Звездашът, който за нула време обедини левскарите

За има-няма два месеца Левски си произведе треньор, който успя да успокои и обедини публиката. Това беше много важно да се случи, защото в последните месеци къде явно, къде като усещане във въздуха привържениците на сините някак си се разделиха на три групи: такива, които не обичат бившия треньор, такива, които са готови да го подкрепят до дупка, и такива, които ходят на мачове от немай къде, надявайки се все пак нещо в главата на италианеца да се промени.

В момента Левски си има треньор – звезда. Не като име и тежест, а като ситуативност на Славиша Стоянович в синята футболна общност.

Няма спор, Делио Роси е по-голямо име, но поради дистанцията от фенове, играчи, медии той така и не стана звезда според терминологията и разбиранията на балканската футболна публика. Изпратиха го със счупени седалки. Това изобщо не бе мечтаната раздяла, но подобна развръзка бе неизбежна.

Публиката на Левски си има своите тайни, които са колкото трудни за обяснение, толкова и лесно достъпни. Преди няколко години феновете бяха готови едва ли не да леят кръв след Йоканович. Но онзи Славиша също бе прекалено деликатен, сдържан и дипломатичен. Той не успя да направи летящ старт, както стори Стоянович. Сегашният Славиша случи на хубава програма, а и което е в негова услуга – случи на заспали и отегчени физиономии в съблекалнята. Все едно в една тиха и притъмнена кръчма от нищото да нахлуе хитов оркестър и изведнъж сервитьорите да захвърчат със салати и ракии – ето такова нещо се случи в Левски. Славиша Стоянович използва благия си характер и способността да контактува по балкански и резултатът е все едно пластичен хирург е опънал кожата по лицата на играчите и им е променил извивките около устата, така че да са пo-усмихнати и ведри.

Стоянович трябва да разрови малко или пък Асен Букарев да му подскаже някои специфични особености на синята психология. Като например раздялата на Стойчо Стоев с публиката на Левски на стадиона в Благоевград. Синята торсида рядко изпраща с цялото си сърце треньор, който вече на практика се е разделил с клуба. Не му се получиха на Стоев нещата, но той пробва какво ли не, за да угоди на запалянковците. Всяческите му опити и последователност за налагане на атрактивен стил на игра бяха оценени подобаващо от трибуните, но липсата на висша класа, а оттам и на резултати провокираха раздялата.

Оттук насетне Славиша Стоянович не трябва да се съобразява с резултати и класиране. Поне на първо време неговият Левски не може да отстъпва назад като философия и стил на игра. Сините в атака, пък назад каквото стане. Няма друг вариант, при който сръбският треньор да поддържа горещия темперамент по трибуните. Тънките сметки, клатенето, надхитрянето и други такива в никакъв случай няма да са му от полза. Прагматичен стил на игра би убил инерцията на тима това лято. Сега е моментът публиката да бъде привличана все повече и повече. Самият Стоянович е наясно с това. Все пак той много добре знае как да контактува, как да флиртува и как да задържи феновете на стадиона. Той е „работил“ с по-многобройна публика, тази на Цървена звезда, нещо повече – ставал е шампион. И е наясно, че ако го стори и с Левски, статутът му на звезда ще остане непоклатим дълго време. Звездата от Звезда.

Накрая, длъжни сме да сложим и една малка лъжичка катран в кацата с меда. Последните покупки на Левски леко поразклатиха имиджа на Славиша Стоянович. Феновете чакаха той да намери отнякъде непоклатим, сериозен нападател, който след три тренировки да нахлуе в титулярния състав и да вдигне осезаемо нивото на отбора. Вместо това на „Герена“ се появи бразилец с доста бели петна във визитката си. И някакъв ляв бек, който също не вдъхва доверие за безапелационен титуляр. А само преди седмица-две Славиша обясни, че не иска да прави селекция по видео и си има принципи – проучва не само качествата на всеки нов играч, но и характера му. Държал да говори с бивши треньори, да разпита едно-друго. А някои от новите изобщо не отговарят на тези намерения на Стоянович.

Но както и да е, за новите ще го съдим, като ги видим как я пипат. Все пак при тази цайтнотна ситуация не бива да се правят крайни оценки. Когато си притиснат до стената, е допустимо да правиш грешки. Само да не му стане навик на Славиша. Допускаме, че ситуацията му е позната. Все пак голямото му предимство е, че е работил на такава почва, при такива обстоятелства. Той стана шампион със Звезда след период от 7 години без титла на „Мала Маракана“. На „Герена“ годините са 9. Спас Русев сигурно добре е обърнал внимание и на тези елементи, когато е посегнал към телефона да набере номера на Славиша Стоянович.

Желю Станков/ „Тема спорт“