10 неща, които Световното ни разкри

Двадесетото Световно първенство тъкмо приключи и е време за равносметките. Бразилците преминаха през доста перипети, но в крайна сметка то се състоя, предложи редица запомнящи се моменти, както и доста спекулативни такива. Немците вдигнаха първа титла от 1990 година насам и общо четвърта за тях, Аржентина и Лео Меси се разминаха на косъм от трофея, Луис Суарес отново се прояви с изцепките си, захапвайки нов съперник на терена и т.н. В следващите редове ще се опитаме да анализираме някои от важните събития от изминалия Мондиал, а не просто да Ви представим факти.

1. Шампионът Германия – един проект на 10 години

Когато на Евро 2004 Германия отпадна още в групите, без да запише нито една победа, бе ясно, че ще настъпят промени. Тогава постепенно започна една смяна на поколенията, начело на отбора застанаха Юрген Клинсман и Йоахим Льов и нещата потръгна отново.

През 2006 година на домашния Мондиал Италия се оказа препъни-камък на полуфиналите. Клинсман си тръгна, но Льов продължи да работи и на Евро 2008 „бундестимът“ стигна до финала, но там загуби от Испания. През 2010 и 2012 година Клозе и компания отново играха полуфинали (отново поражения от Испания и Италия), но се разбра, че рано или късно този отбор ще се окичи със златото. На това Световно испанци и италианци си заминаха безславно и пътят вече бе изчистен, така че моментът най-сетне настъпи – десетгодишният вложен труд даде своите плодове и немците заслужено ликуваха на финала в Рио.

2. Меси – „най-добрият на света“ – все още ще седи в кавички

На това първенство всички погледи бяха вперени в Лионел Меси и Кристиано Роналдо още преди започването му. Контузията на португалеца му попречи да разгърне потенциала си, докато Меси успя да стигне чак до финала със своята Аржентина. Пред него стояха въпросите дали е резонно да бъде сравняван с легенди като Диего Марадона и дали може да бъде лидер на страната си. За съжаление на феновете си „Бълхата“ отговори и на двата с категоричното „Не!“.

Дребният футболист остана почти незабележим от четвъртфинала с Белгия до самия край на Мондиала. На полуфиналите холандската защита не го пусна да припари до наказателното поле, а на финала пропусна сам срещу Нойер и окончателно затвърди мнението, че е все още много далеч от Марадона. Златната топка за най-добър играч в турнира, която му връчиха след последния мач, е откровен подарък, който никак не успя да го утеши, въпреки че това бе единствената ѝ цел.

3. Клозе влезе в историята

Не мина и без рекорди – Мирослав Клозе отбеляза два гола на това Световно, трупайки общо 16 на световни финали, и задмина „Феномена“ Роналдо, който остана с гол по-малко. Германецът е страхотен нападател, който обаче няма как да се доближи до класата на бразилския си колега, но постижението му остава за историята. Друг е въпросът, че неговият сънародник Томас Мюлер вече натрупа 10 попадения от двата Мондиала, на които участва, и никак не е изключено през 2018 или най-късно 2022 година (ако, разбира се, Мюлер запази мястото си в националния отбор) да имаме нов рекордьор. Времето ще покаже.

4. Холандия разполага със страхотни защитници

Селекционерът на Холандия Луис ван Гаал изненада всички преди Световното, като взе в отбора си доста футболисти с не особено голям опит. Почти нямаше човек, който да не се съмнява в качеството на избраниците му, особено в дефанзивен план. Повчето от тях бяха бранители от Ередивизие и не бяха помирисвали дори участия в Шампионската лига, заради което и имената им не звучаха познато.

Оказа се обаче, че ван Гаал по перфектен начин е подбрал своите футболисти. Дейли Блинд, Стефан де Врай, Бруно Мартинс Инди, Дарил Янмаат и особено Рон Влаар се справиха по прекрасен начин с работата си в почти всички мачове на „лалетата“, особено в този в Аржентина, който бе злощастно загубен с дузпи. Твърде вероятно е тези защитници да преминат в по-големи отбори още през това лято.

5. Заблудата, в която Бразилия бе попаднала

През миналото лято „селесао“ спечели Купата на конфедерациите, побеждавайки убедително на финала световния шампион Испания (3:0), както и Италия в групите (4:2). Много букмейкъри, специалисти и обикновени зрители бяха в заблуда от резултатите на този турнир и обявиха Бразилия за основен фаворит за титлата на Световното първенство.

Обаче в началото на шампионата Холандия разби Испания с 5:1 и в последствие „Ла Фурия“ отпадна още в групите. Не е ясно дали в този момент на Луиш Фелипе Сколари не му е светнало, че всъщност не испанците са мерилото на Мондиала. Къде с ентусиазъм, къде с еуфорията от публиката и подкрепата на съдиите, Бразилия стигна до полуфиналите, но там амбициите им се оказаха без покритие и домакините получиха общо 10 гола в последните си два двубоя. Вярно – Неймар го нямаше, но това оправдание виси някак във въздуха след загуба с 1:7, дори и от бъдещия шампион Германия.

