За Тити, достойнството и обичта към баскетбола

От днес Константин Папазов вече не е национален селекционер на България. Треньорът на Левски подаде оставка и със сигурност предизвика бурна радост в цял Самоков, а навярно и на други места.

В последните дни за баскетбол се говори много повече от обичайното, темата окупира челните заглавия, а дори няма квалификации на националния отбор. Виновникът се казва Тити Папазов, който даде повод за това не само с драматично спечелената Купа на България от неговия Левски, но и със скандалите около себе си. Скандали, от които Тити обаче излезе по най-добрия начин.

Преди дни разкритикувах вече бившият национален селекционер заради меко казано странното му поведение. Направих го, не защото смятам, че той нямаше право да избухне или защото не разбирам какво му беше в сърцето, а защото е неприемливо един професионалист, треньор на Левски и националния тим да се държи по този начин.

Нека не си кривим душите, на никой не му е приятно да го обиждат, на никой не му е приятно сънародниците му да са срещу чужд клуб в изключително важен двубой. Със сигурност всеки на мястото на Папазов би се почувствал по начинът, по който се почувства и той. Разликата е, че ще удържи емоцията си и ще замълчи. Е, при Тити не се получава.

Той обаче успя да се изправи, когато всички скочиха срещу него и да признае вината си. Направи го още на следващия ден, направи го няколко пъти оттогава насам, направи го и днес. Не се скри, поиска наказание и си пое отговорността.

Тити първо се извини, а след това си подаде и оставката. Беше длъжен да го направи, защото обиди фенове на баскетбола, каквито и да са те, позволи си да държи сметка на журналисти, каквото и да са коментирали и нападна съперник, както и да го е предизвикал. Подаде я защото му я поискаха и защото така трябва да постъпи всеки отговорен човек. Показа, че е човек, който обича баскетбола.

Константин Папазов вече не е национален селекционер, а и настрои поне половин България срещу себе си. За него обаче това не е важно. Важното е, че другата половина стои зад него. А с това, което направи той в последната седмица – и на баскетболното поле, и извън него, спечели на Левски пълна зала и безрезервна подкрепа в решителната фаза от сезона, та дори и в Самоков. Всъщност не е лошо залата в града да се напълни, даже и това да е акумулирано от ненавистта към Тити.

А той със сигурност е щастлив от подкрепата и обичта на онези, които са важни за него. Това е най-ценното. Защото много от останалите, тези които сега са срещу него, може и да са по-големи баскетболни величия, но едва ли някога ще чуят как 3-4 хиляди души скандират името им. Колкото и титли и купи да спечелят.