да вървиш около централния кръг на терена, защото през тези десетина секунди много мисли преминаваха през главата ми - от рода на „не пропускай, не прави грешка". Но когато взех топката и я поставих на бялата точка, не се опитвах да слушам вътрешните си гласове. Стараех се да се концентрирам максимално много, за да вкарам и така и стана". Според него решението на Югославския футболен съюз е наложил правилото за изпълнение на дузпи при равни резултати в мачовете с директна елиминация в турнира за домашната купа през 1988-ма година. „Бяхме свикнали и не се изненадахме, че и петимата ни играчи реализираха".

За да достигнат до финала срещу Олимпик Цървена звезда отстрани последователно Грасхопър, Рейнджърс, Динамо Дрезден и Байерн Мюнхен, а самият Панчев отбеляза 34 гола през сезона (той се разписа във всеки мач от Шампионската лига), с което спечели „Златната обувка" за голмайстор на Европа.

Отборът от Белград бе отбелязал 19 гола преди последния двубой в турнира, но в мача с френския състав резултатът е 0:0 и Панчев обяснява защо: „В срещата си подавахме топката повече от колкото трябваше и я спирахме прекалено много. После се изморихме и краката ни станаха тежки с олово. Изобщо не показахме пълния си потенциал, но все пак не играхме толкова зле".

Едни от най-значимите фигури за Цървена звезда - Михайлович и Просинечки, по-късно ще спечелят трофея в турнира с Милан и Ювентус, а самият Просинечки помогна на Хърватия да стигне до третото място на Световното първенство във Франция през 1998-ма година. „Всички знаехме, че отборът ни е страхотен, с много силни индивидуалности", споделя Панчев, който премина в Белград от ФК Вардар през 1988-ма.

„Физически бяхме добре", продължава той. „Атмосферата в отбора бе невероятна. Мисля, че е много важно да има позитивно настроение - ако отсъстват манталитета на победител, приятелските отношения, няма как да се постигат добри резултати. В Цървена звезда имаше точно това - бяхме истински приятели, бяхме наясно с качествата си и имахме огромното желание да трупаме успехи. В крайна сметка, това направихме".

За съжаление на Панчев, който премина в Интер, където не се запомни със значими изяви, в Цървена звезда имаше много конфликти. Отборът се разпадна далеч преди да му дойде времето и дори не успя да спечели първенството на Европа и Южна Америка, губейки от Коло Коло. В рамките на 12 месеца и националният отбор на Югославия се отказа от участие на Европейския шампионат през 1992-ра в Швеция, като тимът, който ги замести - Дания, спечели трофея в последствие.

„Съжалявам за разпадането на Цървена звезда, защото ако отборът бе запазил ядрото си от играчи, щяха да имат още успехи, като например Байерн или Аякс. Мисля, че това поколение на сръбския клуб имаше още какво да спечели."

Все пак, въпреки тези сътресения, за феновете остават приятните спомени от славния период на Цървена звезда, които не спират да осветяват историята на Шампионската лига.