6. Приятните изненади в турнира

Както и на всяко друго първенство, в „страната на кафето“ също не мина без изненади. Очакваше се Белгия и Колумбия да пробият напред заради набора им от талантливи футболисти и това общо взето се случи. Двата отбора достигнаха до четвъртфиналите, където отпаднаха съответно от Аржентина и Бразилия, въпреки че силите им определено можеха да стигнат и за повече от това.

Истинската изненада, обаче, бе сътворена от Коста Рика. Никой не броеше северноамериканците за живи в „групата на смъртта“, където компания им правеха Италия, Англия и Уругвай, но след победи над „адзурите“ и „небесносините“ и равенство с „Трите лъва“ се оказа, че Коста Рика ще завърши като лидер в групата. Това не им стигна и на осминафинала те надвиха Гърция след дузпи. Само преди няколко месеца никой не би си помислил дори, че малката страна е способна на толкова големи подвизи.

7. Европейските провали

Климатът в Южна Америка явно не подейства много добре на европейските отбори и повечето от тях си стегнаха куфарите още след групите. Седем от 13-те тима от Европа не можаха да достигнат до елиминационната фаза, а сред тях бяха колоси като Испания, Италия, Португалия и Англия. Към това прибавяме Хърватия, Русия и Босна, които също имаха амбиции да се представят добре, но се провалиха.

Грандовете се нуждаят от промени – Испания ще трябва да намери заместници на застаряващото си златно поколение; Англия да интегрира младите си таланти; Италия да изгради отбор, който да не разчита само на Андреа Пирло; Португалия да не разчита само на Роналдо, защото се видя, че когато той не е напълно здрав, нещата изглеждат ужасяващо. Руснаците също ще трябва да вземат важни решения, тъй като след четири години Мондиалът ще е тяхна земя. А тогава никой няма да се зарадва, ако срещу инвестираните милиарди в организация, отборът им се отблагодари с отпадане в груповата фаза.

8. Африка и Азия отново отложиха своя пробив

В досегашните 20 Мондиала нито веднъж отбор от Африка или Азия не е ставал световен шампион. Преди четири години Гана проби до четвъртфиналите и бе на една дузпа разстояние от знаменит полуфинал, но това така и не се случи. В Бразилия ганайците завършиха последни в групата си и не можаха да се доближат до това си постижение. От африканските нации само Нигерия и Алжир се добраха до елиминации, но само толкова. Осминафиналните сблъсъци се оказаха непреодолими за тях. Със сигурност най-разочаровани ще бъдат футболистите на Кот д‘Ивоар, които се разминаха с осминафиналите на косъм. Дидие Дрогба и съотборниците му допуснаха гол в продължението на последния им двубой от групата срещу Гърция и по този начин южните ни съседи се класираха напред вместо тях.

Азиатските отбори пък (включително Австралия, която играе квалификации в зона Азия) ще се опитат по-бързо да забравят този форум, тъй като и четирите останаха на четвърто място в своите групи и събраха общо едва 3 точки.

9. Странният жребий на турнира

Разпределението на отборите в осемте групи на турнира показа само едно – ранкинг системата на ФИФА куца! Някак не върви в една група да мерят сили Италия, Англия и Уругвай, а в друга – Аржентина, Иран, Нигерия и Босна; или пък Франция, Хондурас, Еквадор и Швейцария. А да не говорим за групите, в които се подвизаваха Гърция, Япония, Кот Д‘Ивоар и Колумбия или Белгия, Русия, Алжир и Южна Корея. Цялото ни уважение към тези състави, но разпределението им в схемата на състезанието не бе равностойно.

Сравнително лекият жребий позволи на Аржентина да стигне чак до полуфиналите без да срещне някой от така наречените фаворити и едва на предпоследното стъпало се появи Холандия. От другата страна пък Германия трябваше да побеждава Португалия в групите, а после Франция и Бразилия в елиминациония етап. Сеп Блатер трябва да обмисли по-резонен регламент за формирането на турнирната схема.

10. Технологията срещу съдиите

Това бе първото Световно първенство, на което бе използвана технология на голлинията, така че съдиите да знаят кога топката я пресича с целия си обем. Нововъведението влезе в употреба при отсъждането на два гола (един на Франция срещу Хондурас и едина на Коста Рика срещу Италия) и определено може да се счита са успех. От друга страна обаче, самите арбитри бяха под всякаква критика. Почти нямаше двубой, в който съдиите да не правят грешки, а често техните неправилни отсъждания се оказваха решаващи за изхода на срещите. Може би видеоповторенията ще бъдат от полза, но никой не знае кога на ФИФА ще им скимне да направят тази стъпка.