Йордан Йовчев: От танците не можех да тренирам

И на 36 години Йордан Йовчев доказа, че все още е спортист от световна класа. Неочаквано за едни и почти сигурно за други, президентът на Българската федерация по спортна гимнастика спечели сребърен медал на халки от световното първенство в Лондон. Данчо остана в подножието на върха, само на десета от златното отличие. Това накара феноменалния спортист да се размисли за олимпиадата в Лондон през 2012 г., когато ще бъде на 39... Йовчев говори за амбициите си при завръщането в София в интервю за "7 дни спорт".

- Как ще коментирате постижението си, г-н Йовчев?
- Първо искам да благодаря на всички, които ме посрещнаха. Не очаквах толкова много хора. Изненадан съм от медала, тъй като не се чувствах подготвен за това състезание. Бях зает с танци и какво ли още не. Не успях да отида на лагера на националния отбор във Франция преди световното заради ремонта на зала "Раковски". Все още не мога да си обясня как спечелих медала. Може би, когато човек е по-малко подготвен, е по-концентриран.

- Почувствахте ли се ощетен?
- Лошото е, че аз не съм човекът, който дава оценки. Но наистина изиграх едно от най-добрите си съчетнания. Не казвам, че е било най-силно, което донякъде е добре, защото показва, че все още има потенциал в мен. Изпълнението беше елементарно, но чисто. Имах притеснение за отскока - накрая не ми стигаха сили. Въпреки това го изпълних добре.

- Как се издържа толкова години в труден спорт като гимнастиката, в който трябва да владеете всяка една клетка от тялото си?
- По принцип е трудно. Много хора разчитат на мен защото знаят, че все още мога да играя на високо ниво.

- От няколко години журналистите ви задават един въпрос. Докога ще се състезавате?
- И аз не знам. За световното първенство не тръгнах с идеята, че мога да направя нещо голямо. Надявах се да вляза във финала. Много малко време имах да усложнявам съчетанието си.

- Означава ли това, че когато сте по-малко напрегнат, играете по-добре?
- Напрежение винаги има. Даже адреналинът ми преди финала беше толкова висок, че целият се тресях. Вътрешно бях спокоен. Знаех, че мога да изиграя съчетанието без проблем, но не можех да овладея тялото си. Това е голям проблем в гимнастиката. Заминах за Лондон без големи обещания, защото не исках да ми тежат. Видяхте, че държави, които имат традиции в гимнастиката като Русия и Франция, останаха извън финалите на някои уреди. Това бе причината да не искам да говоря за големи цели. Когато отиваш на световно, е съвсем естествено да искаш медал. Иначе си на екскурзия. А аз съм човек, който е обиколил целия свят...

- Мислите ли вече за олимпийския отбор за Лондон и виждате ли свой наследник?
- За да се стигне до олимпиадата в Лондон, първо трябва да се минат квалификации. Тази година ще има корекции в начина за придобиване на квоти. Това все още се дискутира в международната федерация. В гимнастиката винаги е имало една пресявка и това бе световното първенство преди олимпиадата. Ако се издъниш там, губиш всякакъв шанс. В другите спортове има по няколко възможности за квота. Що се отнася до нашите състезатели, нямаме такъв голям арсенал като Русия или Китай, за да можем да си позволим да подмладим изцяло националния отбор. За олимпиадата имаме млади момчета от Варна, които досега бяха при юношите до 18 години. В контролните състезания предстои да видим какво могат. Разбира се, преди това ще бъдат на лагер с останалите национали.

- На 36 години взехте сребро. Ще ви видим ли на 39 на олимпиадата в Лондон?
- Всичко зависи от промяната в правилника и от това как се чувствам. Ако трябва да играя на повече от един уред, няма да стане. Искам да изчакам официалното становище на международната федерация. По принцип обаче идеята за Лондон я имам на много заден план. Не мога да говоря със сигурност, защото до олимпиадата има още близо три години и не знам дали ще съм здрав.

- Ще участвате в конгреса на европейската федерация. Чу се, че ще заемете пост в тази структура?
- На предстоящия конгрес ще се избират нов председател и нов технически комитет. Българската федерация също ще излезе с предложения. Аз ще кандидатствам за пост в техническия комитет.

- Докъде стигна ремонтът на зала "Раковски"?
- В момента не мога да отговоря, тъй като близо месец бях извън България
Имаме обаче уверението на строителната фирма, че залата ще бъде готова преди Коледа, което за нас е добре. Тази година водихме подготовка къде ли не. В залата в ЦСКА, във Варна, в Гърция... Беше трудно, тъй като нямахме условията на база "Раковски". Там спим, храним се и тренираме. На останалите места това го няма. Когато зала "Раковски" бъде готова, ще започне ремонт на хотелската част и всичко останало.

- Преборихте световните сили в гимнастиката, ще се завърнете ли да преборите конкуренцията и във ВИП денс?
- Ще се завърна, но не за да преборя конкуренцията, а просто заради отбора. С Тереза Маринова се чувстваме добре и се допълваме. Давам си сметка, че не ставам за танци, но въпреки това сме в челото на класирането. Това се дължи на взаимодействието между нас. Не ме интересува дали ще спечелим.

- Забавлявате ли се?
- Да, определено. Поне беше така в началото, после ми стана много трудно. Няма как да ти е лесно, когато не можеш да танцуваш. В моя спорт не се играе на музика, както е в художествената гимнастика и в спортната гимнастика при жените. Там по-бързо може да се влезе в ритъм. Разбирам малко от музика, но повече обичам да я слушам.

- Заявили ли сте участие в шоу програми?
- Да, имам две участия в Русия през ноември и декември.