Замбия излиза на финал, начертан от съдбата

Преди 19 години самолетът на националния отбор на Замбия се разбива край бреговете на Габон на път за Сенегал, където момчетата от Южна Африка трябва да играят световна квалификация.

Всички загиват - играчи, треньори, екипаж. Трагедията шокира целия свят. Няма по-голяма нещастие от това толкова млади хора да изгубят живота си.

Замбия успява да преживее кошмара и година по-късно единственият оцелял национал Калуша Бваля отвежда новия отбор на финала на турнира за Купата на Африканските нации в Тунис. Пътят от това да останеш без отбор до финала в континенталния турнир е като сценарии от Холивуд.

Но „медните куршуми", както са известни замбийците, губят финала от Нигерия. Мачът е невероятен. Южноафриканците повеждат в третата минута, но само две по-късно Кевин Амунике от състава на „орлите" изравнява резултата.

През втората част нигерийците отбелязват второ попадение, отново чрез Амунике и печеля втората титла в историята си.

„Беше болезнено да видя как губим от Нигерия. Имах чувството, че светът се срива върху нас. Как можеше да изгубим тима си в катастрофа, да се възстановим и да не бъдем възнаградени?

Наистина бях съкрушен, но може би тогава не беше точният момент да станем шампиони", разказва Санди Кабанге Чонго, журналист от Замбия пред Goal.com.

И ако „медните куршуми" се чувстват ощетени от съдбата, то техните опоненти имат своя гледна точка. Полузащитникът на победителите Мутю Адепожу смята, че финалът в Тунис е бил битка в името на славата на Нигерия.

„Най-изненадващото нещо бе това, как замбийците успяха да се съвземат и да стигнат до финала за такъв кратък период. Имаха добър отбор, но ние направихме това, което бе нужно, за да спечелим", категоричен е Адепожу.

В неделя, 12-ти февруари, 18 години по-късно „мените куршуми" получават втори шанс да стигнат до отличието. Те се изправят срещу Кот д'Ивоар - фаворитът в турнира.

Срещата е в Либървил - последното място, на което са били през 1993-та година замбийските национали преди да умрат. Символиката е ясна.

В четвъртък момчетата на треньора Ерве Ренар поднесоха цветя на брега на Атлантическия океан в чест на своите загинали съотборници, водени от Калуша Бваля. През 1993-та година той не е със съотборниците си, а лети за Сенегал директно от Холандия. Това го спасява.

Замбийците се надяват, че оказаната почит ще им помогне да се настроят по точния начин за финала.

До този момент в турнира те надхвърлиха дори собствените си очаквания. Срещу Дидие Дрогба и компания коефицентите на букмейкърите определено не са на страната на футболистите от Южната част на континента и никой не им дава големи шансове.

Но след като изхвърлиха другите два големи фаворита - Сенегал и Гана, замбийците няма как да не мислят за титлата. Между тях и славата стоят само слоновете. Те обаче не са допуснали попадение в петте си мача дотук.

Точно както през 1994-та година Адепожу смята, че „медните куршуми" трябва да се хвърлят на живот и смърт и да покажат, че заслужават да станат крале на Черния континент.

„Самият факт, че стигнаха дотук говори, че заслужават да спечелят. Но и слоновете имат своите основания. Мисля, че ще видим един много интересен финален мач", смята бившият нигерийски национал.

Замбийците накараха хората в страната да изпитат много радост и вдигнаха градуса на настроението там до големи висини. Всички знаят, че между отбора им и купата стоят само 90 минути.

Ако спечелят, футболистите на Ерве Ренар могат да освободят духа на онези млади мъже, които загинаха през 1993-та години в изпълнение на дълга към своята родина.

„Ще играем с един много добър отбор, но аз съм сигурен, че ще се представим добре. Не само, защото желаем победата, но и защото искаме да сбъднем мечтите на нашите загинали другари, и да завършим тяхното пътуване, започнало преди 19 години", завършва Санди Чонго.

Goal.com

Замбия в турнира за Купата на Африка